Владимир Арсениев

руски пътешественик, географ, етнограф, писател и изследовател
Вижте пояснителната страница за други личности с името Арсениев.

Владимир Клавдиевич Арсениев (на руски: Владимир Клавдиевич Арсеньев) е изтъкнат руски и съветски пътешественик, военен географ, етнограф, писател, изследовател на Далечния Изток.

Владимир Арсениев
Владимир Клавдиевич Арсеньев
руски изследовател
Роден
Починал
ПогребанВладивосток, Русия
Националност Русия
Научна дейност
ОбластГеография, етнография
Подпис
Уебсайт
Владимир Арсениев в Общомедия

Ранни години (1872 – 1902) редактиране

Роден е на 29 август 1872 г. в Петербург, Русия, като второто дете от 9 деца в семейството на железопътен кондуктор. През 1892 г. постъпва в Петербургското юнкерско пехотно училище, където преподавател му е брат на известния пътешественик Григорий Ефимович Грум-Гржимайло, който спомага за бъдещия интерес на Арсениев към географските изследвания и по-специално към Далечния Изток.

След завършване на образованието си (1895) получава назначение в Полша, а през 1900 г. по негова молба е изпратен във Владивосток.

Експедиционна дейност (1902 – 1927) редактиране

В периода 1902 – 1903 г. Арсениев извършва топографски, географски и военно-статистически изследвания на отделни райони в Южното Приморие, а през 1906 – 1910 г. изследва планината Сихоте Алин (2077 м).

През 1909 г. е избран за действителен член на Имперското Руското географско дружество. Издава през 1912 г. първия си труд „Краткий военно-географический и военно-статистический очерк Уссурийского края“, в който обобщава материалите, събрани от първите си 3 експедиции.

Извършва пътешествия до Камчатка (1918), Командорските острови (1923), по десния бряг на река Амур (1926) и по маршрута Советская ГаванХабаровск (1927).

Последни години (1927 – 1930) редактиране

На 7 януари 1930 г. Арсениев поеема задълженията на началник на Бюрото за икономически изследвания на нови железопътни линии в Усурийск и в същото време става началник на 4 експедиции, изследвайки областите на планираните железопътни линии.

Умира на 4 септември 1930 г. във Владивосток от възпаление на белите дробове по време на поредната си експедиция по долното течение на река Амур.

Памет редактиране

Неговото име носят:

Книги редактиране

  • По Уссурийскому краю, 1921 („По Усурийския край“)
  • Дерсу Узала, 1923
  • В горах Сихотэ-Алиня, 1937 („В планините Сихоте Алин“)
  • Сквозь тайгу („През тайгата“)
  • Китайцы в Уссурийском крае („Китайците в Усурийския край“)
  • В кратере вулкана („В кратера на вулкана“)
  • Дорогой хищник („Скъпият хищник“)
  • Искатели жень-шеня („Търсачи на жен-шен“)
  • Быт и характер народностей Уссурийского края („Бит и характер на народностите от Усурийския край“).
  • Собрание сочинений В. К. Арсеньева в 7 томах Архив на оригинала от 2010-12-09 в Wayback Machine.

Източници редактиране

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 18 – 20
  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969
  • Баранский, Н. Н., Отечественние физико-географы и путешественники, М., 1960
  • Есаков, В. А., География в России в ХІХ и начале ХХ века (Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии), М., 1978
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Арсеньев, Владимир Клавдиевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​