Скопска епархия
Скопската епархия (на македонска литературна норма: Скопска епархија) е православна епархия в северната част на Северна Македония, част от Македонска православна църква, възглавявана от охридския и македонски архиепископ Стефан.
Скопска епархия | |
Изглед към катедралния храм в Скопие | |
Местно име | Скопска епархија |
---|---|
Църква | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
Страна | Северна Македония |
Център | Скопие |
Катедрална църква | „Свети Климент Охридски“ |
Предстоятел | Стефан |
Сан | митрополит |
Издание | „Православен път“ |
Сайт | www.spe.org.mk |
История
редактиранеСкопие е завладян от българския цар Калоян в 1203 година и той присъединява епархията, както и Призренската, към Търновската патриаршия. В 1204 година на катедрата е митрополит Марин, който заедно с останалите български епископи приема унията и пише молба до папа Инокентий III за палиум. Това е единственото свидетелство за принадлежността на Скопие в началото на XIII век към диоцеза на българската църква. След това вероятно градът попада в ръцете на Стрез, а след смъртта му в 1214 година – в тези на епирския деспот Теодор Комнин, който поставя на престола в Скопие византиеца Йоан, подчинен на Охридската архиепископия. От 1230 до 1246 година епархията е в България, но няма сведения дали е подчинена на Търновската или на Охридската катедра. В 1231 – 1232 година охридският архиепископ Димитър Хоматиан пише писмо до скопския епископ, с което обаче единствено се застъпва са скопския свещеник Драгомир и не става ясно на кого е подчинена Скопската епархия. Бистра Николова предполага, че тъй като в този период областта е управлявана от българския протосеваст Прибо, „много вероятно е Скопската епископия йерархически да е била включена към Българската църква, но поради близостта с Охрид и традиционните връзки с архиепископията духовниците на областта да се отнасяли при спорове към съда на Охридската църква“, която в началото на 30-те години на XIII век също попада под влиянието на Търновската патриаршия. Според Иван Снегаров при управлението на Стрез Скопие се връща към Охрид и той не смята, че Иван Асен II е предал епархията на Търново.[1]
При османското завоевание в XIV век епархията е подчинена на Охридската архиепископия. Остава подчинена на Охрид до 1557 година, когато, след възстановяването на Печката патриаршия, епархията минава под нейна власт и така славянското богослужение и традиция в епархията се поддържат. В 1776 година, със закриването на Печката патриаршия, епархията е подчинена на Цариградската и за епископи започват да се назначават предимно гърци. Славянският богослужебен език и писменост в епархията обаче продължават да се поддържат – свещениците и чиновниците в митрополията се избирали от местни хора. Едва в XIX век в някои градски църкви е въведен гръцкият. Населението е обложено с тежки църковни данъци, тъй като Патриаршията в края на XVIII век е в тежка финансова криза.[2] Тези обстоятелства водят до това, че през 1835 година в Скопие избухва вторият конфликт в българската църковна борба между българското население и гръцките владици, след този във Враца от 1824 година.[3]
В XIX век Скопската митрополия обхваща каазите Скопие, Крива паланка, Куманово, Враня и Тетово.[4]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в епархията му има 10557 къщи, от които 393 „влашки гъркомански“ и 10164 сръбски – Скопска каза 1190, Кратовска 248, Кочанска 151, Паланска 21, Малешево 211, Тетовска 1212, Гостиварска 1128, Кумановска 1674 и Прешевска 4329 къщи.[5]
След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Скопско-Велешката епархия е връчено на митрополит Софроний Търновски с помощник епископ Максим Браницки.[6]
Още преди пристигането на Софроний сръбските владици, архиерейски наместници и част от свещениците си заминават. Останалите са предимно местни българи, завършили сръбски духовни семинарии, както и стари екзархийски свещеници.[7] Епархията в този период наброява 189 енории, от които 145 са в ръцете на заварените свещеници, 21 са попълнени с командировани от старите предели свещеници, а 23 са незаети. Софроний назначава архиерейски наместници във Велес, Враня, Куманово, Крива паланка, Щип, Кочани, Кратово, Тетово и Сурдулица, както и пунктови свещеници в Свети Никола, Прешево и Качаник. Според митрополит Софроний в Скопие и Велес той е посрещнат като месия от местното население, което дава спонтанна изява на българското си самосъзнание: „свещениците, особено населението, се чувстват не само от български произход, но грамадното мнозинство от най-старите свещеници и от населението се гордеят, че са българи, и се радват неизказано, че най-сетне вековните борби на бащите и дедите им – на македонските българи – са увенчани с успех: свободни българи в обединена целокупна Симеонова и Санстефанска България и в лоното на Св. Българска екзархия“.[8]
Населението в северните области на епархията – Вранско и Косово, посреща новата църковна власт подчертано хладно.[8] В околиите от епархията, които попадав в италианската окупационна зона – Тетовско, Гостиварско, Кичевско и Дебърско, италианските власти широко ползват старата сръбска църковна администрация и се опитват да накарат 27-те български свещеници да приемат юрисдикцията на сръбския призренски епископ.[7]
В 1944 година преди да отпътува за България митрополит Софроний назначава временен епархийски духовен съвет, който да управлява епархията от негово име, до установяването на нормална църковна власт. В него влизат като председател Кирил Стояновски, Стоил Давидов от Кратово и протойерей Спиро Личеновски от Дебър.[9]
Манастири
редактиранеИзвестни църкви и манастири в епархията са:
- Манастирска църква „Свети Георги“, Скопие
- Църква „Свети Спас“, Скопие
- Манастирска църква „Свети Пантелеймон“, село Горно Нерези
- Манастир „Свети Никита“, село Баняне, Скопска Църна гора
- Манастир „Свети Илия“, село Баняне, Скопска Църна гора
- Църква „Свети Спас“, село Кучевище, Скопска Църна гора
- Любански манастир „Свети Никола“, село Любанци, Скопска Църна гора
- Марков манастир „Свети Димитър“, село Маркова Сушица
- Манастир „Успение на Пресвета Богородица“, село Матка
- Манастирска църква „Свети Андрей“, Матка
- Манастирска църква „Свети Никола“, село Шишево
- Кожленски манастир „Рождество Богородично“ (бивш „Свети Никола“), село Кожле
Епископи
редактиране- Дардански епископи на Вселенската патриаршия
Име | Име | Управление |
---|---|---|
Дак | Δάκος | споменат в 325 г. като участник в I Вселенски събор[10] |
Паригорий | Παρηγόριος | споменат в 343 г. като участник в Сердикийския събор[11][12] |
Урсилий | Ουρσίλιος | споменат в 458 г. в негово писмо до император Лъв[11][12] |
Йоан | Ιωάννης | обменил серия писма с папа Геласий между 490 и 495 г.[11][12] |
- На Охридската архиепископия (1018-1282)
Име | Години |
---|---|
Йоан | 1217 – 1220[13] |
- На Печката архиепископия (1282-1346) и патриаршия (1346–1392)
Име | Години |
---|---|
Николай | споменат 1301 – споменат 1303 |
Стефан | 1317[14] |
Йоан II | преди 1346 – 1349. В 1346 година епископията е въздигната в митрополия.[14] |
Никодим | споменат в 1370 г., когато нарежда на дяк Радослав Скопчик да препише един Пролог[15] |
Йоан III | споменат в 1389 без титла в надписа на църквата „Свети Андрей“, вероятно[16] |
- На Охридската архиепископия (1392–1557)
Име | Години |
---|---|
Матей I | 1393 – 11 януари 1428 |
Йоан IV (Иванко) | споменат в поменика на манастира Матка след Матей; в обширния дефтер №443 за 1467 – 1468 г. във вакъфа на Исхак бег, между жителите на Баняне е и Иванко Пискуп[17] |
Йосиф I | пръв известен след Матей, вероятно митрополит отпреди 1468, умира на 25 юли 1468 г.[18] |
Матей II | 1468 – след 1473[19] |
Гавриил I | преди 1497[20] |
Йосиф II | споменат 1473[21] или 1475 в една приписка в ръкопис от Хлудовата библиотека в Москва, като свидетел, че поп Драгослав от Говърлево е купил за 273 аспри книга от Димитър Майков[18] |
Герман I (Матия) | след 1473 и преди 1497[21] |
Антоний | споменат в 1497[22] |
Атанасий | споменат в 1497 година в надписа над вратата на манастира Матка, обновен от богатата скопска вдовица Милица, единственото известно обновяване на манастир през XV век[23][20] |
Герман II | началото на XVI век[21] |
Йоан V | XVI век, споменат в Милешевския поменик от началото на XVI век, а в Шишевския поменик е последен в списъка на скопските архиерей[17] |
Пахомий | 1528, 1532, споменат в синодалните актове на Охридската архиепископия в тези години[24] |
Никифор | преди 1550[25] |
Климент | 1550 – 1557 |
- На Печката патриаршия (1557–1766)
Име | Години |
---|---|
Методий I | споменат в 1565 в запис на положкия епископ във връзка с присъединяването на Положката епархия към Скопската митрополия[26] |
Никанор I | 1576/1577 – 1600 |
Гавриил II | споменат в един Сборник на Хлудовата библиотека в манастир под Москва в 1581 година. По негово време йеромонах Арсений преписва едно житие в Кучевищкия манастир[20] |
Михаил | след 1577 и преди 1623[27] |
Симеон | 1623 – 1641 |
Никанор II | 1641 – 1643 |
Теодосий | 1643[28] |
Филип | споменава се между 1647 – 1654, когато патриарх Гаврил Печки му подарява литургиар, дарен му от Богородичния манастир[29] |
Силвестър | споменат в 1663 – ? |
Теофан | споменат 1671 – 1690 |
Евтимий | споменат в 1687 |
Атанасий I | 1706 – 1711 |
Константин I | 1712 – след 1722[30] |
Кирил | 1725 – 1737, на 20 юли 1725 г. взима един номоканон от манастира „Свети Прохор Пчински“[31] |
Атанасий II | споменат 1741 – 1747 |
Филотей | споменат 1744, когато ръкополога Исая за презвитер[32] |
Антим I Скопски | споменат в 1759[33] – преди 1766 |
Константин II | преди 1766, взел участие в закриването на Печката патриаршия, част от осемте архиереи отишли при султана да го молят за присъединяване към Вселенската патриаршия, за да могат да имат всичките права, които имат и останалите архиереи на Цариград[34] |
Име | Години |
---|---|
Антим II Скопски | споменат в 1767[37] |
Йоасаф | споменат в 1767[13] |
Генадий I | след 1767[38] |
Софроний | след 1767[38][39] |
Захарий Скопски | октомври 1775 - октомври 1799[40][41] |
Антим III Скопски | октомври 1799 – 1820 |
Йоасаф Калогерас | 1820 – 1823 |
Ананий Хрисулис | 1819 – 1828 |
Неофит Скопски | 1828 – 1830 |
Антим IV Скопски | споменат в 1830[42] |
Гедеон Скопски | 1830 |
Генадий Скопски | 1831 – 1832 |
Гавриил III Скопски | 1832 – 1844 |
Йоаким Скопски | 1844 – 1868 |
Паисий Скопски | 1868 – 1891 |
Методий Папаемануил | 1891 – 1896 |
Амвросий Ставринос | 1896 – 1902 |
Фирмилиан Скопски | 1902 – 1903 |
Севастиан Скопски | 1904 – 1905 |
Викентий Скопски | 1905 – 1915 |
- На Българската екзархия
Име | Години |
---|---|
Доротей (Спасов) | 1872 – 1875 |
Кирил (Стоичков) | 1874 – 1875, управляващ, 1875 – 1877 |
Теодосий (Гологанов) | 1890 – 1891 |
Максим (Пелов) | 1892 – 1894 |
Синесий (Димитров) | 1895 – 1897, управляващ, 6 февруари 1897 – 25 март 1909 |
Неофит (Паскалев) | 1910 – 1913, 1915 – 1918 |
- На Сръбската патриаршия
Име | Години |
---|---|
Варнава (Росич) | 1920 – 1930 |
Йосиф (Цвийович) | 1932 – 1957 |
Галерия
редактиранеГрадски учители в Скопската епархия на Българската екзархия, 1902/1903 учебна година: заплатата, бележки по дейността им и мнение какво да се прави с всекиго през следващата учебна година.
-
Учители, детайли (с. 1)
-
Учители, детайли (с. 2)
-
Учители, детайли (с. 3)
-
Учители, детайли (с. 4)
-
Учители, детайли (с. 5)
-
Учители, детайли (с. 6)
-
Учители, детайли (с. 7)
-
Учители, детайли (с. 8)
Бележки
редактиране- ↑ Николова, Бистра. Устройство и управление на Българската православна църква (ІХ-ХІV в.). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1997. с. 222.
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 97.
- ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 98.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 71.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
- ↑ а б Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 133.
- ↑ а б Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 132.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 145.
- ↑ Zeiller, Jacques. Les origines chrétiennes dans les provinces danubiennes de l'empire romain. Paris, 1918. с. 160 – 161.
- ↑ а б в Zeiller, Jacques. Les origines chrétiennes dans les provinces danubiennes de l'empire romain. Paris, 1918. с. 161.
- ↑ а б в Moroni, Gaetano. Dizionario di erudizione storico-ecclesiastica, vol. LXII. Venezia, Dalla Tipografia Emiliana, 1853. с. 234.
- ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 237. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 465. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 364. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 240. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 241. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 251. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 310. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 97. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 130. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 20. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 39. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 395. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 360. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 317. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 325. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 488. Посетен на 10 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 496. Посетен на 10 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 281. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 276. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 497. Посетен на 10 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 16. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 282. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1970. с. 129.
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 17. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 111. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 463. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 189. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
- ↑ Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Μεσημβρίας κυρός Ζαχαρίας. (;-1815;) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 11 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 19. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.