Гаврил Златевски
Гаврил (Гавриил, Гаврийл) Златевски е български просветен деец, общественик от Македония, революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
| Гаврил Златевски | |
| български революционер | |
| Роден |
10 октомври 1869 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1914 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
Биография
редактиранеГаврил Златевски е роден на 10 октомври 1869 година в пиянечкото село Вирче, тогава в Османската империя. Част е от македонската имиграция в България. През 1892 година завършва история с втория випуск на Висшето училище в София,[1] след което е назначен за временен учител при държавното педагогическо и трикласно училище в Лом.[2] Там работи три години и през 1895 година е преместен повторно временно за учител при педагогическото и трикласно училище в Кюстендил, където и остава.[3][4][5] През 1905 година е повишен от трета във втора степен според тогавашната система.[6] През учебната 1913 – 1914 година за изслужено време е повишен в по-горен клас, от трети във втори клас.[7]
Златевски е член на кюстендилското дружество на Македонската организация. На общото събрание на Кюстендилското македонско дружество проведено на 12 февруари 1899 година избран е за член на настоятелството на дружеството.[8] На общото събрание на дружеството проведено на 12 февруари 1900 година той е избран за председател на дружеството, наследявайки Григор Бояджийски, а Лазар Миленков — за подпредседател.[8][9] Като председател на дружеството, Златевски е делегат на Седмия македонски конгрес, проведен от 30 юли до 5 август в София, на който Македонската организация приема името Македоно-одринска организация, съответно и дружеството в Кюстендил приема името Кюстендилско македоно-одринско дружество. На общото събрание на дружеството проведено на 12 февруари 1901 година Бояджийски отново е избран за председател на дружеството, а Златевски е избран за касиер.[8] На 18 март 1901 година Златевски заедно с Иван Васков инициира основаването на граничкия клон на кюстендилското дружество.[10] Златевски е делегат и на Деветия македоно-одрински конгрес, проведен от 29 юли до 5 август 1901 година в София.[11]
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Втори випуск на Висшето училище в София
- ↑ Оффициаленъ дѣлъ. По Министерството на Народното Просвѣщение // Държавенъ вѣстникъ. Год. XIV, Брой 228. 17 октоврий 1892 год. с. 3.
- ↑ Оффицияленъ дѣлъ. По Министерството на Народното Просвѣщение // Държавенъ вѣстникъ. Год. XVII, Брой 227. 16 октоврий 1895 год. с. 6.
- ↑ Стоичковски, Благој. Бегалци во својата татковина // Македонско сонце. 16 јуни 2000.
- ↑ Докладъ до Негово Царско Височество Княза № 19.388 // Държавенъ вѣстникъ. Год. XXIII, Брой 14. 18 януарий 1901 год. с. 4.
- ↑ Официаленъ отдѣлъ. По Министерството на Народното Просвѣщение. Заповѣдь № 2210 // Държавенъ вѣстникъ. Год. XXVII, Брой 20. 27 януарий 1905 год. с. 7.
- ↑ Официаленъ отдѣлъ. По Министерството на Народното Просвѣщение // Държавенъ вѣстникъ. Година XXXVI, Брой 50. 4 мартъ 1914 год. с. 6.
- ↑ а б в Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 284.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 89, 92.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 283.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 99, 101, 178, 181, 186.