Върбен (община Маврово и Ростуше)

селище в Република Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Върбен.

Върбен (на македонска литературна норма: Врбен; на албански: Vërbeni, Върбени) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

Върбен
Врбен
— село —
Панорама на Върбен
Панорама на Върбен
41.7211° с. ш. 20.7306° и. д.
Върбен
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областГорна Река
Надм. височина1610 m
Население142 души (2002)
Пощенски код1256
Върбен в Общомедия

География редактиране

Върбен е разположено в областта Горна Река високо в южните поли на Ничпурската планина на приток на Мавровската река.

История редактиране

 
Църквата във Върбен, XIX век
 
Надгробен паметник на Теодор хаджи Бюлбюл от Върбен, вграден в църквата „Свети Спас“ в Скопие

В началото на XIX век Върбен, подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1852 година жители на Върбен подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович, а в 1844 година Силян и Търпо от Върбен подкрепят финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.[1]

В края на XIX век Върбен е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Върбен (Varbène) е посочено като село с 300 домакинства, като жителите му са 310 албанци мюсюлмани и 450 албанци православни.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Върбен има 300 жители арнаути християни и 360 арнаути мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Върбен е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 129 къщи.[4]

В църквата „Свети Никола“ във Върбен работи Йосиф Мажовски, както се разбира от надписа в храма: „Жівописецъ Смиреніи Іѡсифъ Радиѡновичъ ѿ Мала река с. Лазарополе“.[5] В църквата работи и Данаил Несторов.[6]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година във Върбен има 63 сръбски къщи.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Върбел се състои от 384 албанци.[8] Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година нарича Върбен „християнско арнаутско село“, в което живее Уста Раде (? – 1909), който се ползвал с голямо уважение от екзарх Йосиф I Български.[9]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Върбен има 150 албански патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител, но без ученици.[10]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Върбен като албанско село.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 142 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 135
албанци 7
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности редактиране

Родени във Върбен

Бележки редактиране

  1. Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176 – 177.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 224.
  7. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184 – 185. (на френски)
  9. Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр.2.
  10. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  11. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-13