Девети македоно-одрински конгрес

Деветият македонски конгрес на Македоно-одринската организация в България се провежда от 29 юли до 5 август 1901 година в салона на „Славянска беседа“ в София.[1]

Девети македоно-одрински конгрес
конгрес
Място София, България
Дата 29 юли – 5 август 1901 г.

Заседание и решенияРедактиране

Протоколите на заседанията на конгреса не са открити и основните сведения са от делегата от Бяла Слатина Георги Тишинов, който шест месеца по-късно публикува полемичната брошура „Стига вече!“ и от дневника на Евтим Спространов, който е събрал значителна информация от делегати на конгреса.[2][3]

Първият ден на конгреса съвпада с началото на съдебния процес срещу Борис Сарафов и другите членове на старото ръководство на ВМОК, обвинени в съучаствие в убийството на Стефан Михайляну в Букурещ. На конгреса са представени всички течения в организацията - привърженици на Сарафов, на Иван Цончев, социалисти и симпатизанти на ВМОРО.[4]

Още при проверката на пълномощните избухва конфликт. Според „Статутите“ на организацията делегати излъчват само дружествата, които кореспондират пряко с ВМОК и в края на мандата си Сарафов, за да си осигури мнозинство на Осмия конгрес започва безразборна кореспонденция с много селски дружества без всякаква тежест. Това дава повод на цончевистите да се опитат да анулират избора на няколко делегати, което искане след бурни обсъждания е отхвърлено. Избрано е бюро с председател Петър Някшев.[4]

Дебатите са открити от председателя на ВМОК Стоян Михайловски, писател с консервативни убеждения, който под впечатление от обиколката си из страната, говори за надигащия се в революционното движение като язва и проказа анархизъм.[5] След това от трибуната цончевистът Христо Саракинов обвинява бившия си другар Сарафов в злоупотреба със 100 000 лева организационни пари.[6]

На 2 август Сарафов и другарите му са оправдани поради липса на доказателства. Посрещнати от няколкохилядно множество те са отнесени на ръце направо в „Славянска беседа“. На заседанието на конгреса са допуснати само Сарафов и Владислав Ковачев, които са поканени от Някшев за разяснения като бивш председател и секретар на ВМОК. На обвиненията в злоупотреби те отговарят с обвинения в царедворство. Част от делегатите, огорчени от скандала, напускат заседанието.[6]

Конгресът преизбира Михайловски за председател на ВМОК, за подпредседател е избран генерал Цончев, който на практика поема ръководството на МОО, секретар e капитан Иван Стойчев, касиер Георги Белев, съветници - членове подполковник Стефан Николов и поручик Антон Бузуков.[1][6]

Конгресът изработва по инициатива на Вътрешното крило директива, приета от цончевистите само по тактически съображения. В директивата се казва:

Задачата на Македоно-одринската организация въ свободна България е не да направлява и рѫководи революционното движение в Македония и Одринско, което се развива при особени специални условия и не търпи никакви пресилвания отвънъ, а само да му съдействува морално и материално, като сѫщевременно изяснява и тълкува неговитѣ цели и стремежи, както предъ българското, така и предъ европейското общество.[7]

БележкиРедактиране

  1. а б Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979.
  2. Делегат и на Деветия конгрес: Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994.
  3. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 90 - 91.
  4. а б Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 91.
  5. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 91 - 92.
  6. а б в Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 92.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 154.