Тази статия е за веществото. За рисунките по стени вижте Графити.

Графитът е сиво-черно непрозрачно вещество със слаб метален блясък.[1][2] Той е мек и мазен на допир, високотопим и електропроводим. Графитът лесно се разслоява на люспи. При слабо триене, например върху хартия, оставя тъмносива следа.

Графит
Общи
Формула
(повтаряща се единица)
C
Класификация на Щрунц1.CB.05a
Класификация на Дана1.3.6.2
Характеристики
Твърдост по Моос1,5
Цвят на чертатачерно
Плътност2,16 g/cm³
Графит в Общомедия
Калиев графитид

Графитът е алотропна форма на въглерода, която се среща[3] и образува в кристална и микрокристална форма. Структурата му представлява успоредни шестоъгълни равнини от въглеродни атоми. Разстоянието С-С в тези равнини е 0,142 nm, колкото е и разстоянието в ароматния пръстен. Разстоянето С-С между равнините е 0,340 nm и затова по посока на равнините има относително висока електропроводимост, по-голяма цепителност и други вещества по-лесно се включват между слоевете.

Подлагането на графита на термична обработка при температура по-висока от 3000 градуса по Целзий и високо налягане, води до преобразуването му в друга алотропна форма на въглерода – диамант. Графитът има атомна кристална решетка. В нея обаче въглеродните атоми са разположени в слоеве. В даден слой всеки въглероден атом е свързан чрез еднакво здрави ковалентни връзки с три съседни въглеродни атома. Електроните, които образуват връзките между слоевете и графита, са по-подвижни. Химичните връзки между слоевете са по-слаби, отколкото между атомите в един и същ слой. Между атомите на два съседни слоя има по-голямо разстояние, отколкото между атомите в даден слой. Следователно графитът има слоеста структура.

Разновидности на графита са още коксът, саждите, активния и дървесният въглен, които се състоят от микроскопични графитови кристали.

Приложение

редактиране

Графитът може да се използва като смазочен материал, огнеупорен материал, за моливи, за особено устойчиви черни бои, за въглеродна стомана и други. Графит с много висока чистота се използва като забавител на неутрони в ядрените реактори. Поради високата си електропроводимост намира приложение в електрохимията и електрометалургията (за електроди).

Графитът може да се добива от открит или подземен рудник. След това обикновено се нуждае от обогатяване.

Най-големи производители на графит по света са Китай, Индия, Бразилия, Северна Корея и Канада. В България има малки залежи в Родопите.

Източници

редактиране
  1. графит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 1 май 2024.
  2. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 84-85.
  3. РБЕ

Литература

редактиране

Вижте също

редактиране