Георги Брадистилов

български математик

Георги Делчев Брадистилов е български учен, бивш ректор на ВМЕИ в София, доктор на математическите науки, професор, член-кореспондент на БАН.[1]

Георги Брадистилов
български математик
Роден
Георги Делчев Брадистилов
Починал
18 юли 1977 г. (72 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Мюнхенски университет
Парижки университет
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вСофийски университет (1939 – 1943)
Държавна политехника (1943 – 1971)
Семейство
БащаДелчо Петков Брадистилов (1866 – 1927)
МайкаНона Георгиева Мотекова (1876 – 1958)
Братя/сестриПетко Брадистилов
(1894 – 1919)
Пенка Д. Брадистилова (1897 – 1972)
Райна Д. Брадистилова
(1901 – 1923)
СъпругаДобрина Брадистилова (1905 – 1984)
Георги Брадистилов в Общомедия

Биография редактиране

Георги Брадистилов е роден на 12 октомври 1904 г. стар стил в град Панагюрище, като е най-малкото дете в многодетното семейство на учителката Нона Георгиева Брадистилова (родена Мотекова) и висшия служител в Министерството на финансите Делчо Петков Брадистилов.[2] През 1923 г. той завършва Трета софийска гимназия и в същата година е приет за студент в Софийския университет.

Образование и професионален стаж редактиране

Георги Брадистилов завършва през 1927 година специалност математика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.[3][4] През 1931 – 1932 г. специализира в Сорбоната при Жак Адамар и Ели Картан, а през 1937 – 1938 г. – в Мюнхенския университет при Арнолд Зомерфелд и Константин Каратеодори. През 1938 г. защитава докторат в Мюнхенския университет.[5] През 1958 г. защитава в Софийския университет дисертация за звание „доктор на математическите науки“.

Преподавателска и научна дейност редактиране

Софийски университет „Климент Охридски“: редовен асистент, частен доцент (1940) по диференциално и интегрално смятане.

Постъпва в Държавната политехника през 1943 като извънреден професор и ръководител на Катедра „Приложна математика“, редовен професор по „Висша математика“ (1945).

След разделянето на Държавната политехника остава в Машинно-електротехническия институт като ръководител на Катедра „Висша математика“ (1953 – 1971).

Избран за член-кореспондент на БАН през 1967 г.

Основни области на научна и преподавателска дейност: висша математика, нелинейни диференциални уравнения и техните приложения в механиката и техниката, нелинейни трептения и устойчивост, електростатичен потенциал. Основоположник на национална научна школа по нелинейните трептения, както и на редица приложни клонове на висшата математика.[6]

Научно творчество редактиране

Автор на над 100 публикации (15 в чужбина), (и като съавтор) на основните учебници и ръководства по висша математика за инженери (около 40) и на книгите:

  • „Матрично смятане“,
  • „Операционно смятане“.

Награди редактиране

Награди: орден „Кирил и Методий“ I степен (1957, 1963), орден „Червено знаме на труда“ (1959), орден „Народна република България“ (1964), звание „Народен деятел на науката“ (1974), почетен член на Съюза на математиците в България (1975).

 
Гробът на Георги Брадистилов и на неговата съпруга художничката Добрина Брадистилова в парцел 28 на Софийските централни гробища. (42°42′47.3″ с. ш. 23°20′04.6″ и. д. / 42.713139° с. ш. 23.334611° и. д.)
 
Паметна плоча на Георги Брадистилов в Исторически музей Панагюрище

Управленска дейност редактиране

През 1945 – 1947 проф. Брадистилов е декан на Строителния факултет на Държавната политехника, а през 1947 – 1948 е неин ректор.

През 1962 – 1966 е ректор на Машинно-електротехническия институт, преименуван през 1965 на Висш машинно-електротехнически институт.

Източници редактиране

  1. Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1963, том 1, стр. 283.
  2. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 219.
  3. Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 349.
  4. Гемиджиев, Георги. История на Панагюрище (1878-1944). Богианна стр. 537, 2009. ISBN 978-954-676-081-4.
  5. Bradistilov, G. Über periodische und asymptotische Lösungen beim n-fachen Pendel in der Ebene // Math. Annalen 116 (2). 1939. с. 181-203.
  6. Бояджиев, Георги Н., Божидар Ив. Чешанков. Научното дело на Георги Брадистилов // Mathematics and Education in Mathematics, Proceedings of the Thirty Third Spring Conference of the Union of Bulgarian Mathematicians, Borovetz, April 1-4, 2004. 2004. с. 9-21.

Външни препратки редактиране

Алекси Квартирников ректор на Държавната политехника (1947 – 1948) Алекси Квартирников