Восход 1
Восход 1 (на руски: Восход-1) е първият космически апарат, който извежда на орбита повече от един космонавт. За пръв път при космически полет екипажът не използва скафандри. Полетът на Восход 1 поставя рекорд за височина на орбитата на пилотиран космически апарат.
| Восход 1 | |
| Данни за кораба | |
|---|---|
| Ракета-носител | Восход |
| Космодрум |  Байконур Площадка № 1 |
| Старт | 12 октомври, 1964 07:30:01 UTC |
| Кацане | 13 октомври, 1964 07:47:04 UTC |
| Място на кацане | |
| Продължителност на полета | 1 денонощие 17 минути 3 секунди |
| Маса | 5320 кг |
| NSSDC_ID | 1964-065А |
| NORAD ID | 00904 |
| Данни за екипажа | |
| Членове на екипажа | 3 |
| Позивна | „Рубин“ |
| Място на кацане | |
| Продължителност на полета | 1 денонощие 17 минути 3 секунди |
| Снимка на екипажа | |
.jpg) | |
| Свързани космически мисии | |
| Предишна | Следваща |
| Восток 6 | Восход 2 |
| Восход 1 в Общомедия | |
Восход е конструиран да изведе около Земята двама души, но съветските политици налагат полетът да бъде реализиран с трима космонавти в надпревара с американската космическа програма Джемини.
Другият апарат от кратката космическа програма Восход е Восход 2, на чийто борд се намират двама космонавти в космически скафандри, а Алексей Леонов осъществява първото излизане в открития космос.
Параметри на орбитата
редактиране- Перигей 177.5 km
- Апогей 408 km.
Екипаж
редактиранеОсновен екипаж
редактиране- Владимир Комаров – командир – първи полет;
- Константин Феоктистов – изследовател;
- Борис Егоров – лекар.
Дублиращ екипаж
редактиране- Борис Волинов – командир;
- Георги Катис – изследовател;
- Алексей Сорокин – лекар.
Особености на космическия кораб
редактиранеКосмическият кораб „Восход“ е базиран на кораба Восток, но е добавена резервна, твърдогоривна спирачна двигателна установка. Появява се и система за меко кацане на спускаемия апарат. Това позволило да се премахнат системите за катапултиране, които били необходими на космическите кораби „Восток“ поради високата скорост на приземяването с парашут на спускаемия апарат. Във Восход-1 има място за трима космонавти, но само ако летят без скафандри.
„Восход“ е с повече от тон по-тежък от „Восток“ и за неговия старт е използвана по-мощна ракета-носител с нова – трета степен, вече изпробвана в полетите на автоматичните междупланетни станции. Ракетата получила индекс 11К57 и собствено наименование „Восход“ на името на космическия кораб, а по-късно се използвала за изстрелване на спътниците за фоторазузнаване „Зенит“.
Източници
редактиранеБольшая Советская энциклопедия
