Восход 1 (на руски: Восход-1) е първият космически апарат, който извежда на орбита повече от един космонавт. За пръв път при космически полет екипажът не използва скафандри. Полетът на Восход 1 поставя рекорд за височина на орбитата на пилотиран космически апарат.

Восход 1
Данни за кораба
Ракета-носителВосход
Космодрум Байконур Площадка № 1
Старт12 октомври, 1964
07:30:01 UTC
Кацане13 октомври, 1964
07:47:04 UTC
Място на кацане52°02′ с. ш. 68°08′ и. д. / 52.033333° с. ш. 68.133333° и. д.
Продължителност на полета1 денонощие 17 минути 3 секунди
Маса5320 кг
NSSDC_ID1964-065А
NORAD ID00904
Данни за екипажа
Членове на екипажа3
Позивна„Рубин“
Място на кацане52°02′ с. ш. 68°08′ и. д. / 52.033333° с. ш. 68.133333° и. д.
Продължителност на полета1 денонощие 17 минути 3 секунди
Снимка на екипажа
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Восток 6 Восход 2
Восход 1 в Общомедия

Восход е конструиран да изведе около Земята двама души, но съветските политици налагат полетът да бъде реализиран с трима космонавти в надпревара с американската космическа програма Джемини.

Другият апарат от кратката космическа програма Восход е Восход 2, на чийто борд се намират двама космонавти в космически скафандри, а Алексей Леонов осъществява първото излизане в открития космос.

Параметри на орбитата

редактиране
  • Перигей 177.5 km
  • Апогей 408 km.

Основен екипаж

редактиране

Дублиращ екипаж

редактиране

Особености на космическия кораб

редактиране

Космическият кораб „Восход“ е базиран на кораба Восток, но е добавена резервна, твърдогоривна спирачна двигателна установка. Появява се и система за меко кацане на спускаемия апарат. Това позволило да се премахнат системите за катапултиране, които били необходими на космическите кораби „Восток“ поради високата скорост на приземяването с парашут на спускаемия апарат. Във Восход-1 има място за трима космонавти, но само ако летят без скафандри.

„Восход“ е с повече от тон по-тежък от „Восток“ и за неговия старт е използвана по-мощна ракета-носител с нова – трета степен, вече изпробвана в полетите на автоматичните междупланетни станции. Ракетата получила индекс 11К57 и собствено наименование „Восход“ на името на космическия кораб, а по-късно се използвала за изстрелване на спътниците за фоторазузнаване „Зенит“.

Източници

редактиране

Большая Советская энциклопедия

 
Восход-1 и Восход-2
 
Разположение на екипажа на Восток, Восход-1 и Восход-2