Георги Брадистилов
Георги Делчев Брадистилов е български учен, бивш ректор на ВМЕИ в София, доктор на математическите науки, професор, член-кореспондент на БАН.[1]
| Георги Брадистилов | |
| български математик | |
 | |
| Роден | Георги Делчев Брадистилов
12 октомври 1904 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет Мюнхенски университет Парижки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Математика |
| Работил в | Софийски университет (1939 – 1943) Държавна политехника (1943 – 1971) |
| Семейство | |
| Баща | Делчо Петков Брадистилов (1866 – 1927) |
| Майка | Нона Георгиева Мотекова (1876 – 1958) |
| Братя/сестри | Петко Делчев Брадистилов (1894 – 1919) Пенка Дeлчева Брадистилова (1897 – 1972) Райна Делчева Брадистилова (1901 – 1923) |
| Съпруга | Добрина Брадистилова (1905 – 1984) |
| Георги Брадистилов в Общомедия | |
Биография
редактиранеГеорги Брадистилов е роден на 12 октомври 1904 г. стар стил в град Панагюрище, като е най-малкото дете в многодетното семейство на учителката Нона Георгиева Брадистилова (родена Мотекова) и висшия служител в Министерството на финансите Делчо Петков Брадистилов.[2] Негов чичо е генерал Стою Брадистилов, а художничката Олга Брадистилова е негова първа братовчедка. През 1923 г. той завършва Трета софийска гимназия и в същата година е приет за студент в Софийския университет.
Образование и професионален стаж
редактиранеГеорги Брадистилов завършва през 1927 година специалност математика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.[3][4] През 1931 – 1932 г. специализира в Сорбоната при Жак Адамар и Ели Картан, а през 1937 – 1938 г. – в Мюнхенския университет при Арнолд Зомерфелд и Константин Каратеодори. През 1938 г. защитава докторат в Мюнхенския университет.[5] През 1958 г. защитава в Софийския университет дисертация за звание „доктор на математическите науки“.
Преподавателска и научна дейност
редактиранеСофийски университет „Климент Охридски“: редовен асистент, частен доцент (1940) по диференциално и интегрално смятане.
Постъпва в Държавната политехника през 1943 като извънреден професор и ръководител на Катедра „Приложна математика“, редовен професор по „Висша математика“ (1945).
След разделянето на Държавната политехника остава в Машинно-електротехническия институт като ръководител на Катедра „Висша математика“ (1953 – 1971).
Избран за член-кореспондент на БАН през 1967 г.
Основни области на научна и преподавателска дейност: висша математика, нелинейни диференциални уравнения и техните приложения в механиката и техниката, нелинейни трептения и устойчивост, електростатичен потенциал. Основоположник на национална научна школа по нелинейните трептения, както и на редица приложни клонове на висшата математика.[6]
Научно творчество
редактиранеАвтор на над 100 публикации (15 в чужбина), (и като съавтор) на основните учебници и ръководства по висша математика за инженери (около 40) и на книгите:
- „Матрично смятане“,
- „Операционно смятане“.
Награди
редактиранеНагради: орден „Кирил и Методий“ I степен (1957, 1963), орден „Червено знаме на труда“ (1959), орден „Народна република България“ (1964), звание „Народен деятел на науката“ (1974), почетен член на Съюза на математиците в България (1975).
Управленска дейност
редактиранеПрез 1945 – 1947 проф. Брадистилов е декан на Строителния факултет на Държавната политехника, а през 1947 – 1948 е неин ректор.
През 1962 – 1966 е ректор на Машинно-електротехническия институт, преименуван през 1965 на Висш машинно-електротехнически институт.
Памет
редактиранеНа професор Георги Брадистилов е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София (Карта).
Източници
редактиране- ↑ Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1963, том 1, стр. 283.
- ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 219.
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 349.
- ↑ Гемиджиев, Георги. История на Панагюрище (1878-1944). Богианна стр. 537, 2009. ISBN 978-954-676-081-4.
- ↑ Bradistilov, G. Über periodische und asymptotische Lösungen beim n-fachen Pendel in der Ebene // Math. Annalen 116 (2). 1939. с. 181-203.
- ↑ Бояджиев, Георги Н., Божидар Ив. Чешанков. Научното дело на Георги Брадистилов // Mathematics and Education in Mathematics, Proceedings of the Thirty Third Spring Conference of the Union of Bulgarian Mathematicians, Borovetz, April 1-4, 2004. 2004. с. 9-21.
Външни препратки
редактиране- Слово на доц. д-р Елена А. Върбанова по случай 100 години от рождението на проф. Брадистилов
- Попиванов, Петър. 100 години от рождението на чл.-кор. проф. дмн Георги Брадистилов (1904–1977) // Математика и математическо образование 33. 2004. с. 7–8.
- Манолов, Спас (1987), „За професор Георги Брадистилов“ в Български математици (Чобанов, Иван; Русев, Петър съст.), Държавно издателство „Народна просвета“, София, стр. 159 – 164. online
- Произведения от и за Георги Брадистилов Архив на оригинала от 2016-03-13 в Wayback Machine. в библиотеки (WorldCat Catalog).
- Георги Брадистилов // Музей на математиката и информатиката в България.
| Алекси Квартирников | → | ректор на Държавната политехника (1947 – 1948) | → | Алекси Квартирников |