Макреш (община)

община в област Видин
Вижте пояснителната страница за други значения на Макреш.

Община Макреш се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Видин. Общинският център е село Макреш.

Макреш (община)
Общи данни
ОбластОбласт Видин
Площ228.79 km²
Население1 537 души
Адм. центърМакреш
Брой селища7
Сайтwww.makreshbg.com
Управление
КметМитко Антов
(БСП – Обединена левица; 2019)
Общ. съвет11 съветници
  • БСП (5)
  • ГЕРБ (4)
  • НАДЕЖДА (1)
  • Герго Гергов (1)
Макреш (община) в Общомедия

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в западната и централна част на Област Видин. С площта си от 228,79 km2 заема 7-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 7,49% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, туризъм

редактиране

Релефът на общината е средно планински и хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западната Дунавска равнина и Западния Предбалкан.

Цялата централна и източна част на общината се заема от широката и нахълмена долина на река Видбол (десен приток на Дунав) и нейните леви и десни притоци, които протичат в дълбоки долини спрямо околния терен. В коритото на реката, северно от село Вълчек се намира най-ниската точка на общината – 127 m н.в. В най-източната част на долината релефът е предимно равнинен, а на запад теренът става хълмист

Западните и югозападни краища на общината се заемат от нископланинските части на Западния Предбалкан. По границата с Република Сърбия и на изток в пределите на общината се простират източните склонове на планината Бабин нос с едноименния връх Бабин нос (1107 m), разположен на самата граница, югозападно от село Раковица. В най-северозападния ъгъл на общината, където се събират границите с община Кула и Република Сърбия се издига уединената височина Връшка чука (692 m), крайната западна издънка на Предбалкана.

Горският фонд е 79 676 дка, представен предимно смесени широколистни насаждения – бук, дъб и други. От общата площ на общината земеделската земя обхваща 143 897 дка, горския фонд – 77 159 дка, водни площи – 2622 дка, за добив на полезни изкопаеми – 581 дка (кариера за добив на глина и кариера за добив на варовик).

Основна водна артерия в община Макреш е река Видбол, която протича през нея със своето горно и част от средното си течение. Тя извира под връх Бабин нос, тече в източна посока около 28 km в широка долина, като приема множество малки притоци отляво и отдясно. В близост до гара Макреш рязко завива на север и напуска пределите на общината северно от село Вълчек. На нея е разположен и административният център на общината село Макреш. От планината Бабин нос водят началото си още няколко реки, десни притоци на Дунав. От югозападния край извира река Арчар, по̀ на север, в землището на село Киреево са изворите на реките Чичилска и Калчовец, съставящи на Войнишка река, а най-северозападно от височината Връшка чука води началото си река Тополовец.

Южно от село Толовица, на границата с община Белоградчик, в пределите на общината попада северната част на Рабишкото езеро.

Предпоставка за развитието на туризма в общината е екологично чистата природа и скътаният в пазвите на планината Бабин нос Раковишки манастир „Света Троица“. който е обявен за паметник на културата с национално значение.

Населени места

редактиране

Общината има 7 населени места с общо население 1067 жители според преброяването от 7 септември 2021 г.

Населено място
(старо име)
Преброяване
(от септември 2021)[1]
По настоящ адрес
(ГРАО от 15 септември 2024)[2]
Площ
(km²)
Гъстота
(д/km²)
Вълчек (Вълчак) 40 53 10,769 4.92
Киреево (Прерделина) 119 161 32,5 4.95
Макреш 325 433 38,769 11.17
Подгоре (Влахович) 165 213 54,731 3.89
Раковица 325 386 58,496 6.6
Толовица 25 38 14,447 2.63
Цар Шишманово (Малък Турчин, Шишманово) 68 90 19,078 4.72
Общо за общината: 1067 1374 228,79 6.01
Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство с жълт.

Административно-териториални промени

редактиране
  • МЗ № 4364/обн. 2 юни 1882 г. – преименува и признава м. Прерделина за с. Киреево;
  • Височайши доклад № 1291/обн. 7 март 1883 г. – преименува с. Малък Турчин на с. Цар Шишманово;
  • МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува с. Влахович на с. Подгоре;
  • Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Цар Шишманово на с. Шишманово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Вълчак на с. Вълчек;
  • Указ № 312/обн. 11 октомври 1991 г. – възстановява старото име на с. Шишманово на с. Цар Шишманово.

Население

редактиране
Община Макреш
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 10534 10664 9414 7531 5876 4356 3624 2550 1630 1067
Източници: Национален Статистически Институт, [1][1]

Население по възраст

редактиране
Население по възрастови групи към септември 2021 година [1]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
1067 23 28 28 32 17 19 29 34 46 50 76 69 85 119 148 121 81 62

Етнически състав

редактиране
Етноси в община Макреш (2011)
Етническа група процент
българи
  
96.32%
цигани
  
3.49%
други и неопределени
  
0.19%


По етническа група от общо 1604 самоопределили се (към 2011 година)[3]:

Политика

редактиране

Селско стопанство

редактиране

Основен дял от стопанството в община Макреш заема селското стопанство. Сектор растениевъдство има стратегическо значение за отрасъла селско стопанство. Най-голям относителен дял в растениевъдството на община Макреш има зърнопроизводството и техническите култури. Зърнените култури заемат по-голяма част от общата обработваема земя в общината, като основен дял се пада на производството на пшеница, ечемик, царевица и ръж. Наличието на много добри пасища и ливади в планинската и полупланинската част на областта и добрите условия за развитие на фуражно производство в равнинната част са предпоставка за развитие на овцевъдството и месодайното говедовъдство. Голяма част от земята се напоява от Рабишкото езеро и река Видбол.

Транспорт

редактиране

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 43,5 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране