Владимир Бояджиев
Владимир Якимов Бояджиев, наричан Момзен,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Владимир Бояджиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
30 септември 1869 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Климент Бояджиев |
| Подпис |  |
Биография
редактиранеБояджиев е роден в 1869 година в Охрид, тогава в Османската империя. В 1893 година завършва история във Висшето училище в София. Посветен в революционната идея от Христо Матов, влиза във ВМОРО. Публикува в списание „Лоза“. Участва активно в дейността на организацията като учител в Скопие, Сяр, Одрин, Воден и Охрид.[2] Първо преподава в българската екзархийска гимназия в Одрин, а по-късно, като учител в Скопското педагогическо училище е класен наставник на Тодор Александров.
През 1895 година е арестуван от Османските власти в Скопие и прекарва три месеца в затвора Куршумли хан.[3] От 1897 до 1898 година е член на окръжния комитет в Одрин, а по-късно е член на околийските революционни комитети във Воден и в родния му Охрид, където е учител.[4]
В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание е назначен за директор на охридските училища и е избран за ръководител на революционния комитет.[5]
След залявянето и дешифрирането на пощата на Битолския комитет, е заловен от турските власти в края на 1904 година и през март 1905 година е осъден на 4 години затвор.[6][7] Освободен е при общата амнистия след Младотурската революция от юли 1908 година. Делегат от Охрид е на учредителния конгрес на Съюза на българските конституционни клубове и между 1908 – 1912 година е преподавател в българската класическа гимназия в Битоля.
Мести се в България, където е директор на прогимназията в Костенец (2 години), а след това учител в мъжката гимназия в Плевен (14 години) и окръжен училищен инспектор. Две години е директор на гимназията в Долни Дъбник.
Председател на Плевенското македонско благотворително братство и на Плевенското дружество „Илинден“ (1915 – 1927).
След 1931 година се установява в София. След освобождението на Вардарска Македония, през 1942 година се мести в родния си Охрид, но през 1944/45 година се връща в София, където умира на 3 август 1956 година. Награден е с орден „За гражданска заслуга“.[8]
Владимир Бояджиев е баща на преводачката Елена Станчева, съпруга на поета Лъчезар Станчев.[9]
Вижте също
редактиране- "Свети Наум", публикувано във в-к "Охридъ", брой единствен, Охрид, 8 декември 1943 година
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 68.
- ↑ Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие. София, Издателство „П&П Славейкови“, 1998. ISBN 9549730042. с. 169.
- ↑ Пейо Яворов, Гоце Делчев.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 21.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878 г., Академично издателство „Марин Дринов“, София: 2005 г., стр. 268 – 269
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 59.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 268 – 269.
- ↑ In Memoriam – Елена Станчева. booksbg.orgfree.com