Военноучебни заведения в България

Военноучебни заведения в България се създават веднага след Освобождението, когато се поставят основите на съвременната Българската войска.

През 1878 г. е открито Софийското военно училище, а през 1912 година е създадено и първото висше военно училище в България – Военната академия.

Началото на Народното военноморско училище „Н. Й. Вапцаров" за кадрите на флота е поставено през 1881 г. в гр. Русе. От 1949 г. носи името на Никола Йонков Вапцаров.

B 1945 г. е създадено Народното военновъздушно училище „Г. С. Бенковски“ в Долна Митрополия.

C Министерска заповед № 160 от 24 април 1946 г., от 1-и май същата година началниците на Военната академия „Г. С. Раковски“, Народната школа за запасни офицери и Народната пехотна школа „Бачо Киро“ минават на подчинение на началника на Народното военно училище „Васил Левски“.

На 18.10.1948 г. със Заповед № 107 на министъра на отбраната се сформира Народно военно артилерийско училище „Г. Димитров“, което отваря врати в София на 1-и ноември същата година. От 1951 г. училището е преместено в Шумен. През 1954 г. се преминава към тригодишен курс на обучение.

През 1949 г. към Народното Военно Училище (НВУ) „Васил Левски“, се създава Музикална кандидат подофицерска школа, в която се приемат ученици на музиканти и се обучават за работа във военни оркестри. Впоследствие същата е реорганизирана във Военномузикална школа „П. И. Чайковски“ със срок на обучение три години.

В края на 40-те години на 20-и век НВУ „Васил Левски“ започва да обучава офицери само за българската пехота и е преобразувано в Народното Военно Пехотно Училище (НВПУ) „Васил Левски“.

Създадена е и Висша артилерийска офицерска школа в Самоков, която през 1955 г. е разформирована и преместена в артилерийското училище в Шумен

В периода от август 1950 г. до ноември 1950 г. са формирани Училището по топография и Военно-политическо училище.

В 1959 г. се появява и Висшето народно военно инженерно-свързочно училище „Георги Дамянов“ в Силистра, където се обучават и химици.

През октомври 1955 г. тиловото училище от Русе, танковото училище от Ботевград и Народното военногранично училище се вливат в пехотното училище, преместено през 1958 г. в Търново, което се слива с Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“, през август 1963 г. във висшето народно военно училище „Васил Левски“ се влива разформированото Висше народно военно инженерно-свързочно училище „Георги Дамянов“.

През 1969 г. от ССВУ „Георги Измирлиев“ се отделя артилерийският профил и се прехвърля във Висшето народно военно артилерийско училище в Шумен. От 1962 г., след като Школата за запасни офицери напуска училището в Шумен, в състава му остава да функционира курс за школници, в който се учат младежи със завършено висше образование.

От май 1967 г. на основата на съществуващия чуждестранен курс в гр. Горна Оряховица е формирана Сержантска Школа, която организационно влиза в състава на военното училище в гр. Велико Търново. Така тази школа съществува до юли 1971 г., когато е преобразувана в самостоятелно военноучебно заведение – Средно Сержантско Училище в гр. Горна Оряховица. През юни 1989 г. училището е преместено в гр. Велико Търново като е подчинено на ВВОВУ „Васил Левски“, и е преименувано на Средно Сержантско Общовойсково Училище „Георги Измирлиев“.

През 1998 г. ВВОВУ „Васил Левски“ Сержантското училище е преобразувано в Школа за подготовка на сержанти. Освен това към него е открита и Школа за запасни офицери.

Действащи военноучебни заведения

редактиране
наименование тип създаване наименования
Национален военен университет Факултети:
1. „Общовойскови“,
2. „Артилерия, ПВО и КИС“
3. „Авиационен“
висше (от 1924) 1 септември 1878 * Софийско военно училище (1878 – 1881), създадено на 1 септември 1878 г. в Плодив. Преместено в София от 14 до 19 ноември 1878 г., На 26 ноември 1878 г. училището официално е осветено и открито в София със Заповед № 18 на Военното управление на България.
* Военно на Негово Величество училище (1881 – 1945)
* Народно военно училище „Васил Левски“ (1945 – 2002)
* Националнен военен университет „Васил Левски“ (от 2002)
Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ висше (от 1956) януари 1881 * Машинна школа (1881 – 1900), създадена в Русе. Преместена във Варна през 1900 г.
* Машинно училище (1900 – 1929)
* Морско училище (1929 – 1942)
* Военноморско на Негово Величество училище (1942 – 1945)
* Военноморско народно училище при Морските войски (1945 – 1946)
* Народно военноморско училище (1946 – 1949)
* Народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ (1949 – 1956)
* Висше народно военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“ (1956 – 1991)
* Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ (от 1991)
Военномедицинска академия 1891 София
Военна академия висше 1 март 1912 * Военна академия (1914 – 1931)
* Преподавателски курс (1931 – 1938)
* Военна академия (1938 – 1946)
* Военна академия „Г. С. Раковски“ (от 1946)
Висше транспортно училище висше (от 1984) 1922 – гражданско от 31.08.2000 * с Царски указ № 60 от 1922 – Държавно железопътно училище (до 1945)
* С ПМС № 3 от 29 ноември 1945 г. се създава Държавно средно училище (1945 – 1950)
* С ПМС № 7 от 3 октомври 1949 г. се преобразува в Средно транспортно училище (1950 – 1952)
* Със Заповед № 802 от 13 декември 1951 г. на министъра на транспорта се преименува на Транспортен техникум (1952 – 1958)
* С ПМС № 76 от 13 май 1958 г. се създава Полувисш железопътен институт
* С указ № 671 от 22 септември 1967 г. ПЖИ приема за патрон Тодор Каблешков – първият българин, началник на железопътна гара (Белово)
* С Указ на Държавния съвет № 1562 от 21 май 1984 г. се преобразува във Висше военно транспортно училище „Тодор Каблешков“
* на 31 август 2000 г. със Закон за преобразуване на Строителни войски (СВ), Войските на Министерството на транспорта (ВМТ) и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения (ВКПД) в държавни предприятия (ДВ, бр. 57/14.07.2000 г.) ВВТУ „Тодор Каблешков“ е девоенизирано и преименувано във Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ (ВТУ „Тодор Каблешков“) със статут на държавно висше специализирано училище.
Висше строително училище висше (от 1973) 18.10.1938 – гражданско от 31.08.2000 * с Царски указ № 22/18.10.1938 е създадена Школа за подготовка на трудови офицери (открита на 3 ноември 1938)
* Школа за трудови офицери (1941 – 1951)
* от септември 1951 г. Народно училище за трудови офицери (НУТО)
* от 1952 г. именувано на бившия главен директор на Трудова повинност – ген. Благой Иванов
* с Указ № 795/21.08.1969 г. е преобразувано в Полувисше народно военно училище за офицери от Строителни войски (ПНВУОСВ)
* с Указ на Държавния съвет № 1815/16.08.1973 г. – Висше народно военно строително училище „Ген. Благой Иванов“ (ВНВСУ „Ген. Благой Иванов“)
* с Указ № 248/15.08.1991 г. на Президента на Р. България – Висше военно инженерно строително училище „Любен Каравелов“ (ВВИСУ „Любен Каравелов“)
* на 31 август 2000 г. със Закон за преобразуване на Строителни войски (СВ), Войските на Министерството на транспорта (ВМТ) и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения (ВКПД) в държавни предприятия (ДВ, бр. 57/14.07.2000 г.) ВВИСУ „Л. Каравелов“ е девоенизирано и преименувано във Висше строително училище „Любен Каравелов“ (ВСУ „Л. Каравелов“) със статут на държавно висше специализирано училище.
Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ висше 1959 * Висше народно военно въздушно училище „Георги Бенковски“ (18 юли 1959 – 1991)
* Висше военновъздушно училище (1991 – 1 септември 2002)
* Факултет „Авиационен“ към НВУ (1 септември 2002 – 1 януари 2020)
* Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ (от 1 януари 2020)
Професионален старшински колеж 2007 Варна

Бивши военноучебни заведения

редактиране
Наименование Тип Дати Наименования Бележки
Школа за младши тилови специалисти 1888 – 1889
1945 – 1961
Фелдшерско училище (1888 – 3 януари 1889)
Общовойскова санитарна школа (Военно-медицинска школа) (1945 – 1951)
Общовойскова медицинска школа (под.80180) (1951 – 1952)
Военно-медицинска школа (1952 – 1956)
Школа за инструктори и военни готвачи (1950 – 1 януари 1956)
Школа за младши тилови специалисти (1 януари 1956 – 1961)
Ветеринарен лазарет 1900 – 1959 Ветеринарно фелдшерско училище (1900 – 1907)
Ветеринарно подофицерско училище (1907 – 1908)
Общ ветеринарен лазарет (1908)
Ветеринарно подофицерско училище (1908 – 1920)
Гарнизонна ветеринарна лечебница (1921 – 1938)
Общовойскова ветеринарна лечебница (1938 – 1951)
Централен военноветеринарен лазарет (1951 – 1955)
Ветеринарен лазарет (1955 – 1959)
[1]
Кавалерийска школа 1899 – 1953 Кавалерийски курс (1899 – 1906)
Кавалерийска школа (16 януари 1906 – 1920)
Кавалерийски курс при военното училище (1920 – 1929)
Кавалерийски отдел от школата за РБЕК (1929 – 1933)
Кавалерийска школа (1933 – 18 февруари 1946)
Кавалерийска школа „Г.Бенковски“ (18 февруари 1946 – 15 август 1950)
Кавалерийско военно училище „Г. Бенковски“ (15 август 1950 – 30 октомври 1953)
Школа за запасни офицери 1901 – 1998 Школа за запасни офицери (1901 – 1920)
Втора софийска жандармерийска дружина (1921 – 1928)
Софийска окръжна жандармерия (1928 – 1934)
Школа за запасни офицери (1934 – 1945)
Народна школа за запасни офицери „Хр. Ботев“ (1945 – 1958)
Школа за запасни офицери „Христо Ботев“ (1961 – 1998)
На 1 октомври 1958 се слива с Народното военно училище „Васил Левски“, а на 26 август 1961 функциите ѝ са възстановени.[2]
Пехотна школа 1915 – 1950 Пехотна стрелкова школа (1915, 1918 – 1919)
Офицерска стрелкова школа (1915)
Пехотна офицерска школа (1919 – 1920)
Първа софийска жандармерийска дружина (1921 – 1926)
Софийска окръжна пеша жандармерия (1926 – 1928)
Школа за ротни, батарейни и ескадронни командири (1928 – 1929)
Търновска окръжна жандармерия (1929 – 1934)
Пехотна школа (1934 – 1945)
Народна пехотна школа „Бачо Киро Петров“ (1945 – 1950)
[3]
Аеропланно училище при въздухоплавателната дружина 1915 – 1919
Школа за запасни офицери - Скопие 1916 Школа за запасни подпоручици (Скопие, 15 май – 21 септември 1916)
Школа за пехотни подофицери (Одрин) 1916 – 1917 Караагач, Одрински окръг в българска Беломорска Тракия
Школа за подготовка на младши подофицери 1917 – ? В януари 1917 г. е формирана школа за подготовка на младши подофицери в 1-ва планинска дивизия. Подчинена на началника на Македонската областна военна инспекция.
Школа за пехотни подофицери (Ниш) 1917 – 1918
Артилерийска школа 1917 – 1948 Офицерска артилерийска стрелкова школа (1917 – 1918)
Артилерийска школа (1918 – 1948)
На 27 ноември 1948 на базата на Артилерийската школа, учебния противовъздушен дивизион, юнкерския артилерийски дивизион от Народното артилерийско училище „Васил Левски“ и артилерийските поделения от Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“ се формира Народното военно артилерийско училище.
Картечно училище при Първа армия 1918 – ?
Телеграфо-пощенско училище 1922 – 1948 Девоенизирано през 1948 година
Народно военновъздушно техническо училище 1924 – 1960 Авиационно училище (1924 – 1930)
Учебен орляк (1930 – 1938)
Въздухоплавателни школи от въздушните войски (1938)
Въздушните школи (1939)
Въздушен учебен полк (1940 – 1945)
Подофицерско въздушно училище от въздушните учебни части (1945 – 1950)
Народно военновъздушно техническо училище „В.Коларов“ (1950 – 1960)
[4]
Народно военно инженерно училище‎ 1930 – 1954 Инженерен отдел от ШРБЕК (1930 – 1933)
Инженерна школа (1933 – 1939)
Инженерно-свързочна школа (1939 – 1942)
Инженерна школа (1942 – 1950)
Народно военно инженерно училище (1950 – 1954)
На 1 ноември 1954 се слива с Народното военно свързочно училище и образува Народно военно инженерно-свързочно училище
Школа за запасни подофицери по химическата защита 1937 – ? През май 1937 г. е открита Школа за запасни подофицери, подготвяща помощни кадри по химическата защита на войските към общовойсковата химическа рота към 1-ви инженерен полк създадена на 30.03.1935 г. в София. На 18 август 1949 г. химическата рота е реорганизирана и прераства в самостоятелна общовойскова химическа дружина. От октомври 1951 г. Народно военно химическо училище (НВХУ) заедно с 59-и отделен батальон за химическа защита, предислоциран през 1959 г. в Горна Оряховица сформирани от дотогавашната общовойскова химическа дружина. Днес химическият батальон е част от 38-и полк за ядрена, химическа, биологическа защита и екология, специализиран в дейности за санитарна обработка и радиационно и химическо разузнаване.
Военновъздушна и свързочна школа - Скопие 1941 – 1944 Въздушно-свързочно училище (Скопие)
Народно военновъздушно училище 1945 – 1959 Народно военно въздушно училище „Г. Бенковски“
Военно въздушно училище за щурмани и свързочници 1945 – 1954 През 1954 г. влиза в състава на Народното военно въздушно училище „Георги Бенковски“
Народно военно химическо училище 1947 – 1955
Народно военно медицинско училище от 1949
Народно военно свързочно училище 1950 – 1954 На 1 ноември 1954 се слива с Народното военно инженерно училище и образува Народно военно инженерно-свързочно училище
Народно военно тилово училище 1950 – 1955 Със заповед № 475 от 27 октомври 1955 г. училището е закрито и присъединено към Народното военно училище „Васил Левски“
Народно военно танково училище 1950 – 1955
Народно военно гранично училище 1950 – 1956
Народно Суворовско училище 1951 – 1955
Народно Нахимовско училище 1951 – 1955
Народно военно училище за преводачи от 1950
Висша стрелкова тактическа школа 1952 – 1959
Висше народно военно инженерно-свързочно училище 1954 – 1963 Народно военно инженерно-свързочно училище (1 ноември 1954 – 29 август 1959)
Висше народно военно инженерно-свързочно училище „Г. Дамянов“ (29 август 1959 – 1963)
Средно сержантско военно училище 1967 – 1989 Сержантска школа (1967 – 1971)
Средно сержантско военно училище „Г. Измирлиев“ (1971 – 1989)
Средно сержантско военно музикално училище 1971 – 2001
Средно сержантско железопътно училище - Горна Оряховица Създадено е било с указ 1116 от 1989 година на Министерски съвет на Народна Република България, съществувало е 1989 - 2000 год.: тригодишно редовно обучение - специалности: помощник-локомотивен машинист, началник влак, постови стрелочник, жп строител, машинист на тежка жп механизация, монтьор по поддръжка и ремонт на железния път и съоръженията към него. Горният му вход е бил на около 50 м югоизточно от прелеза, по жп линия Горна Оряховица - Елена, на бул. ,,Св. княз Борис I", между поделения на химически войски и гражданска защита; част от обучението са били теоритична и практическа части за шофиране на товарен автомобил ГАЗ-53 - като успешно завършилите ги, след навършване на пълнолетие, са получавали шофьорска книжка категория С.

Източници

редактиране