Владимир Свинтила
Владимир Георгиев Николов, Свинтила (1926 – 1998) е български писател, литературен критик, публицист, журналист и преводач.
Владимир Свинтила | |
---|---|
български писател | |
Роден | |
Починал | |
|
|
Националност |
![]() |
Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
Литература | |
Период | 1960 – 1998 г. |
Известни творби | Преводите на „Сонети“ на Уилям Шекспир (1956) и на „Песни и поеми“ на Робърт Бърнс (1957) |
Семейство | |
Съпруга | Надежда Константинова |
Деца | Райка |
БиографияРедактиране
Владимир Свинтила е роден на 29 април 1926 г. в Ихтиман. През 1949 е въдворен в концлагера Богданов дол, след това „Куциян“. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ (1952 г.). Работи като редактор във в. „Народна култура“ (1957 – 1959 г.), в издателство „Български художник“ (1960 – 1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964 – 1969 г.), редактор е във в. „София-нюз“ (1969 – 1971 г.), заместник-главен редактор е във в. „Софийска правда“ (1974 – 1977 г.).
Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания – „Сенчъри“ и „Таймс в Индия“ (Индия), „Унидад“ (Перу), „Нева“ и „Всесвит“ (СССР), „Ревиста джеографика универсал“ (Бразилия), „Тайди“ (Финландия), „Бюлетин на ЮНЕСКО“ (Париж) и др.
По фалшиво обвинение в шпионаж влиза в лагера „Куциян“ през 1949 г., откъдето излиза с повредено здраве. През юли 1950 г. се жени за Надежда Константинова, негова съученичка от италианската гимназия. През 1959 г. им се ражда дъщеря Райка. Има над 5000 публикации, книги[1].
Баща му е виден социалдемократ и публицист. Завършил е право в Женева, където се е познавал лично с Ленин.
Литературна дейностРедактиране
Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията.
Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Уилям Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Робърт Бърнс, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Джон Пристли, Джон Озбърн.
ТворчествоРедактиране
- „Прометей в Кипър“ (1960)
- „Асен Грозев“ (1964)
- „Васил Бараков“ (1965)
- „Андрей Николов“ (1969)
- „Борис Ангелушев“ (1969)
- „Веселин Стайков“ (1970)
- „Васил Захариев“ (1972)
- „От светкавици озарени“ (1975)
- „Владимир Димитров — Майстора“ (1977)
- „Длета и ружи. Разкази за занаятите“ (1977)
- „История на Самоковската иконописна школа“ (1979)
- „Куциян“ (1990, 1994)
- „Лицето на Горгоната“ (1992, 2010)[2]
- „Писма от атинските музеи“ (1996)
- „Захарий Стоянов. Опит за социобиография“ (1996)
- „От Маркс до Христа“ (2002)
- Сценарии на изкуствоведски филми („Изкуството на Сиена“, „Българска народна керамика“, „Златьо Бояджиев в Пиринския край“ и др.), мемоари и др.
- Владимир Свинтила Лекция, изнесена пред тесен кръг симпатизанти (мъртъв линк)
- „Етюди по народопсихология на българина“ (2007 – ISBN 978-954-321-292-7)
- „Кладенецът на мълчанието“ (2009)
- „Забравена София“ (2017 – ISBN 978-954-09-1103-8)
ИзточнициРедактиране
- ↑ Годишнина от рождението на Владимир Свинтила, YouTube, 27.04.2014 г.
- ↑ Данни за изданието от 2010 г. в COBISS