Гаврил Кацаров
Гаврил Илиев Кацаров е виден български учен, класически филолог, историк и археолог. [1] Ректор на Софийския университет.[2] Директор на Народния Археологически музей и Българския археологически институт.
| Гаврил Кацаров | |
|---|---|
| български историк и филолог | |
.jpg) Гаврил Кацаров. Източник: ДА „Архиви“ |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Образование | Лайпцигски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История, филология, археология |
| Братя/сестри | Димитър Кацаров |
| Подпис |
 |
БиографияРедактиране
Гаврил Кацаров е роден на 4 октомври 1874 г. в град Копривщица. През 1899 г. завършва с докторат „Класическа филология и стара история“ в Лайпцигския университет. Специализира в Берлин и Мюнхен (1901-1902) и Италия (1906).
След завръщането си в България започва работа като учител в Първа софийска мъжка гимназия, но скоро е командирован във Висшето училище. Доцент от 1900 г., извънреден професор (1904), редовен професор (1910).[3] Титуляр на катедрата по стара история (1910-1943). Достига до постовете декан на Историко-филологическия факултет (1915-1918) и ректор на университета (1927-1928).
В следващите 2 години е директор на Народния археологически музей в София. Основател и член на УС на Българския археологически институт (1920). Избран за директор след оставката на Богдан Филов през март 1940 г.
Действителен член (академик) на Българската академия на науките, (1909). Действителен член на Румънската академия на науките (1936) и на Австрийската академиия на науките (1939). Член на чуждестранни дружества и институти.
Гаврил Кацаров е брат на генерал-майор Димитър Кацаров.
Избрана библиографияРедактиране
- Атинската държавна уредба (1904)
- Принос към старата история на София (1910)
- Договорът на княза Иванко, син Добротичев, с генуезците 1387 г., (съавтор с Васил Златарски, 1911).
- Приноси към историята на древността. Първа редица (1920)
- Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония (1921)
- Цар Филип II Македонски. История на Македония до 336 г. пр. Христа (1922)
- България в древността. Историко-археологически очерк (1926)
- Обща и българска история за II прогимназиален курс (1927)
- Katzarow, Gawril. Chapter XVII: Thrace. // The Cambridge Ancient History; volume VIII; Rome and the Mediterranean 218-133 B.C.. Cambridge At the University Press, 1930. с. 534-560.
- Извори за старата история и география на Тракия и Македония, съавт., (1949)
БележкиРедактиране
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 92-99.
- ↑ Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1964, том 2, стр. 650.
- ↑ Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 262
ИзточнициРедактиране
- Алманах на Софийския университет 1888-1939, С., 1940, с. 277-279
- Алексиева А., Велков В., Гавраил Илиев Кацаров. Библиография, С., 1953
- Велков В., Гаврил Кацаров, С., 1991
- Velkov, Velizar Iv. GAWRIL KAZAROV (1874-1958). // Revue Archéologique. janvier-juin 1959. с. 94-96. Посетен на 1 юни 2018.
Външни препраткиРедактиране
- Произведения от и за Гаврил Кацаров в библиотеки (WorldCat Catalog)