Света Богородица (Скопие)
„Рождество на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица“) е православен храм в столицата на Северна Македония Скопие, бивша катедрална църква на Скопската епархия.
| „Света Богородица“ „Света Богородица“ | |
 църквата отвън | |
 Местоположение в Скопие | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Скопие |
| Посветен на | Богородица |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Скопска |
| Архиерейско наместничество | Скопие |
| Архитект | Дамян Янкулов, Андрей Дамянов, Георги Дамянов, Коста Дамянов, Никола Дамянов |
| Изграждане | 1835 година |
| Статут | действащ храм |
| „Света Богородица“ в Общомедия | |
Църквата е разположена в скопската Пайко махала, на левия бряг на Вардар, близо до старото устие на Серава. Според преданията на мястото ѝ имало следи от средновековна църква. Работата по църквата започва още в 1809 година от строителя зографа Дамян Янкулов Рензовски (1770 – 1834), който умира по време на строежа и храмът е довършен от синовете му.[1] Църквата е построена на място, подарено от хаджи Трайко Дойчинович, а издигането на църквата е подпомогнато и от скопския митрополит Гавриил, който е погребан по-късно в двора на църквата.[2] На 1 май 1835 година храмът е тържествено осветен и наречен „Рождество Богородично“. Като архитектура църквата наподобява известни църкви в Цариград и Солун – трикорабна базилика от дялан камък, като западният дял е разширен с трем. Църквата е имала красив иконостас, наполовина от мрамор, наполовина от резбовано орехово дърво. Васил Кънчов пише за нея:
| „ | "Тя е голяма черква, градена от дялани камъни, постлана с мраморни плочи, има красив иконостас, направен до половината от хубави мраморни камъни, а от половината нагоре от орехово дълбано дърво...[3] църквата била почната през 1834 г. и свършена през 1835 г. Тази църква широка, висока, зидана от дялан камък, постлана с мрамор, с мраморен иконостас, със скъпи икони, била едничката не само в цяла Македония, но нямала равна на себе си далеч зад пределите ѝ. Затова тя се прочула много и била слава на Скопие и гордост на хаджи Трайко, главния виновник за нейното съграждане. Резбата на горната половина от иконостаса била направена от прочутия по онова време дебърски майстор Станишев, същия, що е направил по-после крушовския иконостас, който и до днес се брои за най-красива работа от тоя род. На 1 май 1835 г. новата църква била тържествено осветена и наречена „Св. Богородица“".[4] | “ |
Освен Димитър Станишев върху иконостаса работи и Петър Гарката.[5] Мраморната част на иконостаса е била до лозницата, откъдето е започвала дървена резба.[6]
Ктитори на църквата са известните скопски търговци хаджи Трайко Дойчинович, Йован Шишко, Петре Зелениковски, Търпе Патишкалия.[7] В 1857 година видният дебърски майстор Дичо Зограф изписва и подписва осем икони за църквата, между които Свети Иван Рилски и Свети Прохор Пчински.[8] За този храм Дичо Зограф работи и в 1860 година, като от тези му дела се отличават царските двери с композицията „Благовещение“, дарена от Йован Манойлович. При пожара в църквата от 1944 година следите на повечето от тези икони са изгубени.[9]
Голямата иконостасна икона на Св. св. Петър и Павел е дело на Димитър Папрадишки (изгоряла в 1944 г.).[10] Негови са и целувателните икони.[10]
В църквата първоначално има килийно училище. В средата на XIX век в двора на църквата е построено ново 4-класно българско училище, което после става известно като Педагогическото българско училище.[11]
Църквата е засегната от пожар на 5 срещу 6 април 1944 година.[10] Според други сведения пожарът узбухва на 6 срещу 7 април. Управителят на Скопско-Велешката епархия митрополит Софроний Търновски провежда вътрешно разследване и установява причината. Инцидентът е предизвикан поради невнимание на готвача на германска военна част настанена в обслужващите помещения на храма.[12] Част от църковната утвар е изнесена от горящата сграда и впоследствие е прибрана от църковните власти.[13] При пожарът редица имоти на Скопския диоцез на БПЦ са засегнати сериозно, като освен църквата, са пострадали и жилищните постройки обитавани от духовниците.[14] През същия месец в града започва кампания по набиране на средства за възстановяване на храма.[15] Според македонистката историография църквата всъщност умишлено е запалена от българските фашистки окупатори, при което в нея изгаря част от църковния инвентар – иконостасът, олтарът и др.[16] Силно повредената църква е доразрушена от Скопското земетресение в 1963 година.
През 2005 г. започва реконструкция на храма, която завършва в 2008 година.[17]
През 2018 г. в македонски медии се появява съобщение и снимка на съхранена плоча с надпис „Главната врата на Българската Народна Църква Рождество Пресвятия Богородици 20 юли 1879 г.“ В съобщението се твърди, че плочата е била монтирана на самата църква, но впоследствие е премахната и е съхранявана през годините на тайно място, за да не бъде унищожена от властите.[18]
Литература
редактиране
- Јов. Хаџи Василевић, Црква Света Богородица у Скопљу (1835 – 1935), „Споменица православног храма Свете Богородице у Скопљу 1835 – 1935 год.“, Скопље 1935.
- Васил Кънчов, Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало Архив на оригинала от 2011-07-20 в Wayback Machine. (Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София 1970)
Бележки
редактиране- ↑ Вест. „Св. Богородица“ е подигната во чест на заштитничката на Скопје пресвета Богородица[неработеща препратка].
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Кънчов. Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 10 // Архивиран от оригинала на 2010-11-12. Посетен на 2008-11-09.
- ↑ Кънчов. Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 133.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 192.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 239.
- ↑ Старо Скопие. Црквите и црковниот живот, архив на оригинала от 9 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071209123049/http://www.staroskopje.vestel.com.mk/sites/c30/c30crkvi.html, посетен на 9 ноември 2008
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 183.
- ↑ Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 207.
- ↑ Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр.137. // Архивиран от оригинала на 2010-11-12. Посетен на 2008-11-09.
- ↑ Иван Хаджийски. Българската православна църква във Вардарска Македония, Македонски преглед, МНИ, 2001, бр. 2, стр. 86.
- ↑ „Пресвета Богородица“[неработеща препратка]
- ↑ Вългария и независимата Хърватска държава, 1941 – 1944, Николай Кочанков, Херон Пресс, 2000, ISBN 954-580-076-3, стр. 69.
- ↑ Ангел Давидов и колектив, Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов: материали от Международна научна конференция, Велико Търново, 13 – 14 декември 2002 г. Университетско изд-во „Св. св. Кирил и Методий“, В. Търново, 2004 г. стр. 583.
- ↑ Научен проект: Градот Скопје и формирањето граѓанска класа помеѓу двете светски војни од етнолошки аспект, Скопје 1993 – 2001, архив на оригинала от 9 декември 2007, https://web.archive.org/web/20071209123049/http://www.staroskopje.vestel.com.mk/sites/c30/c30crkvi.html#_ftnref3, посетен на 9 ноември 2008
- ↑ А1. Обновен храмот на Пресвета Богородица во Скопје
- ↑ Поглед.мк. март 21, 2018, Историја под прашина – бие ли се уште некој битка за да ја скрие вистината?, архив на оригинала от 22 март 2018, https://web.archive.org/web/20180322143747/http://pogled.mk/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B5/, посетен на 22 март 2018