Волжки българи
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, проверка на данните. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Волжките българи са етническа група в Средното Поволжие, съществувала през VII-XIII век. Тя възниква със заселването в региона на прабългари - след разпадането на Велика България, начело със своя водач Котраг, те основават там държавата Волжка България. Съществува и хипотеза, че Котраг не е лично име,[1] а по-скоро се отнася за предводителя на котрагите/кутригури.
| Волжки българи | |
|---|---|
 Възстановка на жилищна сграда на волжките българи от XI-XII век в Националния музей на Република Татарстан през 2018 г. | |
| Език | прабългарски |
| Религия | ислям, тенгризъм |
| Сродни групи | Салтово-маяцка култура |
| [[:commons:Category:Volga Bulgarians|]] в Общомедия | |
История редактиране
Волжките българи се заселват в земите около сливането на реките Волга и Кама през 7 век. Там те създават своя поликултурна държава, в която съжителстват котраги/кутригури, савири, есегели, биляри, барсили, сакалиби а впоследствие тези племена се омешват с угро-фините, хорезмииците, арменците, мордовците и маджарите. Държавата остана известна в историческата наука Волжка България или Волжко-Камска България (също и като Итилска България). Тя обаче бързо става васална на Хазарския хаганат. Волжките българи създават градовете Велики Болгар, Биляр и Казан. През 922 г. приемат исляма за държавна религия. Съществуват хипотези, че още в края на IX и началото на X в. започва разпространение на ханафитския ислям сред волжките българи. Към 907 г. исляма вече е бил сериозно застъпен в тези земи[2] и впоследствие има втора вълна на ислямизация. Западането на Хазарския хаганат, и възможността чрез исляма да бъдат централизирани племената ускорява развитието на Волжко-Камска България. Постепенно волжките българи заменят руническата писменост с арабската писменост. Всички тези процеси във Волжка България спомагат тя бързо да се наложи като важен културен и религиозен център от средата на X в. В нея се проявяват редица лекари,[3] астрономи, богослови[3], философи, строят се медресета и джамии. От втората половина на X в. Киевска Рус и наследилото я Влазимиро-суздалско княжество започват да гледат на Волжка България като на политически съперник и князете им организират редица наказателни походи срещу волжко-българската държава. През XIII век в земите на Волжка България нахлуват монголците. От 1223 до 1237 Волжка България се отбранява ту срещу монголо-татарите, ту срещу русите, но накрая пада под властта на Златната орда, а столицата Биляр е превърната в резиденция на господаря на Ордата.