Отваря главното меню

Антон Танев Гьошев, известен като Югов, е български политик. Един от ръководителите на Българската комунистическа партия (БКП) в средата на XX век, ръководител и на комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Министър на вътрешните работи (1944 – 1949), министър-председател (1956 – 1962).[1] С работата си като вътрешен министър играе активна роля политическите насилия и извършваните от министерството незаконни дейности.[2]

Антон Югов
български политик
Роден
Антон Танев Гьошев
Починал

Националност Flag of the Ottoman Empire.svg Османска империя
Flag of Bulgaria.svg България
Образование Международна ленинска школа
Политика
Професия Партиен функционер
Партия БКП
Народен представител
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   
Министър-председател
17 април 1956 – 19 ноември 1962
Семейство
Баща Иванчо Карасулията

БиографияРедактиране

Югов е роден на 5 август 1904 година в Ругуновец (Карасуле), тогава в Османската империя. Сестрин син е на Иванчо Карасулията, войвода на ВМОРО и ВМОК.[3] След Балканските войни семейството му се преселва в Дедеагач, а после се установява в Гюмюрджина, като и двата града тогава са в България.

След Първата световна война, когато Гюмюрджина е отнета от България, семейството на Югов се мести в Пловдив. През 1919 година завършва прогимназия, след което работи в тютюневата промишленост. От 1921 г. е член на Българския комунистически младежки съюз, а от 1928 година – на БКП. До 1933 г. участва в дейността на нелегалната БКП в Пловдивско, както и в прокомунистическата Вътрешна македонска революционна организация (обединена), като през 1933 – 1934 година е секретар на нейния Централен комитет[4] с псевдоним Рашко.[5] По това време михайловистите издават смъртна присъда на Антон Югов и той е принуден да ходи с охранител, като това е Иван Козарев, бъдещият първи партизанин на България.

През октомври 1934 г. Антон Югов заедно с група комунисти нелегално заминава да учи в Съветския съюз. От 1934 до 1936 година учи в Международната ленинска школа в Съветския съюз. След завръщането си в България през 1937 година е член на Централния комитет и на Политбюро на ЦК на БКП. През 1940 година ръководи голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив. През септември 1941 г. е интерниран в концлагера Гонда вода, откъдето скоро след това избягва и през октомври същата година става секретар на ЦК на БКП.

По време на Втората световна война е ръководител на Военната комисия при ЦК на БКП (1941 – 1943) и член на Главния щаб на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (1943 – 1944). През 1942 година е задочно осъден на смърт в процеса срещу ЦК на БКП.[4]

Антон Югов участва и в Деветосептемврийския преврат през 1944 г., след който става вътрешен министър. През следващите години заема важни постове в правителството и участва активно в репресиите срещу опозицията. След 1954 година той подпомага замяната на дотогавашния диктатор Вълко Червенков с Тодор Живков и след Априлския пленум от 1956 година заема мястото на Червенков като министър-председател.[4]

За известно време той е вторият по ранг в йерархията на режима след Живков, като първоначално се ползва и с подкрепата на новия съветски диктатор Никита Хрушчов. Въпреки това Живков гледа на него като на потенциален съперник и в началото на 60-те години отношенията между двамата се изострят. Югов се ползва с подкрепата на висши функционери като Райко Дамянов и цели местни партийни организации, най-вече тези в Пловдив, Габрово и Плевен, но Живков успява да го изолира и отстрани през 1962 година.[6]

След като получава одобрение в Съветския съюз, в навечерието на Осмия конгрес на БКП Тодор Живков обявява Югов за „родоначалник за нашите условия на извращенията“ (евфемизъм за терора в първите години на комунистическия режим).[6] С мотива „груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност“ Югов е отстранен от всички ръководни постове.[4] Отзован от Народното събрание (1964), а през 1972 е изключен от БКП.[4] Въпреки това през 1984 г. е награден със званието Герой на социалистическия труд. Герой на Народна република България (1989), а през януари 1990 г. членството му в партията е възстановено.[4]

Антон Югов умира на 6 юли 1991 г. в София.[4]

Дъщеря му Виолета е омъжена за сина на Михаил Шолохов – Александър.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 469. Посетен на 5 септември 2015.
  2. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 290.
  3. Азманов, Искрен, „За войводата Иван Карасулийски; Споменът за един славен войвода от Македония все още е жив“
  4. а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  5. Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 23.
  6. а б Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 116 – 117.
Вълко Гочев министър на индустрията и занаятите (20 януари 1950 – 17 февруари 1950) Антон Югов2
Кирил Клисурски и.д. министър на мините и подземните богатства
(20 януари 1950 – 17 февруари 1950)
Антон Югов2
Антон Югов3 министър на промишлеността (17 февруари 1950 – 20 септември 1951) Антон Югов4
Атанас Димитров5
Антон Югов2 министър на тежката промишленост (26 септември 1951 – 20 август 1952) Тано Цолов
--- председател на Държавния комитет за строителство и архитектура
(11 юли 1955 – 18 април 1956)
Райко Дамянов

2: министър на промишлеността
3: министър на индустрията и занаятите и и.д. министър на мините и подземните богатства
4: министър на тежката промишленост
5: министър на леката промишленост