Бабяни (на гръцки: Λάκκα, Лака, до 1928 година Μπάμπιανη, Бабяни[1]) е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.

Бабяни
Λάκκα
— село —
Изглед от Бабяни
Изглед от Бабяни
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 120 m
Население 372 души (2011 г.)
Бабяни в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле на надморска височина от 120 m, на 20 km северозападно от град Енидже Вардар (Яница) и на 8 km северозападно от Неос Милотопос.[2]

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Заимов етимологията на името Бабяни е от баба, „стара жена“, което „твърде често в планински места, където означава чукари с гърбица като на баба“.[3]

В Османската империяРедактиране

В началото на XX век Бабяни е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бабяни (Babiani), Воденска епархия, живеят 120 гърци.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Бабяни брои 168 жители българи.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бабяни (Babiani) има 160 българи екзархисти.[6]

Българският кукушки околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Бабян, 7-8/III, 1 ч. от Мандалево. 26 български екзархийски къщи. И тук [като в Мандалево] зимата живеят 18-20 влашки семейства. Поминъкът е само земеделие. Десет минути вън от селото, в самите поли на Паяк планина, има манастир „Св. Богородица“, без монаси. Той притежава около 150 погона нивя, ала приходите му се злоупотребяват. Манастирската черква, в която се черкуват селяните е затворена. Сега за пръв път се отваря училище. Училището е двуетажно. Долният етаж е яхър, горе има малко открито коридорче и класна стая с таван 3Х5Х2 m, осветлявана от два прозореца без стъкла.[7]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бабяни (Бабјани) има 27 къщи славяни християни.[8]

След 1924 година в България се изселват само три-четири семейства. В 1928 година е прекръстено на Лака. След Гръцката гражданска война в селото са заселени власи от епирското село Денско (Аетомилица) и от съседното изгорено през войната Ливада.[9][10][2] Според Тодор Симовски власите като брой са равни на местните. През зимата на 1947 година населението е изселено в Гюпчево, но се връща след нормализацията на положението.[2]

Селото е полупланинско и населението предимно се занимава със скотовъдство, но също така отглежда жито, тютюн и овошки.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 173[2] 185[2] 269[2] 246[2] 342[2] 430[2] 476[2] 470[2] 430[2] 401 372

ЛичностиРедактиране

Родени в Бабяни
  •   Гацо Траев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков[11]
  •   Георги Попатанасов (Γεώργιος Παπαθανάσης), гръцки андартски деец от трети клас[12]
  •   Христо Бабянски (? – 1905), български харамия и революционер от ВМОРО
  •   Димитър Бабянски, революционер от ВМОРО, брат на Христо Бабянски[13]
Починали в Бабяни
  •   Димитър Икономов (Παπα-Δημήτρης Οικονόμου, ? – 1909), гръцки андартски деец, агент от трети ред
  •   Кольо Гогичев, български революционер от Тушин, деец на ВМОРО, убит при Бабяни[14]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 63. (на македонска литературна норма)
  3. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 105.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  7. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  9. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.457, 459
  10. „Бабяни на сайта на Дем Кирос“, архив на оригинала от 16 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100116082120/http://www.dimoskyrrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=11&Itemid=57, посетен 16 януари 2010 
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30
  12. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  13. На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско: Несигурни бяха и българите в Яница, защото Младотурската революция спря действията ми да се разправя с тях, както и провали възможността да стигна до разбирателство с подвойводата на Апостол войвода – Мицо Бабянски, в: Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 93.
  14. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 138, ISBN 954-9514-56-0