Властелинът на пръстените: Завръщането на краля
- Тази статия е за филма. За третата част от романа вижте Завръщането на краля.
„Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ е третата част от филмовата екранизация на едноименния роман на Дж. Р. Р. Толкин от 1950 г. В него се раказва за новия крал на Гондор и битката му със силите на Саурон.
Властелинът на пръстените: Завръщането на краля | |
The Lord of the Rings: The Return of the King | |
Режисьори | Питър Джаксън |
---|---|
Продуценти | Бари Осборн Фран Уолш Питър Джаксън |
Сценаристи | Фран Уолш Филипа Бойенс Питър Джаксън |
Базиран на | „Завръщането на краля“ на Дж. Р. Р. Толкин |
В ролите | Орландо Блум Илайджа Ууд Шон Астин Лив Тайлър Виго Мортенсен Кейт Бланшет Хюго Уивинг Шон Бийн Иън Маккелън Миранда Ото Анди Съркис |
Музика | Хауърд Шор |
Оператор | Андрю Лесни |
Филмово студио | New Line Cinema WingNut Films The Saul Zaentz Company |
Премиера | 17 декември, 2003 (Уелингтън) |
Времетраене | 201 мин |
Страна | САЩ |
Език | английски |
Бюджет | 94 млн. щ.д. |
Приходи | 1,138 млрд. щ.д.[1] |
Хронология | |
„Властелинът на пръстените: Двете кули“ (2002) | |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Властелинът на пръстените: Завръщането на краля в Общомедия |
Филмът печели 11 Оскара за 2003 г. – постижение, постигнато от едва 3 филма в историята на наградите.
„Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“ се радва и на огромен касов успех по целия свят, като става третият филм в историята на киното (след „Аватар“ и „Титаник“), който преминава границата от 1 милиард долара приходи от кинопрожекции.
Сюжет
редактиранеПреди много години. Двама от предците на хобитите Смеагол и Деагол намират Единствения пръстен във великата река Андуин, по време на риболов. Подбуден от алчност, Смеагол убива своя приятел и взима намерената вещ. Убиецът е прокуден в Мъгливите планини, където, под пагубното въздействие на пръстена, се превръща в Ам-Гъл.
В края на Третата епоха хобитите Фродо Бегинс и Самознай Майтапер продължават пътя си към Минас Моргул, водени от Ам-Гъл. Водачът постепенно е обзет от страстта към пръстена и решава да погуби спътниците си. Сам се опитва да го спре, но Фродо, твърдо решен, че Ам-Гъл се е променил, защитава жалкото същество. Докато тримата поемат по прохода на Кирит Унгол, те стават свидетели как кралят-магьосник на Ангмар повежда армията на Мордор. В прохода между Ам-Гъл и Сам изниква противоречие, в което подлото същество успява да обвини подозрителния хобита, че иска да вземе пръстена на своя другар. Фродо прогонва приятеля си.
В същото време войните Арагорн, Леголас, Гимли, крал Теоден и магьосника Гандалф влизат в разрушения от ентите и техния предводител Дървобрад град Исенгард, където злия магьосник Саруман е затворен в неговата кула. Мери и Пипин, участвали в атаката, посрещат пътниците. Пипин намира между руините палантира на Саруман, който е прибран на сигурни ръце от Гандалф. Подбуден от любопитство, една нощ, хобитът се добира до кристалната топка и вижда в нея, че Саурон ще нападне Минас Тирит. Гандалф и Пипин заминават за Града на кралете, където са посрещнати враждебно от лорд Данатор. Независимо от това те успяват да запалва кладата на Амон Дин и Рохан се отзовава на повика.
През това време Ам-Гъл води Фродо в леговището на Корубана, където хобитът е подгонен от огромния паяк. Смийгъл се опитва да вземе пръстена, но е изхвърлен в пропастта. Корубана успява да ужили и омотае в паяжина Фродо. Сам се появява и отблъсва чудовището. Неочаквано пристигат орки и взимат тялото на Фродо. Скритият Сам разбира от тях, че господарят му не е мъртъв. Проследява орките до Кирит Унгол. В кулата избухва бунт, поради разпределяните на плячката. Сам се промъква в Кирит Унгол и спасява Фродо. За кратко време на Сам му се е наложило да бъде носител на пръстена. Двамата хобити, преоблечени като орки, достигат Мордор.
Пипин, чувствайки се отговорен за смъртта на Боромир, постъпва за кратко на служба при Данатор. Лордът праща своя син Фарамир Тук да извоюва обратно Осгилиат от орките. Армията на Мордор напада Гондор и започва Битката при Пеленорските поля. Войската на Града на кралете започва да се огъва под натиска на орките. Сутринта пристига подкреплението от Рохан. Обезумелият Данатор иска да изгори себе си и тялото на още живия Фарамир в езическа церемония. Отзован от Пипин, Гандалф предотвратява церемонията, в която загива лорда.
Рохамирите са нападнати от отряд олифани. Еовин, преоблечена като мъж, убива краля-магьосник на Ангмар с помощта на Мери. Теоден умира от раните си. Арагорн, Гимли и Леголас пристигат с армията на мъртвите. По пътя към Минас Тирит, Арагон, заедно със своите двама другари, навлизат в планината Андурил и убеждават призраците да последват краля на Гондор. След тяхната намеса Гондор печели битката. Призрачната армия е освободена от клетвата си, дадена пред гондорския владетел и проклятието им е снето. Арагорн убеждава своите другари да нападнат черната порта, за да отвлекат вниманието на Окото на Саурон, което след зорко равнините на Горгорот, разположени пред Съдбоностния връх. Армията на Рохан и Гондор се изправя срещу останалата армия на Мордор в Битката пред Моранон.
Докато трае битката, Фродо и Сам със сетни сили изкачват Съдбовния връх. Пред входа на Планината са нападнати от Ам-Гъл. Във вътрешността на върха Фродо променя мнението си и задържа пръстена. Ам-Гъл и невидимия хобит се вкопчват в битка за Единствения, в която подлото същество и неговото Безценно падат в огньовете на Съдбовния връх. Мордор започва да се саморазрушава, а войската му се разбягва, намирайки голяма част от тях смъртта си под падащите отломки. Гандалф и орлите спасяват Фродо и Сам от изригващия Съдбовен връх. Арагорн е коронясан за крал на Гондор, а Арвен става неговата кралица. Четиримата хобити се завръщат в Графството. Сам се жени за Роузи Котън. Фродо, Билбо и Гандалф заминават за Сивите заливи, където се качват на борда на последния кораб, заедно с елфите, които напуска Средната земя и отива отвъд моретата.
Награди и номинации
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.boxofficemojo.com // Посетен на 17 ноември 2024 г.