Дино Раджа

Дино Раджа (на сърбохърватски: Дино Рађа) е бивш легендарен професионален баскетболист, национал на югославския и хърватски национален отбор по баскетбол.

Дино Раджа Дино Рађа
Персонална информация
Роден	24 април 1967 г. Сплит, Югославия
Ръст	211 cm
Тегло	102 kg
Пост	център
Настоящ отбор
Номер	14, 40
Кариера
Професионални отбори
1985 – 1990 1990 – 1993 1993 – 1997 1997 – 1999 1999 – 2000 2000 – 2001 2001 – 2002 2002 – 2003 Югопластика Виртус Рим Бостън Селтикс БК Панатинайкос КК Задар БК Олимпиакос Цибона Загреб КК Сплит
Национален отбор
1987 – 1991 1992 – 1996  Югославия  Хърватия
Дино Раджа в Общомедия

Носител е на 2 сребърни олимпийски медала (1988 и 1992), двукратен европейски шампион (1989 и 1991) и сред най-успешните играчи в НБА, където се състезава в продължение на 4 години за тима на „Бостън Селтикс“ (1993 – 1997).

Спортна биография

Дино Раджа и Тони Кукоч с екипа на Югопластика

Роден е в Сплит, Хърватия, Югославия на 24 април 1967 година. Юноша е на местния клуб „Далвин“, за който играе в продължение на няколко години.

Първият му мъжки тим е „Югопластика“ (Сплит), с който доминира в местното първенство и прави фурор в европейските турнири, като на два пъти печели европейските клубни титли (1989 и 1990).

Става национал на Югославия и още през 1987 година печели Световното първенство за юноши през 1987 г. Носител е на 2 сребърни медала на Летните олимпийските игри в Сеул през 1988 г. (от Югославия) и през 1992 г. в Барселона (от Хърватия).

През 1989 г. е избран за избор №40 в драфта на НБА от тима на „Бостън Селтикс“. 22-годишният играч веднага изявява желание да замине за Бостън, „ако финансовите условия са добри“. Голямото му желание е да се присъедини към 3 негови колеги от югославския национален тим – Дражен Петрович, Владе Дивац и Жарко Паспал, които същото лято заиграват в НБА. Той обаче не може да се присъедини към отбора на „Селтикс“ поради претенции на тима на „Югопластика“, с които има договор до 1992 година. Целият случай бързо се превръща в продължила с месеци сага, която се следи в югославските медии. Старши треньорът на клуба Маликович дори публично чрез пресата призова югославската баскетболна асоциация за приемане на мерки, предпазващи играчите, по-млади от 26 години, да преминават в отбори от НБА.

След седмици на спорове за неговия статут Раджа се опитва да принуди „Югопластика“ да разтрогне договора му, като заминава за САЩ в началото на август 1989 г. и подписва договор със „Селтикс“, на стойност $ 500 000 според съобщенията в пресата. Виждайки ситуацията като ясен случай на незаконен договор с Бостън (подвеждането е от страна на неговия мениджър Ян Волк, който твърди, че договорът му с „Югопластика“ е като аматьор, т.е. по този начин е необвързващ), клубът от Сплит обявява, че няма да се откаже от борбата за неговите права.

Случаят е внесен в съда на щата Масачузетс, САЩ, търсейки съдебно разпореждане да се предотврати започването на игра на Раджа със „Селтикс“ с мотива, че разполагат с валидно и законно обвързващ договор с „Югопластика“. След подробно изслушване на 26 септември същата година, съдия Дъглас Уудлок отсъжда в тяхна полза и по този начин предотвратява дебюта му, планиран за 2 дни по-късно. Тъй като младокът вече физически е в Бостън, се изисква споразумение, за да го върнат. До средата на ноември 1989 г. „Югопластика“ и „Селтикс“ договорят условия, при които играчът се връща в Югославия, за да завърши сезона в Сплит, а договора му със „Селтикс“ влиза в сила от 1 юни 1990 г., за което е платена неназована сума на „Югопластика“, които от своя страна се съгласяват да намалят с 2 години договора му.

Въпреки това до 1993 г. играе в за отбора на италианския „Виртус“ (Рим).