Военноучебни заведения в България
Военноучебни заведения в България се създават веднага след Освобождението, когато се поставят основите на съвременната Българската войска.
ИсторияРедактиране
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, обработка, добавяне на информация преди 1944 година. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Първоначално се открива Софийското военно училище (1878), а през 1912 година се създава и първото висше военно училище в България – Военната академия.
C Министерска заповед № 160 от 24 април 1946 г., от 1 май същата година началниците на Военната академия „Г. С. Раковски“, Народната школа за запасни офицери и Народната пехотна школа „Бачо Киро“ влизат в подчинение на началника на Народното военно училище „Васил Левски“.
B 1945 г. е създадено Народното военновъздушно училище „Г. С. Бенковски“ – Долна Митрополия.
Началото на народното военноморско училище „Н.Й.Вапцаров" за кадрите на флота е поставено през 1881 г. в гр. Русе. От 1949 г. носи името на Никола Йонков Вапцаров.
На 18.10.1948 г. със Заповед № 107 на министъра на отбраната се сформира Народно военно артилерийско училище и от 1 ноември През 1948 г. в София отваря врати Народното военно-артилерийско училище „Г. Димитров“. От 1951 г. училището се дислоциира в Шумен, През 1954 г. се преминава към тригодишен курс на обучение.
През 1949 г. към Народното военно училище (НВУ) „Васил Левски“, се създава Музикална кандидат подофицерска школа, в която се приемат музикантски ученици и се обучават за военни оркестранти. Впоследствие същата е реорганизирана във Военномузикална школа „П. И. Чайковски“ със срок на обучение три години.
В края на 40-те години НВУ „Васил Левски“ започва да обучава офицери само за българската пехота и е преобразувано в Народното военно пехотно училище (НВПУ) „Васил Левски“.
Съществува и Висшата артилерийска офицерска школа в Самоков. В 1955 г. тя е разформирована и предислоцирана в артилерийското училище в Шумен
В периода от август до ноември 1950 г. са формирани Училището по топография и Военно-политическо училище.
В 1959 г. се появява и вече Висшето народно военно инженерно-свързочно училище „Георги Дамянов“ в Силистра, където се обучават и химици.
През октомври 1955 г. тиловото училище от Русе, танковото училище от Ботевград и Народното военногранично училище се вливат в пехотното училище преместено през 1958 г. в Търново, което се слива с Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“, през август 1963 г. във висшето народно военно училище „Васил Левски“ се влива разформированото Висше народно военно инженерно-свързочно училище „Георги Дамянов“.
През 1969 г. от ССВУ „Георги Измирлиев“ се отделя артилерийският профил и се прехвърля във Висшето народно военно артилерийско училище в Шумен. От 1962 г., след като Школата за запасни офицери напуска училището в Шумен, в състава му остава да функционира курс за школници, в който се учат младежи със завършено висше образование.
От май 1967 г. на основата на съществуващия чуждестранен курс в гр. Горна Оряховица се формира Сержантска школа, която организационно влиза към военното училище в Търново. Така тази школа съществува до юли 1971 г., когато е преобразувана в самостоятелно военно-учебно заведение – Средно сержантско училище. През юни 1989 г. училището е предислоцирано в гр. Велико Търново и отново преподчинено на ВВОВУ „Васил Левски“, като се преименува Средно сержантско общовойсково училище „Георги Измирлиев“.
През 1998 г. в ВВОВУ „Васил Левски“ Сержантското училище се преобразува в Школа за подготовка на сержанти. Освен това към него се открива и Школа за запасни офицери.
Действащи военноучебни заведенияРедактиране
| наименование | тип | дати | наименования |
|---|---|---|---|
| Национален военен университет Факултети: 1. „Общовойскови“, 2. „Артилерия, ПВО и КИС“ 3. „Авиационен“ |
висше (от 1924) | 1 септември 1878 | Софийско военно училище (1878 – 1881), създадено на 1.09.1878. в Плодив. Преместено в София от 14 до 19 ноември 1878 г., На 26 ноември 1878 г. училището официално е осветено и открито в София със Заповед № 18 на Военното управление на България. Военно на Негово Величество училище (1881 – 1945) Народно военно училище „Васил Левски“ (1945 – 2002) Националнен военен университет „Васил Левски“ (от 2002) |
| Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ | висше (от 1956) | януари 1881 | Машинна школа (1881 – 1900), създадена в Русе. Преместена във Варна през 1900 г. Машинно училище (1900 – 1929) Морско училище (1929 – 1942) Военноморско на Негово Величество училище (1942 – 1945) Военноморско народно училище при Морските войски (1945 – 1946) Народно военноморско училище (1946 – 1949) Народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ (1949 – 1956) Висше народно военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“ (1956 – 1991) Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ (от 1991) |
| Военномедицинска академия | 1891 | София | |
| Военна академия | висше | 1 март 1912 | Военна академия (1914 – 1931) Преподавателски курс (1931 – 1938) Военна академия (1938 – 1946) Военна академия „Г. С. Раковски“ (от 1946) |
| Висше транспортно училище | висше (от 1984) | 1922 – гражданско от 31.08.2000 | с Царски указ № 60 от 1922 – Държавно железопътно училище (до 1945) С ПМС №3 от 29 ноември 1945 г. се създава Държавно средно училище (1945 – 1950) С ПМС №7 от 3 октомври 1949 г. се преобразува в Средно транспортно училище (1950 – 1952) Със Заповед №802 от 13 декември 1951 г. на министъра на транспорта се преименува на Транспортен техникум (1952 – 1958) С ПМС № 76 от 13 май 1958 г. се създава Полувисш железопътен институт С указ № 671 от 22 септември 1967 г. ПЖИ приема за патрон Тодор Каблешков – първият българин, началник на железопътна гара (Белово) С Указ на Държавния съвет № 1562 от 21 май 1984 г. се преобразува във Висше военно транспортно училище „Тодор Каблешков“ на 31 август 2000 г. със Закон за преобразуване на Строителни войски (СВ), Войските на Министерството на транспорта (ВМТ) и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения (ВКПД) в държавни предприятия (ДВ, бр. 57/14.07.2000 г.) ВВТУ „Тодор Каблешков“ е девоенизирано и преименувано във Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ (ВТУ „Тодор Каблешков“) със статут на държавно висше специализирано училище. |
| Висше строително училище | висше (от 1973) | 18.10.1938 – гражданско от 31.08.2000 | с Царски указ №22/18.10.1938 е създадена Школа за подготовка на трудови офицери (открита на 3 ноември 1938) Школа за трудови офицери (1941 – 1951) от септември 1951 г. Народно училище за трудови офицери (НУТО) от 1952 г. именовано на бившия главен директор на Трудова повинност – ген. Благой Иванов от 1969 г. преобразувано в Полувисше народно военно училище за офицери от Строителни войски (ПНВУОСВ) с Указ на Държавния съвет № 1815/16.08.1973 г. – Висше народно военно строително училище „Ген. Благой Иванов“ (ВНВСУ „Ген. Благой Иванов“) с Указ №248/15.08.1991 г. на Президента на Р. България – Висше военно инженерно строително училище „Любен Каравелов“ (ВВИСУ „Любен Каравелов“) на 31 август 2000 г. със Закон за преобразуване на Строителни войски (СВ), Войските на Министерството на транспорта (ВМТ) и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения (ВКПД) в държавни предприятия (ДВ, бр. 57/14.07.2000 г.) ВВИСУ „Л. Каравелов“ е девоенизирано и преименувано във Висше строително училище „Любен Каравелов“ (ВСУ „Л. Каравелов“) със статут на държавно висше специализирано училище. |
| Професионален старшински колеж | 2007 | Варна |
Бивши военноучебни заведенияРедактиране
| Наименование | Тип | Дати | Наименования | Бележки |
|---|---|---|---|---|
| Школа за младши тилови специалисти | 1888 – 1889 1945 – 1961 |
Фелдшерско училище (1888 – 3 януари 1889) Общовойскова санитарна школа (Военно-медицинска школа) (1945 – 1951) Общовойскова медицинска школа (под.80180) (1951 – 1952) Военно-медицинска школа (1952 – 1956) Школа за инструктори и военни готвачи (1950 – 1 януари 1956) Школа за младши тилови специалисти (1 януари 1956 – 1961) |
||
| Ветеринарен лазарет | 1900 – 1959 | Ветеринарно фелдшерско училище (1900 – 1907) Ветеринарно подофицерско училище (1907 – 1908) Общ ветеринарен лазарет (1908) Ветеринарно подофицерско училище (1908 – 1920) Гарнизонна ветеринарна лечебница (1921 – 1938) Общовойскова ветеринарна лечебница (1938 – 1951) Централен военноветеринарен лазарет (1951 – 1955) Ветеринарен лазарет (1955 – 1959) |
[1] | |
| Кавалерийска школа | 1899 – ? | Кавалерийски курс (1899 – 1906) Кавалерийска школа (16 януари 1906 – 1920) Кавалерийски курс при военното училище (1920 – 1929) Кавалерийски отдел от школата за РБЕК (1929 – 1933) Кавалерийска школа (1933 – 18 февруари 1946) Кавалерийска школа „Г.Бенковски“ (18 февруари 1946 – 15 август 1950) Кавалерийско военно училище „Г.Бенковски“ (15 август 1950 – 30 октомври 1953) |
||
| Школа за запасни офицери | 1901 – 1998 | Школа за запасни офицери (1901 – 1920) Втора софийска жандармерийска дружина (1921 – 1928) Софийска окръжна жандармерия (1928 – 1934) Школа за запасни офицери (1934 – 1945) Народна школа за запасни офицери „Хр. Ботев“ (1945 – 1958) Школа за запасни офицери „Христо Ботев“ (1961 – 1998) |
На 1 октомври 1958 се слива с Народното военно училище „Васил Левски“, а на 26 август 1961 функциите ѝ са възстановени.[2] | |
| Пехотна школа | 1915 – 1950 | Пехотна стрелкова школа (1915, 1918 – 1919) Офицерска стрелкова школа (1915) Пехотна офицерска школа (1919 – 1920) Първа софийска жандармерийска дружина (1921 – 1926) Софийска окръжна пеша жандармерия (1926 – 1928) Школа за ротни, батарейни и ескадронни командири (1928 – 1929) Търновска окръжна жандармерия (1929 – 1934) Пехотна школа (1934 – 1945) Народна пехотна школа „Бачо Киро Петров“ (1945 – 1950) |
[3] | |
| Аеропланно училище при въздухоплавателната дружина | 1915 – 1919 | |||
| Школа за запасни офицери - Скопие | 1916 | Школа за запасни подпоручици (Скопие, 15 май – 21 септември 1916) | ||
| Школа за пехотни подофицери (Одрин) | 1916 – 1917 | Караагач, Одрински окръг в българска Беломорска Тракия | ||
| Школа за подготовка на младши подофицери | 1917 – ? | В януари 1917 г. е формирана школа за подготовка на младши подофицери в 1-ва планинска дивизия. Подчинена на началника на Македонската областна военна инспекция. | ||
| Школа за пехотни подофицери (Ниш) | 1917 – 1918 | |||
| Артилерийска школа | 1917 – 1948 | Офицерска артилерийска стрелкова школа (1917 – 1918) Артилерийска школа (1918 – 1948) |
На 27 ноември 1948 на базата на Артилерийската школа, учебния противовъздушен дивизион, юнкерския артилерийски дивизион от Народното артилерийско училище „Васил Левски“ и артилерийските поделения от Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“ се формира Народното военно артилерийско училище. | |
| Картечно училище при Първа армия | 1918 – ? | |||
| Телеграфо-пощенско училище | 1922 – 1948 | Девоенизирано през 1948 година | ||
| Народно военновъздушно техническо училище | 1924 – 1960 | Авиационно училище (1924 – 1930) Учебен орляк (1930 – 1938) Въздухоплавателни школи от въздушните войски (1938) Въздушните школи (1939) Въздушен учебен полк (1940 – 1945) Подофицерско въздушно училище от въздушните учебни части (1945 – 1950) Народно военновъздушно техническо училище „В.Коларов“ (1950 – 1960) |
[4] | |
| Народно военно инженерно училище | 1930 – 1954 | Инженерен отдел от ШРБЕК (1930 – 1933) Инженерна школа (1933 – 1939) Инженерно-свързочна школа (1939 – 1942) Инженерна школа (1942 – 1950) Народно военно инженерно училище (1950 – 1954) |
На 1 ноември 1954 се слива с Народното военно свързочно училище и образува Народно военно инженерно-свързочно училище | |
| Школа за запасни подофицери по химическата защита | 1937 – ? | През май 1937 г. е открита Школа за запасни подофицери, подготвяща помощни кадри по химическата защита на войските към общовойсковата химическа рота към 1-ви инженерен полк създадена на 30.03.1935 г. в София. На 18 август 1949 г. химическата рота е реорганизирана и прераства в самостоятелна общовойскова химическа дружина. От октомври 1951 г. Народно военно химическо училище (НВХУ) заедно с 59-и отделен батальон за химическа защита, предислоциран през 1959 г. в Горна Оряховица сформирани от дотогавашната общовойскова химическа дружина. Днес химическият батальон е част от 38-и полк за ядрена, химическа, биологическа защита и екология, специализиран в дейности за санитарна обработка и радиационно и химическо разузнаване. | ||
| Военновъздушна и свързочна школа - Скопие | 1941 – 1944 | Въздушно-свързочно училище (Скопие) | ||
| Народно военновъздушно училище | 1945 – 1959 | Народно военно въздушно училище „Г. Бенковски“ | ||
| Военно въздушно училище за щурмани и свързочници | 1945 – 1954 | През 1954 г. влиза в състава на Народното военно въздушно училище „Георги Бенковски“ | ||
| Народно военно химическо училище | 1947 – 1955 | |||
| Народно военно медицинско училище | от 1949 | |||
| Народно военно свързочно училище | 1950 – 1954 | На 1 ноември 1954 се слива с Народното военно инженерно училище и образува Народно военно инженерно-свързочно училище | ||
| Народно военно тилово училище | 1950 – 1955 | Със заповед № 475 от 27 октомври 1955 г. училището е закрито и присъединено към Народното военно училище „Васил Левски“ | ||
| Народно военно танково училище | 1950 – 1955 | |||
| Народно военно гранично училище | 1950 – 1956 | |||
| Народно Суворовско училище | 1951 – 1955 | |||
| Народно Нахимовско училище | 1951 – 1955 | |||
| Народно военно училище за преводачи | от 1950 | |||
| Висша стрелкова тактическа школа | 1952 – 1959 | |||
| Висше народно военно инженерно-свързочно училище | 1954 – 1963 | Народно военно инженерно-свързочно училище (1 ноември 1954 – 29 август 1959) Висше народно военно инженерно-свързочно училище „Г. Дамянов“ (29 август 1959 – 1963) |
||
| Средно сержантско военно училище | 1967 – 1989 | Сержантска школа (1967 – 1971) Средно сержантско военно училище „Г.Измирлиев“ (1971 – 1989) |
||
| Средно сержантско военно музикално училище | 1971 – 2001 | |||
| Средно сержантско железопътно училище в гр. Горна оряховица | Създадено е с указ номер 1116 от 1989 година на Министерски съвет на Народна Република България, съществувало е 1989 до 2000 год. като е обучавало в тригодишно редовно пансионно обучение кадри за нуждите на жп сектора по специалности: помощник-локомотивен машинист,началник влак,постови стрелочник,монтьор по поддръжка и ремонт на железния път, било е разположено на около 50 м югоизточно от жп прелез в място пресичане на горнооряховски бул. Св. Княз Борис 1-ви (неелектрифицирана 1435 мм междурелсие единична жп линия) с жп линия Горна Оряховица - Лясковец - Миндя - Елена ,на около 150 м североизточно от жп спирка Горна Оряховица) , под поделение на гражданска защита ,над военно химическо поделение ;обучението е включвало и теорит.&практич. курс за придобиване на правоспособност категория ,,с" (за целта са ползвани товарни автомобили ГАЗ-53 , без прикачено ремарке) |
БележкиРедактиране
- ↑ ДВИА, ф. 1516 – „Промяна в наименованието на фондообразувателя“
- ↑ ДВИА, ф. 1520 – „Промяна в наименованието на фондообразувателя“ и „История на фондообразувателя“
- ↑ ДВИА, ф. 1518 – „Промяна в наименованието на фондообразувателя“ и „История на фондообразувателя“
- ↑ ДВИА, ф. 1535 – „Промяна в наименованието на фондообразувателя“ и „История на фондообразувателя“
ИзточнициРедактиране
- Тодоров, Т., Ефтимов, Т.. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.
- Висше строително училище „Любен Каравелов“
- Други военни учебни заведения до 1944 г.
- Полковник доцент д-р Марко Златев, МОРАЛНАТА ПОДГОТОВКА НА ЮНКЕРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
