Филип Станиславов е български католически епископ, книжовник и културен деец. Пише на български (българоилирийски), италиански и латински език.

Филип Станиславов
римокатолически епископ
Роден
1608 г.
Починал
8 август 1674 г. (66 г.)
Никопол, Османска империя
РелигияКатолическа църква[1]
Филип Станиславов в Общомедия

Биография редактиране

Филип Станиславов е роден около 1608 година в село Ореш, Свищовско, в семейството на павликяни, приели католическата религия. В юношеска възраст учи в Семинариума на Чипровци.[2]. Получава образованието си в Италия, със стипендия, отпусната от Ватикана. Учил е в Илирийския колеж в Лорето от 1627 до 1633 г., а после, от 1635 до 1647 г., e бил „апостолически мисионер“ и свещеник. Работил и две години в папския двор като преводач на славянски езици.[3]

През август 1648 година Конгрегацията за разпространение на вярата го назначава за епископ на Никополска католическа епархия. Дълги години той живее в плевенското село Трънчовица. Там съгражда граматическо училище, от типа на училищата в тогавашна Западна Европа, в което се изучават латиница, латински език, богословски дисциплини и т.н., но също така и кирилица. Това е второто граматическо училище в България, след граматическото училище в Чипровци.

Радетел за освобождението на своя поробен народ, епископ Филип Станиславов е преследван от османската власт. Като българин със силно изразено народностно самочувствие и като един от нашите първи книжовници, той си спечелил и недоволството на римската църква.[3] През 1651 г. в Рим Станиславов отпечатва за епархията си български молитвеник с кирилски букви. Той съдържа апокрифното писмо на цар Абагар до Христа, екзорцизми, молитви против главоболие, против женска безплодност и други.

След като заема епископския пост Филип Станиславов е подложен на различни критики – че предизвиква неодобрението на турците и вярващите с богатото си облекло, че поддържа компрометиращи връзки с турци и арменци, че служи в Марцианополската епархия, изоставяйки своята собствена.[4] В крайна сметка през 1663 година е отстранен от поста.[4] През този период той прекарва дълго време в Чипровци, където работи с Петър Богдан. Изглежда, че по същото време в Чипровци се установили и други членове от фамилията.[3] След смъртта на епископ Франческо Соймирович през 1673 г., Станиславов отново е никополски епископ. В този период той се изказва, че въвеждането на грегорианския календар възбудило голямо незадоволство в епархията му.[5]

Филип Станиславов умира през 1674 година, а за негов приемник е избран Антон Стефанов. До нас е достигнала надгробната плоча на Станиславов, която се пази в историческия музей в Плевен, а нейно копие – в музейната сбирка на град Никопол, където е бил погребан.

През 2017 г. в родното му село Ореш е издигнат паметник.

Творчество редактиране

Единственият му труд, публикуван приживе, е „Абагар“ – малка книжка, отпечатана в Рим през 1651 г., за която авторът пише в послеслова, че я „подарява на своя български народ“. Този факт отчетливо показва, че Филип Станиславов е имал не само ясно изразено българско самосъзнание, но и патриотични нагласи. Те личат и от факта, че той се подписва като „Филип Станиславов, епископ от Велика България“.[6]

Филип Станиславов е оставил и една непубликувана ръкописна книга от 200 страници – преведен от латински сборник от XVI в., съдържащ котирани текстове на литургии, богато украсен с миниатюри (сега се съхранява в документалната библиотека „Батъансум“ в Алба Юлия). Сигурно този ръкопис бил опазен и изнесен след Чипровското въстание от някой негов родственик.[3] Във Ватикана са запазени негови писма изложения, които съдържат интересни данни за живота на българите през XVII в. Филип Станиславов е автор и на текстове с пътеписен характер, какъвто е например текстът „Описание на Северна България“ от 1659 г., написан от автора на италиански език, преведен и издаден и на български език чак през 2012 г.[7]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. stanisls // Посетен на 20 октомври 2020 г.
  2. Фамилията Станиславов – Станиславич
  3. а б в г Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА...
  4. а б Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 419 – 420.
  5. Константин Иречек, История на българите, стр.494
  6. Йоанна Списаревска. „Българите – католици“. В: Георги Марков (ред.). История на България. Т. II. Късно средновековие и Възраждане. София, 2004, с. 272.
  7. Филип Станиславов, Описание на Северна България // Архивиран от оригинала на 2014-05-06. Посетен на 2013-06-30.
пръв никополски епископ
(6 юли 1648 – 1677)
епископ Антон Стефанов