Владимир Бояджиев

български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация

Владимир Якимов Бояджиев, наричан Момзен,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Владимир Бояджиев
български революционер
Роден
Починал
3 август 1956 г. (86 г.)
Учил вСофийски университет
Семейство
Братя/сестриКлимент Бояджиев
Подпис

Биография

редактиране

Бояджиев е роден в 1869 година в Охрид, тогава в Османската империя. В 1893 година завършва история във Висшето училище в София. Посветен в революционната идея от Христо Матов, влиза във ВМОРО. Публикува в списание „Лоза“. Участва активно в дейността на организацията като учител в Скопие, Сяр, Одрин, Воден и Охрид.[2] Първо преподава в българската екзархийска гимназия в Одрин, а по-късно, като учител в Скопското педагогическо училище е класен наставник на Тодор Александров.

През 1895 година е арестуван от Османските власти в Скопие и прекарва три месеца в затвора Куршумли хан.[3] От 1897 до 1898 година е член на окръжния комитет в Одрин, а по-късно е член на околийските революционни комитети във Воден и в родния му Охрид, където е учител.[4]

В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание е назначен за директор на охридските училища и е избран за ръководител на революционния комитет.[5]

След залявянето и дешифрирането на пощата на Битолския комитет, е заловен от турските власти в края на 1904 година и през март 1905 година е осъден на 4 години затвор.[6][7] Освободен е при общата амнистия след Младотурската революция от юли 1908 година. Делегат от Охрид е на учредителния конгрес на Съюза на българските конституционни клубове и между 1908 – 1912 година е преподавател в българската класическа гимназия в Битоля.

Мести се в България, където е директор на прогимназията в Костенец (2 години), а след това учител в мъжката гимназия в Плевен (14 години) и окръжен училищен инспектор. Две години е директор на гимназията в Долни Дъбник.

Председател на Плевенското македонско благотворително братство и на Плевенското дружество „Илинден“ (1915 – 1927).

След 1931 година се установява в София. След освобождението на Вардарска Македония, през 1942 година се мести в родния си Охрид, но през 1944/45 година се връща в София, където умира на 3 август 1956 година. Награден е с орден „За гражданска заслуга“.[8]

Владимир Бояджиев е баща на преводачката Елена Станчева, съпруга на поета Лъчезар Станчев.[9]

Вижте също

редактиране
  • "Свети Наум", публикувано във в-к "Охридъ", брой единствен, Охрид, 8 декември 1943 година
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 68.
  2. Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие. София, Издателство „П&П Славейкови“, 1998. ISBN 9549730042. с. 169.
  3. Пейо Яворов, Гоце Делчев.
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 21.
  5. Алманах на българските национални движения след 1878 г., Академично издателство „Марин Дринов“, София: 2005 г., стр. 268 – 269
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 59.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
  8. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 268 – 269.
  9. In Memoriam – Елена Станчева. booksbg.orgfree.com