Македонско благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“

Македонско благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“ е патриотична и просветна обществена организация на македонски българи в град Кюстендил, България.

Македонско благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“
Дейци на македонското братство в Кюстендил, отдясно Владимир Куртев
Дейци на македонското братство в Кюстендил, отдясно Владимир Куртев
Информация
Типблаготворителна и революционна организация
ОснователиЕфрем Каранов (пръв)
Основана1894 година
Положениесъществуваща
СедалищеКюстендил
Езицибългарски
Македонско благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“ в Общомедия

Дружеството е създадено като Благотворително дружество „Македония“ в края на 1894 година, когато в страната се организират протестни митинги по повод на арменските кланета. До Първия македонски конгрес (19 - 31 март 1895) Кюстендилското дружество, начело с председателя си Ефрем Каранов, подкрепя революционната политика на Братския съюз и Георги Георгов пише две писма до Каранов, в които му изтъква, че не е време за прибързани акции.[1]

След конгреса дружеството става клон на новосъздадената Македонската организация и активно участва в подготовката и провеждането на Четническата акция - информира централата в София, посреща хора, формира, въоръжава и снабдява чети от пристигащите в града доброволци. В Кюстендил по време на акцията се установява и председателят на Комитета Трайко Китанчев. Кюстендилското дружество въоръжава 17 чети със състав 779 души и похарчва при акцията 21 338,95 лева.[2]

Кюстендилското дружество, заедно със Софийското и Пловдивското се превръща е едно от най-големите и важни за организацията, тъй като в Кюстендилско опират границите на три революционни окръга - Скопският, Струмишкият и Серският, оттук минават основни канали за Османската империя, по които минават хора, оръжие и кореспоненция.[3]

След Втория македонски конгрес (3 - 16 декември) и настъпилия разкол в Македонската организация, Кюстендилското дружество зедно със Софийското подкрепя разколническия Македонски комитет на Наум Тюфекчиев. Председателят Ефрем Каранов се обявява за неутрален, но не отговаря на окръжното на Върховния комитет, с което той кани дружествата да вземат страна и дружеството през втората половина на 1895 и началото на 1896 година развива активна революционна подготовка в Щипско, Кратовско и Велешко. Дружеството поддържа активна преписка с комитети във Виница, Кочани, Щип и Крива паланка. Каранов пише, че „делото не търпи чекание“, и че „врението“ във вътрешността се усилва и трябват по-активни действия от страна на организацията.[4]

 
Писмо от секретаря на дружеството Атанас Ковачев до Никола Зографов, 30 януари 1901 г.
Текст
Г-нъ Зографовъ,
Щомъ Пиянечкия клонъ
е писалъ на въпросния
г-нъ, то цѣльта, която се
е гонила, е постигната.
Да му се пише за сѫщото
отъ К. М. О. дружество
значило би да си създаваме
излишна работа, която ще
ни отклонява отъ прямата
цѣль.
30 I 1901 г.
г. К-лъ
А. Ковачевъ
 
Илия Богданов Атанасов от Истевник – пръв председател на Македоно-одринското дружество в Кюстендил, 1891 г. Фото Иван Хаджиколев
 
Възвание на дружеството за помощ на бежанците от Македония, 25 ноември 1897 година, подписано от Димитър Попгеоргиев Беровски, Михаил Камбуров, Иван Кепов, Димитър Кушев и Д. Пейчев

Свиканото на 24 януари 1896 година събрание не успява да вземе решение за самоопределението на дружеството, което брои 155 души. В града пристига пълномощникът на Върховния комитет Андрей Ляпчев, който на 19 февруари свиква общо събрание, което с тайно гласуване избира 8 души от новото настоятелство: Димитър Попгеоргиев, Димитър Кушев, Петър Пулков, Лазар Джибаров, Бочо Богоев, Диме Попхристов, Васил Ризов и Иван Судията. Другите четирима члена на настоятелството са избрани тайно сред учителите в града и сред тях влиза часовникарят Никола Зографов.[5]

Следващите две години в дейността на дружеството има застой, като изолираният Ефрем Каранов обмисля създаването на ново дружество. На 8 март 1898 година ново общо събрание избира ново настоятелство, начело с Димитър Попгеоргиев. На следващото събрание е приет нов устав и дружеството се прекръщава на Кюстендилско македонско дружество.[6]

Активизация на дейността на дружеството, което в началото на 1899 година брои едва 50 членове, настъпва след Шестия македонски конгрес през май. Дружеството по-активно започва да набира членове, като издава специално възвание и кани поименно гражданите. Засилва се и пропагандната дейност като се изнасят сказки в града и околията. В края на октомври пристигналият в града секретар на Върховния комитет Владислав Ковачев успява да постигне присъединяване към дружеството на Дюлгерското дружество и на Македонското благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий“. Така членовете му нарастват на 230 в началото на 1900 и на 396 в началото на 1901 година – 204 родом от Княжеството, 190 от Македония и 2 от други места.[7] С прекръщаването на Организацията на Македоно-одринска организация и дружеството приема името Кюстендилско македоно-одринско дружество.

Дружеството подобрява и финансовото си състояние чрез увеличаване на събирането на дарения и членски внос и образува осем клона, които обхващат всички населени места в околията.

 
Сбирка на Кюстендилското македоно-одринско дружество, 1901 година

Към 15 март 1901 година дружеството има 2300 членове.[10] При разкола в МОО дружеството е на страната на крилото на генерал Иван Цончев. В 1901 година оръжейните складове на Върховния комитет минават под контрола на Антон Бузуков и Софроний Стоянов. През първата половина на 1902 година в града се установява подпоручик Георги Сугарев, който ръководи подготовката на въстание. Сугарев настоява офицерското братство в Кюстендил да финансира издавания от Антон Делев вестник „Струма“, който воюва с вестник „Изгрев“ на Кепов, поддържащ позициите на комитета СтанишевКарайовов. Постепенно цялата дейност на дружеството се ориентира към подготовката на въстание. Дружеството изплаща разходите по настаняване, прехрана, облекло и въоръжаване на четите на Серафим Парталев, Васе Пехливана, Стефан Попгеоргиев, Иван Богданцалията, Дончо Златков.[11] С окръжно № 58 дружеството моли комитета на Станишев да не пречи на делото и вътрешните дейци да признаят правото на емиграцията да решава наравно с тях освободителните въпроси и да подадат ръка на комитета Михайловски - Цончев. На 30 януари 1903 година МОО е разтурена заедно с всички дружества в страната, включително Кюстендилското, но още същата година е възродено като Кюстендилско македоно-одринско благотворително братство, част от новооснования Съюз на македоно-одринските благотворителни братства.[12]

Дружеството е възстановено след войните за национално освобождение, на 1 юни 1919 година като Македонско културно-просветно братство „Св. св. Кирил и Методий“. Обединява емигранти от Солунско, Ресенско, Щипско, Скопско и други околии. Има за цел да облекчи съдбата на бежанците, които след краха на България в Първата световна война стават изключително много. Провежда акции за събиране на помощи, отправя призиви за ревизиране на Ньойския договор.[13]

Делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Арсо Симеонов, Георги А. Чакъров, Исая Марков, Моне Иванови Петър Мърмев.[14]

Дружеството поддържа десницата в революционното движение - ВМРО на Тодор Александров. След убийството на Александров в 1924 година, дружеството инициира построяването на Паметника на Тодор Александров в центъра на града.[13]

На 26 март 1925 година младежкото дружество си избира настоятелство в състав Димитър Василев (председател), Добри Бързачки (секретар), Методи Георгичев (касиер), Борис Велев (дом. библиотекар), а в контролната комисия са Георги Дюлгеров и Манол Атанасов.[15]

На 14 февруари 1926 година в новото братствено ръководство влизат Ангел Узунов (председател), Атанс Ив. Велинов (подпредседател), Христо Алексиев (секретар), Владимир Казанджиев (касиер), а Иван Стоянов, Мишо Абаджиев и Йордан Арсов са съветници.[16]

Разпуснато е от режима на деветнадесетомайците в 1935 година.[13][17]

Възстановено е през 1938 година с председател на настоятелството Панчо Антонов Тошев, подпредседател Гьошо Димитров Чолаков, Павел Александров Гюргинчев (секретар), Владимир Георг. Казанджиев (касиер), съветници Павел Ефтимов Кюркчиев, Трайчо Томов Иванов и Димитър Георгиев Кисьов. В контролната комисия са Димитър Лазаров Янев (председател), Борис Христов Кузманов (член) и Георги Михайлов Антонов (член).[18]

След 1990 г.

редактиране

Дружеството е възстановено в 1990 година.[17] Дружеството се определя като „просветно“ и „патриотично“ и се обявява за продължител на учреденото през 1919 година Македонско благотворително братство. То издирва и финансира възстановяването на български войнишки паметници в Македония – с неговото активно участие е възстановен Паметникът на Тодор Александров в Кюстендил. Дружеството подпомага издаването на българския бюлетин в Босилеград.[19]

Настоятелства

редактиране

Вижте също

редактиране
  1. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 277 – 278.
  2. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 278.
  3. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 277 – 288.
  4. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 279.
  5. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 279 – 280.
  6. а б Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 280.
  7. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 281.
  8. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 282.
  9. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 283.
  10. а б в г д Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 284.
  11. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 286.
  12. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 287.
  13. а б в Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 389.
  14. НБКМ-БИА C VIII 38
  15. Хроника // „Независима Македония“ III (105). София, СМЕО, 9 април 1925. с. 2.
  16. Хроника // „Независима Македония“ IV (148). София, СМЕО, 26 февруари 1926. с. 3.
  17. а б 23 години Сдружение „Св. св. Кирил и Методий“ // Дарик, 11 май 2013. Посетен на 26 юли 2018.
  18. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 525 – 526.
  19. Лулева, Ана. Герои и паметници. Локални проекции на националната памет // Семинар BG, 15 юли 2017. Архивиран от оригинала на 2018-07-26. Посетен на 26 юли 2018.