Габриел Меркадо Алмоснино

български равин и политик

Габриел Рафаел Алмоснино (на иврит: גבריאל מֶרְקָאדוֹ רפאל בן אברהם אָלמוֹשְֹנִינוֹ) е български равин и политик.

Габриел Меркадо Алмоснино
български равин и политик
Роден
Починал
Йерусалим, Османска империя
Погребан Еврейско гробище на Елеонския хълм, Израел

Религия Юдаизъм
Народен представител в:
УС   II ВНС   

БиографияРедактиране

Роден е през 1830 г. в Никопол в сефарадско семейство, преселило се от Кастилия, Испания. След раждането му семейството му се преселва в Йерусалим, където той завършва своето образование. През 1855 г. Никополската еврейска община го кани да се завърне в родния си град и той се установява там. През 1858 г. прекарва в Италия, където се опитва да събере средства за възстановяване на равинска школа и синагога на Йосеф Каро. След това отново се завръща в Йерусалим, където остава до 1875 г. Тогава се завръща и прави опит да събере средства за Йешивата в Хеврон. От 1876 г. е равин на София.

Като равин на София Габриел Алмоснино и консулите Леандър Леге и Вито Позитано (съответно на Франция и на Италия) са тези, които успяват да спасят София през 1877 г. от планираното опожаряване и неминуемо клане от турците, командвани от Сюлейман паша, палача на Стара Загора. Осуетил зверствата, Алмосино посреща тържествено руските войски в София с други 3-ма представители на еврейската общност в града и заедно с православното духовенство и народа.

На 8 октомври 1879 г. е назначен за първия главен равин на Княжество България. С негово участие се изработват „Привременните правила за духовно управление на християните, мюсюлманите и евреите“. До 1888 г. е главен равин, когато се пенсионира. Народен представител в Учредителното събрание „по звание“ като представител на чуждото духовенство и във 2 ВНС[1]. Умира през 1894 г. в Йерусалим.

ИзточнициРедактиране

  1. Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 53

Външни препраткиРедактиране