Владе Дивац

югославски и сръбски баскетболист

Владе Дивац (на сръбски: Владе Дивац) е югославски и сръбски баскетболист и спортен функционер. Най-известен като център на ЛА Лейкърс и Сакраменто Кингс в НБА. Той е един от седемте баскетболисти в НБА с 13 000 точки, 9000 борби, 3000 асистенции и 1500 блокирани удара. Дивац е първият играч извън САЩ с 1000 мача в асоциацията. Член е на Залата на славата на ФИБА и Залата на славата на американския баскетбол.[1][2]

Владе Дивац
Владе Дивац
Vlade Divac 2016-mc.rs.jpg
Персонална информация
Роден 3 февруари 1968 г. (53 г.)
Ръст 216 cm
Тегло 116 kg
Пост център
Настоящ отбор
Кариера
Професионални отбори
1983 – 1986
1986 – 1989
1989 – 1996
1996 – 1998
1998 – 2004
1999
2004 – 2005
Flag of SFR Yugoslavia.svg Слога
Flag of SFR Yugoslavia.svg Партизан
Flag of the United States.svg ЛА Лейкърс
Flag of the United States.svg Шарлът Хорнетс
Flag of the United States.svg Сакраменто Кингс
Flag of FR Yugoslavia.svg Цървена звезда*
Flag of the United States.svg ЛА Лейкърс
Национален отбор
1986 – 2002  Югославия
Владе Дивац в Общомедия

Между 2000 и 2004 г. е президент на Партизан. От 2009 до 2017 г. е президент на Сръбския олимпийски комитет. Между 2015 и 2020 г. е генерален директор на Сакраменто Кингс.

Клубна кариераРедактиране

 
Дивац срещу Майкъл Джордан на финала на НБА, 1991 г.

Между 1983 и 1986 г. играе за Слога. През лятото на 1986 г. Партизан купува Дивац за 14 000 германски марки.[3] През сезон 1986/87 "гробарите" печелят титлата в югославското първенство, а на следващия сезон е достигнат 1/2-финала на Купата на Европейските шампиони. През сезон 1988/89 Партизан печели Корач Къп. С играчи като Дивац, Желко Обрадович, Предраг Данилович и др „гробарите“ се превръщат в един от най-силните тимове на континента.

През 1989 г. е избран в драфта на НБА от Лос Анджелис Лейкърс. Под менторството на звезди като Меджик Джонсън и Карийм Абдул-Джабар Дивац бързо се адаптира към американския стил на игра и през първия си сезон в НБА попада в идеалния отбор на новобранците. През сезон 1990/91 се налага като титуляр в отбора и Лейкърс достига финала, където губи от Чикаго Булс. След този сезон обаче Лейкърс не успява да достигне по-напред от втори кръг на плейофите. По време на престоя си в Лейкърс записва 830 блокирани удара, като е четвърти в историята на „езерняците“ по този показател.

През 1996 г. е обменен в Шарлът Хорнетс, а Лейкърс получават Кобе Брайънт. Записва два силни сезона в Хорнетс, като тимът и двата пъти достига до плейофите – първи кръг през 1996/97 и втори кръгпрез 1997/98. През 1998 г. преминава със свободен трансфер в Сакраменто Кингс. По време на локаута в НБА през 1999 г. изиграва 2 мача за Цървена звезда. По-късно, когато Дивац става президент на Партизан, обявява, че да облече екипа на „звездашите“ е било голяма грешка.[4] Привличането на Дивац в тима на „кралете“ става част от възраждането на отбора – с играчи като Педжа Стоякович, Хедо Туркоглу, Крис Уебър и Майк Биби отборът редовно достига плейофите, а през сезон 2000/01 е лидер в Западната конференция в редовния сезон. Същата година Дивац за първи път играе в Мача на звездите. През сезон 2001/02 Кингс достига полуфиналите на НБА, но отпада от Лос Анджелис Лейкърс. След като напуска Сакраменто през 2004 г., неговият номер 21 е изваден от употреба.

През сезон 2004/05 отново играе за Лос Анджелис Лейкърс, но поради проблеми в гърба пропуска по-голямата част от сезона.

Национален отборРедактиране

 
Владе Дивац и Дражен Петрович през 1990 г.

През лятото на 1986 г. дебютира за националния отбор на Югославия на Световното първенство. Запомнящо е представянето му срещу отбора на СССР, в който Дивац записва дабъл-дабъл. Югославия печели бронзовите медали на турнира. В края на 80-те Югославия доминира на европейската и световната сцена, печелейки Евробаскет през 1989 и 1991 г. и Световното първенство през 1990 г. По това време основата на тима са Дивац и Александър Джорджевич от Партизан и хърватските състезатели на Югопластика Дражен Петрович, Дино Раджа и Тони Кукоч.[5]

След разпадането на Югославия Дивац продължава да играе за представителния тим на СР Югославия. През 1995 г. югославяните печелят Евробаскет, а през 1999 г. завършват на трето място в същия турнир. През 2002 г. Дивац става за втори път световен шампион в кариерата си, след като под ръководството на Светислав Пешич Югославия побеждава на финала селекцията на Аржентина, а в основата на успеха са играчи като Педжа Стоякович и Деян Бодирога.

Като функционерРедактиране

Още докато е играч на Сакраменто Кингс Дивац става президент на Партизан заедно с бившия си съотборник Предраг Данилович. През този период Партизан доминира в местното първенство, но не впечатлява с резултатите си на европейската арена. Неуспехът да се намери стабилен инвеститор също влияе на резултатите на отбора и през 2004 г. Дивац напуска поста си.

През сезон 2005/06 е скаут в Лос Анджелис Лейкърс. Между 2006 и 2007 г. е съветник в БК Реал Мадрид. Между 2009 и 2017 г. Дивац е председател на Сръбския олимпийски комитет. От 2015 до 2020 г. е генерален мениджър на Сакраменто Кингс, но не успява да повлияе на представянето на „кралете“, които до 2020 г. не са играли на плейоф от 14 сезона.

Извън баскетболаРедактиране

По време на кариерата си в НБА Дивац се снима в няколко филма, сред които „Еди“, Космически забивки, „Не сме ангели 3“. Освен това има епизодична роля в Женени с деца.

През 2007 г. основава благотворителната организация „Можеш и ти“, чиято цел е да подпомага емигрантите от югославските войни.[6] Освен това детската фондация на негово име си партнира с благотворителните дружества на Православната църква.

УспехиРедактиране

 
Дивац с фен през 2008 г.

КлубниРедактиране

  • Шампионат на Югославия – 1986/87
  • Купа на Югославия – 1988/89
  • Корач къп – 1988/89

Национален отборРедактиране

  • Световно първенство – 1990, 2002
  • Евробаскет – 1989, 1991, 1995
  • Универсиада – 1987
  • Световно първенство до 19 г. – 1987
  • Европейско първенство до 16 г. – 1985

ИндивидуалниРедактиране

  • Европейски баскетболист на годината – 1989
  • В отбора на новобранците в НБА – 1989/90
  • В мача на звездите на НБА – 2001
  • В 50-те най-добри играчи на ФИБА – 1991
  • В 50-те най-добри допринесли за развитието на Евролигата – 2008
  • Олимпийски орден – 2016
  • Награда „Джеймс Уолтър Кенеди“ – 2000

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране