Военната топография е дял от военното дело, която изучава методите и средствата за оценка на терена. Военната топография, за разлика от топографията, е приспособена към нуждите на въоръжените сили и за картографиране се използва система от правоъгълници с обозначени координати (картографска проекция на Гаус-Крюгер). Създадена през 1891 г., Българската топографска служба, днес Военно-географска служба е единствена в България, която се занимава с топогеодезическо осигуряване за армията[1].

Военната топография обхваща множество елементи, като измерване на теренната повърхност, картографиране, определяне на географски координати, използване на географски информационни системи, изследване на климата, топографски профили и много други. Една от най-важните функции на военната топография е да осигурява точни карти и географски данни за различни територии, които могат да бъдат използвани от военните сили. Важно е да се посочи, че карти за военни нужди могат да съдържат допълнителна информация като например теренната покривка, препятствия, линии на комуникация, стратегически точки и много други.

Военната топография се използва не само за операции на земята, но и за морски и въздушни операции. Важно е да се посочи, че военната топография има своя собствена терминология, която се използва за обозначаване на различни географски фактори.

Характеристика редактиране

 
Сравнение на условните означения в карти на СССР и САЩ

Военните топографски карти имат легенда, която показва означенията за положението на оръдие, машина или зона. Всяка държава има собствен стандарт за обозначаване на цели.

История редактиране

 
Топографска карта на България след Съединението

През 1893 г. е публикувана първата българска публикация в областта на геодезията и военната топография. За измерване на разстояния през XIX век освен Землемерната верига се използва т.нар. декаметър с дължина 10 м. Използват се също одометри, пътемери и педометри – инструменти, с които се е измервала дължината на изминатия път. До Балканската война всички български топографски карти са за територията на България. Поради малкото чужди топографски карти, българското командване през Сръбско-българската война е успяло да определи посока на военните действия и да установи удобни места за притискане на врага. В навечерието на Балканската война със заповед се обявява назначаването на Картографически отдел, имащ за цел да проучи Беломорска Тракия и Лозенградска област.

Първият български военен топографски план със заглавие: Планъ на Одринский укрепенъ лагеръ, е изработен в мащаб 1 : 30 000 и се позовава на топографския план на руския Топографически отдел (1878 г.), като българският се съставя към края на месец април 1907 г. след извършена рекогносцировка на място през 1906, 1907 и 1908 г. През 1912 г. излиза от печат книжка със заглавие: „Одринската маневрена крепостъ“ (към началото на 1912 година), с карта в мащаб 1 : 20 000, издание на института. Успешното скоростно превземане на непревземаемата Одринска крепост, доказва по категоричен начин необходимостта и голямото стратегическо и тактическо преимущество на използване на военни топографски карти. Тогава с тях за първи път се осигуряват артилерийските части, с което рязко се повишава тяхната ефективност. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) не се извършват специални и конкретни топографски дейности, освен основните за снабдяване с налични топографски карти. Кратката продължителност на Междусъюзническата война не е наложила извършване на каквито и да е предварителни или съпътстващи топографски и геодезически дейности.

В навечерието на Първата световна война картите в мащаб 1 : 40 000, за чиято основа се използва руската карта 1 : 42 000, се използват главно на Добруджанския фронт поради изобразената територия. За Румъния се разполага и с карти 1 : 20 000, немски черни копия, с напечатани елементи в червено от отбраната и фортификацията. Много от оперативните заповеди, наредби до дивизиите и други документи се допълвани с картно приложение, обикновено в мащаб 1 : 200 000, 1 : 126 000 или 1 210 000. Картата на Христо Г. Данов[2] в мащаб 1 : 500 000 със заглавие: Карта на България и прилежащите ней държави също се е използвала за нанасяне на необходими данни и позиции. Малкото време преди началото на Първата световна война не позволява да се съставят други карти, затова се закупуват карти от други държави, предвид все още свободното им предоставяне. Немските карти с мащаб 1 : 25 000 доказват в реална бойна среда своето голямо значение и донасят полза. Те извеждат на преден план проблема с липсата на българска карта от този вид и въобще необходимостта от едромащабни карти за армията, особено за артилерията[3].

Източници редактиране

  1. Коцева В., Първите български издания по топография, Геод., карт., зем., брой 1, 2001, 24 – 25
  2. Костова, Хенриета. Пътят на Христо Г. Данов от Виена до Пловдив // marica.bg. 24 юни 2018. Посетен на 16 февруари 2022.
  3. Николов, Дочо. Топографското осигуряване на българската армия в периода 1878 – 1945 г (pdf) // автореферат на дисертация. 2020. Посетен на 16 февруари 2022.