Държавна политехника

(пренасочване от Висше техническо училище)

Държавната политехника (до 1945: Висше техническо училище, от 1949: Държавна политехника „Сталин“[1]) в София е първото техническо висше училище в България, съществувало между 1942 и 1953 г. Тя е предшественикът на основните съвременни висши технически училища в страната.

Държавна политехника
Основан1942
Закрит1953
Виддържавен
МестоположениеСофия, България
42.6855° с. ш. 23.3312° и. д.
Местоположение в България София Център
Указът за публикуване на закона

Основаване

редактиране

Висшето училище е основано с решение на парламента на България. XXV обикновено народно събрание приема Закон за Висше техническо училище на 28 май 1941 г. В съответствие с Указ № 22 от 6 юни същата година на цар Борис ІІІ той е публикуван в „Държавен вестник“ – в бр. 126 от 12 юни 1941 г.

ВТУ се управлява от академичен съвет под надзора на Министерството на народното просвещение. Съгласно чл. 2 от закона „Висшето техническо училище се подразделя на 2 факултета: Строително-архитектурен и Машинно-технологически“. Законът определя също и названията на катедрите в бъдещото училище.

В началото на 1942 г. са назначени първите професори:

Учебните занятия за приетите 100 студенти в специалностите Строително инженерство и Земемерно инженерство започват на 5 октомври 1942 г. Първите учебни програми са създадени въз основа на опита на висшите технически училища в Цюрих и Виена.

Висше техническо училище

редактиране

Държавна политехника

редактиране
  • 1945, октомври: Висшето техническо училище с наредба-закон се преименува на Държавна политехника. Факултетите са преименувани на Строителен и Машинен. В Машинния факултет се откриват специалности Машинно инженерство, Електроинженерство и Индустриална химия. В Строителния факултет е добавена специалност Културинженерство.
  • 1947: издадени са първите 30 дипломи (14 строителни инженери, 11 архитекти, 5 инженер-земемери).
  • 1949: Държавната политехника е преименувана на Държавна политехника „Сталин“. Създаден е новият Хидротехнически факултет със специалности Водни сили, Хидромелиорации и Водоснабдяване и канализация. В Строителния факултет на мястото на Културинженерство е добавена специалност Земеустройство, а Строително инженерство е разделена на 2: Строителство – конструкции и Строителство – съобщения. В Машинния факултет са създадени 2 нови специалности: Минно инженерство и Инженерна геология.
  • 1951: от Строителния факултет са отделени 2 нови факултета: Архитектурен (със специалност Архитектура) и Геодезически (със специалности Земемерно инженерство и Земеустройство). Машинният факултет е разделен на 4 факултета: Машинен (специалност Машинно инженерство), Електротехнически (специалност Електроинженерство), Минен (специалности Минно инженерство и Инженерна геология) факултет и Факултет по индустриална химия (специалности Силикати и Органичен синтез).

Разделяне

редактиране

През 1953 г. Държавната политехника е разделена на 4 части:

Висше техническо училище:

Държавна политехника:

Източници

редактиране
  1. Указ № 966 от 19 декември 1949 г. Обн. ДВ. бр. 296 от 21 декември 1949 г.

Външни препратки

редактиране