Вътрешни органи

Вътрешните органи (наричани още „вътрешности“, на латински: viscera; на гръцки: splanchnon) са част от организма на човека и животните. Делът от анатомията, който изучава строежа на вътрешните органи, се нарича спланхнология. Делът от медицината, който изучава заболяванията на вътрешните органи, се нарича вътрешни болести.

Вътрешни органи на плъх

Повечето вътрешни органи са разположени в телесните кухини – гръдна, коремна и тазова. Някои органи са разположени в шията. Вътрешнте органи, разположени в гръдната и коремната кухина, са покрити от външна слизеста (серозна) обвивка – плевра в гръдната кухина и перитонеум, в коремната.

Според своя хистологичен строеж, вътрешните органи са два вида – паренхимни и тръбести.

Паренхимните органи имат делчест строеж. Те са изградени от външна съединителнотъканна обвивка. Части от нея навлизат във вътрешността на органа и го разделят на дялове, в които плътно се разполага основната тъкан на органа.

Паренхимни органи са: тимусът, белият дроб, черният дроб, панкреасът, далакът, бъбреците, яйчниците, тестисите и всички жлези в организма.

Тръбестите органи са кухи и имат слоест строеж. Вътрешният им слой е изграден от лигавица, средният слой от гладка мускулна тъкан, понякога също хрущяли и съединителна тъкан, а външният им слой е изграден от съединителна тъкан.

Тръбести органи са: глътката, хранопроводът, стомахът, червата, жлъчният мехур, пикочопроводите, пикочният мехур, уретрата, гръклянът, трахеята, семепроводите, яйцепроводите, матката, и влагалището.

ИзточнициРедактиране

Владимир Овчаров, Ванко Ванков. Анатомия на човека: учебник за студенти по медицина и дентална медицина. София: Мед. изд. Арсо, 2012. 936 с. .