Отваря главното меню

Богдан Думков

български офицер

Богдан Георгиев Думков е български комунист, революционер, деец на ВМРО (обединена) и офицер, генерал-майор от Държавна сигурност.

Богдан Думков
български офицер
Роден
Починал
2004 г. (91 г.)

Образование Софийски университет

БиографияРедактиране

Роден е на 6 август 1912 г. в серското село Горно Броди, тогава в Османската империя. Баща му е деец на ВМОРО, съратник на Димо Хаджидимов. През 1926 г. завършва основно образование, а след това до 1931 г. учи в София в механо-техническа гимназия. Става член на Работническия младежки съюз в 1929 г. и на Българската комунистическа партия в 1931 г. Член е и на ВМРО (обединена). От 1933 г. е стажант-техник в жп работилница в София. На 14 юни 1934 г. е арестуван в печатницата на РМС и осъден на 5 години затвор. Прекарва ги в Старозагорския и Сливенския затвор, където е член на ръководството на комунистическата партия. Освободен е през 1937 г. и изкарва наборната си служба в трудови войски в Тухларната фабрика. Уволнява се през 1940 г. и започва работа в дъскорезница в Якоруда. Там вдига стачка и отново е арестуван, но по-късно освободен. Живее известно време нелегално. По време на Втората световна война е техник във фабрика „Виктория“, а впоследствие в минни проучвания. През февруари 1944 г. е мобилизиран в Бронираната бригада, откъдето изнася оръжие за партизаните.[1]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. става част от Военния отдел на Областния комитет на БКП в София. Изкарва четири семестъра в Стопанския факултет на Софийския университет и завършва Висшата школа на Министерството за държавна сигурност в Москва.[1] През октомври 1944 г. става част от Разузнавателния отдел на Министерството на войната. От 31 октомври 1945 г. е инспектор в Държавна сигурност. Между 1948 и 1950 г. е окръжен началник на Държавна сигурност в София. От 1950 до 1952 г. е ръководител на отдел I в Дирекция на Държавна сигурност (политическо контраразузнаване), а от 1952 до 1963 на Трето управление (бъдещото Шесто управление на ДС) на Държавна сигурност (преименувания отдел I). От 14 септември 1954 г. е генерал-майор. В периода 1963 – 1965 г. е ръководител на Второ управление на Държавна сигурност. Умира през 2004 г.[2] Награждаван е с орден „9 септември 1944 г.“ – 3 степен, „9 септември 1944 г.“ – 2 степен с мечове, медал „За боева заслуга“ и други.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Протокол № 320 от 14 септември 1954, с. 65
  2. Иванов, Димитър. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013. София, Ciela, 2013. ISBN 978-954-28-1363-7.. с. 183.