Вълчек

българско село

Въ̀лчек е село в Северозападна България. То се намира в община Макреш, област Видин. До 8 януари 1961 г. се е наричало Вълчак.

Вълчек
Общи данни
Население56 души[1] (15 март 2024 г.)
5,22 души/km²
Землище10,769 km²
Надм. височина152 m
Пощ. код3851
Тел. код09339
МПС кодВН
ЕКАТТЕ12557
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Макреш
Митко Антов
(БСП за България; 2019)
Кръст-оброк, из землището на с. Вълчек – с. Макреш, Видинско, местност Церият. Посветено на Успение Пресвета Богородица -15/28 август. Забит е всред дъбрава от големи брястове. Издялан е грубо от сив точилен камък, обрасъл в мъхове. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1930 г.

География редактиране

През селото минава река Видбол, която извира от връх Бабин нос в Западна Стара Планина. Селото отстои на 2 километра от гара Макреш на ЖП линията София – Видин. На гара Макреш е и пътния възел Макреш от скоростния път Видин – Ботевград, който е връзка за село Вълчек, всички села от община Макреш и град Димово. Вълчек се намира на 29 километра от град Видин, на 25 километра от град Белоградчик и на 6 километра от общинския център с. Макреш. На 15 километра от селото се намира пещерата Магура до с. Рабиша.

История редактиране

Първите сведения за селото датират от XVIII век. Формирало се е като населено място на важен път, свързващ град Видин с град Кула и днешна Република Сърбия. Предимно търговци и кираджии са използвали хана на дядо Вълчо, който е първият заселник. Фигурира в регистрите на Княжество България като населено място от 1878 година. С указ на Министерския съвет от 1961 г. е преименувано от Вълчак на с. Вълчек.

Всъщност това са предания. Първите сведения за селото датират от средата на 15 век. В османски регистър от 1454 – 1455 г. откриване това населено място под името „Вълчяк“ само с едно домакинство данъкоплатци.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Първи май“, именувано в чест на Деня на труда. След Кулските събития през март 1951 година 4 семейства (24 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.[2] В близост до с. Вълчек в северна посока в подножието на местността Върголия се е разбил английски военен самолет, участвал в обстрела на петролните рафинерии в Румъния, по времето на Втората Световна Война.

Културни и природни забележителности редактиране

Селото е разположено по поречието на река Видбол при устието на Вълчешкия дол. В землището на селото се намира пещерата Чуката, красива местност обект на иманярски набези, лобно място на Тодор Титоренков (народен представител, учител в град Димово, убит на 27 септември 1923 г.). В североизточна посока от селото се намира хълмистото възвишение Върголия – чието име носи голям птицекомбинат. Отстоящата на близо жп гара Макреш е била център на събития свързани с въстанието от септември 1923 г. На жп гара Макреш е разположена военна част от трети пехотен Бдински полк, а комендант е капитан Атанас Пантев (по късно полковник Пантев е директор на полицията в София и пряк ръководител на прочутия полицай Никола Гешев). В малък парк на жп гара Макреш се намира паметник – Братската могила, където лежат костите на убитите партизани от Видинския отряд „Георги Бенковски“. През периода 15 – 17 януари 1944 г., отряда попада в блокада в местността Вълчешки дол и след три дневни боеве, падат убити 10 (десет) партизани, а при село Гранитово още 7 (седем). В местността Дзебляка над Вълчешкия дол е изграден паметник на загиналите 17 (седемнадесет) партизани през януари 1944 г. В периода 16 – 17 септември 1944 г., на същото място във Вълчешкия дол са избити без съд и присъда 41 души „врагове на народа“ от Видинско и Кулско. Вълчешкия дол е „осеян с кръв и кости“, там е „Голготата“ на Видинския край. Когато бъдещите поколения направят реална, честна и трезва оценка на тези събития от 1944 г., то във Вълчешкия дол, в тази „долина на мъртвите“ е мястото на „Паметника на помирението и единението“.

Редовни събития редактиране

Съборът на селото е всяка година на големия християнски празник Свети Дух.

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 124, 205.

Външни препратки редактиране