Уикипедия

Приморски край

Приморски край е субект на Руската Федерация в Далекоизточния федерален окръг[1]. Площ 164 673 km² (22-ро място в Руската Федерация, 0,96% от нейната площ). Население по данни на Росстат към 2019 г. 1 902 718 души (27-о място в Руската Федерация, 1,31% от цялото население). Административен център град Владивосток. Разстояние от Москва до Владивосток 9302 km.

Приморски край
Приморский край
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Приморски край на картата на РусияПриморски край на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърВладивосток
Площ164 673 km²
Население1 902 718 души (2019)
11,6 души/km²
Адм. центърВладивосток
Федерален окръгДалекоизточен федерален окръг
ГубернаторОлег Кожемяко
Часова зонаUTC +10
МПС код25, 125
Официален сайтwww.primorsky.ru
Приморски край в Общомедия

Историческа справка

редактиране

Първото руско селище в региона е основано през 1860 г. като военен пост, след което прераства в град Владивосток. През 1866 г. е основано село Николское, което от 1897 г. е със статут на град Николск, от 1926 г. град Николск-Усурийски, а от 1957 г. град Усурийск. Приморският край е образуван на 20 октомври 1938 г. с указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР – „За разделяне на Далекоизточния край на Хабаровски и Приморски край“.

Географска характеристика

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Приморския край е разположен е в южната част на Руския Далечен изток. На север граничи с Хабаровски край, на запад – с Китай, на югозапад с КНДР, а на изток, югоизток и юг се мие от водите на Японско море (1350 km брегова линия). На юг бреговата линия е силно изрязана, като тук е разположен големия залив Петър Велики, разделен на редица по-малки заливи – Посет, Славянски, Амурски, Усурейски, Восток, Америка и множество острови: Руски, Рейнеке, Путятин, Асколд и др. Останалото крайбрежие (около 700 km) на югоизток и изток от нос Поворотни на юг до границата с Хабаровски край е слабо разчленено, само с два характерни залива – Олга и Владимир. Поради своето географско положение Приморския край има изключително икономическо, геополитическо, военно и културно значение за Руската федерация. В тези си граници заема площ от 164 673 km² (22-ро място в Руската Федерация, 0,96% от нейната площ).[2]

Релеф

редактиране

Централната и източната част на Приморски край е заета от планини, отнасящи се към планинската система Сихоте Алин. Тя се състои от успоредни хребети простиращи се от югозапад на североизток. Преобладава среднопланинския релеф с височини около 600 – 700 m, максимална – връх Облачная 1854 m. На запад са разположени източните разклонения на Източно-Манджурските планини. Между тях и Сихоте Алин се простират две обширни низини: Приханкайската низина между езерото Ханка на север и Амурския залив на юг и Усурийската низина на север от езерото Ханка до устието на река Болшая Усурка (десен приток на река Усури). По крайбрежието на Японско море има малки крайбрежни низини, разположени около устията на по-големите реки.[2]

Климат

редактиране

Климатът на Приморския край е с типичен мусонен характер. Зимата е кратка, но студена, като минималните януарски температури се спускат до -30 °C във Владивосток и от -40 °C до -45 °C във вътрешните части на планината Сихоте Алин. Средната януарска температура се колебае от -12 °C до -14 °C по крайбрежието и от -20 °C до -27 °C във вътрешността. Лятото е облачно, дъждовно с чести циклони. Летният максимум достига до 40 °C, като средната юлска температура варира от 14 °C до 21 °C в равнинните части. Годишното количество на валежите е около 600 – 900 mm и те падат предимно през летния сезон по време на преминаването на тайфуните. По крайбрежието на Японско море, от север на юг преминава студено течение, с което са свързани и честите мъгли. Вегетационниет период продължава от 120 до 130 дни на север до 160 – 200 дни на юг.[2]

Води

редактиране

Речната система на Приморския край е представена от 56 821 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 140 965 km и принадлежи към два водосборни басейна – на Охотско и Японско море. Около 2/3 от територията на края (централните, западните и северни части) принадлежи към водосборния басейн на река Амур, вливаща се в Охотско море. Най-голямата река е Усури (десен приток на Амур) с притоците си Болшая Усурка, Бикин, Криловка, Арсеневка и др. Те само в горните си течения имат планински характер, а в останалата си част са типични равнинни реки. Няколко реки – Илистая, Мелгуновка и др. се вливат в езерото Ханка, от което изтича граничната река Сунгача, ляв приток на Усури. На изток, югоизток и юг текат къси планински реки, с бурни течения, вливащи се директно в Японско море – Самарга, Кема, Авакумовка, Раздолная и др. Подхранването на реките е смесено, като преобладава дъждовното. Водния режим на реките в Приморския край се характеризира с ниско разтегнато във времето пролетно пълноводие, с епизодични дъждовни прииждания през юли и август по време на тайфуните и ясно изразено зимно маловодие. Реките в района замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват през март или април.[3]

На територията на Приморски край има над 3 хил. езера с обща площ около 3,3 хил.km2. Те са разположени основно в низините и покрай теченията на големите реки. Най-голямото езеро е Ханка, на границата с Китай (1/3 на китайска територия).[3]

Почви, растителност, животински свят

редактиране

В планинските горски райони преобладават кафявите горски и кафявите подзолисти почви. За равнините са характерни кафявите подзолисти и ливдно-кафяви оподзолени почви, а по долините на реките – алувиалните почви. За отглеждане на селскостопански култури се използват предимно плодородните почви в низините и по долините на реките. Около 74% от територията на Приморския край е покрита с гори. Горите са изключително разнообразни по състав и включват както иглолистни така и широколистни видове, много от които са ендемични. В северната част на края са съсредоточени тъмните иглолистни и смърчово-елови гори. (аянски смърч, белокора ела), а по склоновете на планините – светли иглолистни гори от даурска лиственица. В южните части на края са развити многоетажни гори от манджурски тип с преобладаване на широколистните видове (корейски кедър, корейски и аянски смърч, едролистен бор, монголски дъб, жълта бреза, липа, манджурски орех, амурска лиственица, ясен, габър и др.). Общите запаси от дървесина се изчисляват на 1,8 млрд.m3, като 73% от тях са иглолистни породи.[2]

Животинският свят е богат по видов състав и се отличава с форми на северни и южни представители. петнист елен, зубър, сърна, дива свиня, лос, усурийски тигър, рис, леопард, вълк, мечка, собол, енотовидно куче, усурийска котка, лисица, видра, росомаха, гризачи (бялка, манджурски заек, бурсук, мишки и др.).[2]

Население

редактиране

Населението на края е 1 929 008 души към 2016 г.[4], а на 1 януари 2017 г. 1 923 116 души.

Населени места с повече от 10 000 души:
Владивосток 606 653 Лесозаводск 36 027 Черниговка 13 046
Усурийск 168 598 Далнегорск 35 405 Чугуевка 12 171
Находка 153 581 Далнереченск 26 378 Камен-Риболов 10 909
Артьом 105 338 Фокино 23 219 Хорол 10 860
Арсениев 53 083 Лучегорск 19 578 Покровка 10 360
Спаск-Дални 41 539 Трудовое 18 522 Погранични 10 179
Болшой Камен 38 718 Кавалерово 14 614
Партизанск 37 470 Славянка 12 518

Етнически състав

редактиране

Според данни от преброяването от 2010 г. Приморски край е населен от:[5]

  руснаци (85.66%)
  украинци (2.55%)
  корейци (0.96%)
  татари (0.54%)
  узбеки (0.46%)
  беларуси (0.30%)
  арменци (0.30%)
  други (9.23%)
 

Административно-териториално деление

редактиране
 
Административно-териториално деление на Приморски край

В административно-териториално отношение Приморски край се дели на 12 краеви градски окръга и 22 муниципални района. Има 12 града, всичките с краево подчинени и 27 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Приморски към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Владивосток (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
І. Арсениев 39 52 767 гр. Арсениев 52 767 300
ІІ. Артьом 506 118 284 гр. Артьом 106 732 53
ІІІ. Владивосток 562 633 414 гр. Владивосток 606 589
ІV. Далнегорск 5342 43 211 гр. Далнегорск 35 034 536
V. Далнереченск 108 28 891 гр. Далнереченск 26 121 412
VІ. Лесозаводск 3064 43 481 гр. Лесозаводск 35 816 374
VІІ. Находка 360 152 294 гр. Находка 151 420 169
VІІІ. Партизанск 1289 45 106 гр. Партизанск 37 291 155
ІХ.Спаск-Дални 43 41 127 гр. Спаск-Дални 41 127 243
Х.Усурийск 3625 196 863 гр. Усурийск 170 660 112
ХІ. Болшой Камен 120 39 739 гр. Болшой Камен 38 493 97
ХІІ. Фокино 291 31 551 гр. Фокино 23 157 113 Дунай, Путятин
Муниципални райони
1. Анучински 3885 13 380 с. Анучино 4462 259
2. Далнереченски 7290 9757 гр. Далнереченск 412
3. Кавалеровски 4215 24 244 сгт Кавалерово 14 525 468 Горнореченски, Хрустални
4. Кировски 3430 19 008 сгт Кировски 8370 331 Горние Ключи
5. Красноармейски 20 660 18 889 с. Новопокровка 3646 488 Восток
6. Лазовски 4710 12 877 с. Лазо 3434 205 Преображение
7. Михайловски 2741 30 238 с. Михайловка 9153 131 Новошахтински
8. Надеждински 1596 38 698 с. Волно-Надеждинское 6694 45
9. Октябърски 1700 27 500 с. Покровка 10 360 146 Липовци
10. Олгински 6416 9487 сгт Олга 3625 560
11. Партизански 4097 29 610 с. Владимиро-Александровское 5708 193
12. Погранични 3750 22 542 сгт Погранични 10 215 208
13. Пожарски 22 570 28 553 сгт Лучегорск 19 352 499
14. Спаски 4209 27 967 гр. Спаск-Дални 243
15. Тернейски 27 102 11 388 сгт Терней 3318 707 Пластун, Светлая
16. Ханкайски 2689 22 288 с. Камен Риболов 10 909 260
17. Хасански 4130 31 545 сгт Славянка 12 314 225 Зарубино, Краскино, Посет, Приморски, Хасан
18. Хоролски 1968 27 626 с. Хорол 10 860 227 Ярославски
19. Черниговски 1840 33 359 с. Черниговка 13 046 202 Сибирцево
20. Чугуевски 12 347 22 907 с. Чугуевка 12 171 348
21. Шкотовски 2665 24 297 сгт Смоляниново 6758 97 Шкотово
21. Яковлевски 2400 14 227 с. Яковлевка 4480 303

Селско стопанство

редактиране

Отглежда се едър рогат добитък, птици, елен, технически, фуражни, зърнени култури, картофи, зеленчуци, плодове, фуражни култури. Има пчеларство.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 626[6] 741,6[7] 564,5 448,1[7] 340,1[8] 314,0 413,7[8]

Източници

редактиране
  1. ↑ Самойлова Г.С., Горячко М.Д., Дьяков В.И., Дьякова О.В., Сергеев О.И., Прокинова А.Н., Павлинов П.С. Приморски край (Приморский край) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 27. Полупроводник – Пустиня [Полупроводники – Пустыня]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-364-4. с. 767. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-07-03 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Приморски край
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Приморски край
  4. ↑ ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
  5. ↑ ((ru)) Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года.
  6. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  7. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  8. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Приморского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Приморски_край&oldid=12321605“.