Девети македоно-одрински конгрес
Деветият македонски конгрес на Македоно-одринската организация в България се провежда от 29 юли до 5 август 1901 година в салона на „Славянска беседа“ в София.[1]
| Девети македоно-одрински конгрес | |
| — конгрес — | |
| Място | София, България |
|---|---|
| Дата | 29 юли – 5 август 1901 г. |
Заседание и решения
редактиранеПротоколите на заседанията на конгреса не са открити и основните сведения са от делегата от Бяла Слатина Георги Тишинов, който шест месеца по-късно публикува полемичната брошура „Стига вече!“ и от дневника на Евтим Спространов, който е събрал значителна информация от делегати на конгреса.[2][3]
Първият ден на конгреса съвпада с началото на съдебния процес срещу Борис Сарафов и другите членове на старото ръководство на ВМОК, обвинени в съучаствие в убийството на Стефан Михайляну в Букурещ. На конгреса са представени всички течения в организацията - привърженици на Сарафов, на Иван Цончев, социалисти и симпатизанти на ВМОРО.[4]
Още при проверката на пълномощните избухва конфликт. Според „Статутите“ на организацията делегати излъчват само дружествата, които кореспондират пряко с ВМОК и в края на мандата си Сарафов, за да си осигури мнозинство на Осмия конгрес започва безразборна кореспонденция с много селски дружества без всякаква тежест. Това дава повод на цончевистите да се опитат да анулират избора на няколко делегати, което искане след бурни обсъждания е отхвърлено. Избрано е бюро с председател Тодор Някшев.[4]
Дебатите са открити от председателя на ВМОК Стоян Михайловски, писател с консервативни убеждения, който под впечатление от обиколката си из страната, говори за надигащия се в революционното движение като язва и проказа анархизъм.[5] След това от трибуната цончевистът Христо Саракинов обвинява бившия си другар Сарафов в злоупотреба със 100 000 лева организационни пари.[6]
На 2 август Сарафов и другарите му са оправдани поради липса на доказателства. Посрещнати от няколкохилядно множество те са отнесени на ръце направо в „Славянска беседа“. На заседанието на конгреса са допуснати само Сарафов и Владислав Ковачев, които са поканени от Някшев за разяснения като бивш председател и секретар на ВМОК. На обвиненията в злоупотреби те отговарят с обвинения в царедворство. Част от делегатите, огорчени от скандала, напускат заседанието.[6]
Конгресът преизбира Михайловски за председател на ВМОК, за подпредседател е избран генерал Цончев, който на практика поема ръководството на МОО, секретар e капитан Иван Стойчев, касиер Георги Белев, съветници - членове подполковник Стефан Николов и поручик Антон Бузуков.[1][6]
Конгресът изработва по инициатива на Вътрешното крило директива, приета от цончевистите само по тактически съображения. В директивата се казва:
| „ | Задачата на Македоно-одринската организация въ свободна България е не да направлява и рѫководи революционното движение в Македония и Одринско, което се развива при особени специални условия и не търпи никакви пресилвания отвънъ, а само да му съдействува морално и материално, като сѫщевременно изяснява и тълкува неговитѣ цели и стремежи, както предъ българското, така и предъ европейското общество.[7] | “ |
Бележки
редактиране- ↑ а б Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 90-91.
- ↑ а б Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 91.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 91-92.
- ↑ а б в Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 92.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 154.