Гаврил Кацаров
Гаврил Илиев Кацаров е виден български учен, класически филолог, историк и археолог.[1][2]
| Гаврил Кацаров | |
|---|---|
| български историк и филолог | |
.jpg) Гаврил Кацаров. Източник: ДА „Архиви“ |
|
|
|
|
| Роден |
4 октомври 1874 г.
|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
|
|
|
| Учил в | Лайпцигски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История, филология, археология |
| Работил в | Софийски университет |
| Братя/сестри | Димитър Кацаров |
| Подпис |
 |
| Гаврил Кацаров в Общомедия | |
Ректор е на Софийския университет.[3] Директор е на Народния археологически музей и Българския археологически институт.
БиографияРедактиране
Кацаров е роден в град Копривщица на 4 октомври 1874 г. През 1899 г. завършва с докторат „Класическа филология и стара история“ в Лайпцигския университет. Специализира в Берлин и Мюнхен (1901 – 1902) и Италия (1906).
След завръщането си в България започва работа като учител в Първа софийска мъжка гимназия, но скоро е командирован във Висшето училище. Доцент от 1900 г., извънреден професор (1904), редовен професор (1910).[4] Титуляр на катедрата по стара история (1910 – 1943). Достига до постовете декан на Историко-филологическия факултет (1915 – 1918) и ректор на университета (1927 – 1928).
В следващите 2 години е директор на Народния археологически музей в София. Основател е и член на УС на Българския археологически институт (1920). Избран е за директор след оставката на Богдан Филов през март 1940 г.
Основоположник е на българската тракология. В продължение на десетилетия публикува трудове върху историческата география, политическата история, културата и религията на траките, оказали значително влияние в световен мащаб. За разлика от по-късни автори, той избягва идеализацията на тракийската култура и подчертава ефимерния характер на тракийските държавни образувания. През 1920-те години Кацаров чете първия курс по история на траките в Софийския университет.
Кацаров работи върху историята на Древна Македония, като защитава възгледа, че древните македонци не са гърци, а смес от пеласги, траки и илири, подложени на гръцко влияние.[5]
Действителен член (академик) е на Българската академия на науките (1909). Действителен член на Румънската академия на науките (1936) и на Австрийската академиия на науките (1939). Член е и на други чуждестранни дружества и институти.
Гаврил Кацаров е брат на генерал-майор Димитър Кацаров.
Избрана библиографияРедактиране
- Атинската държавна уредба (1904)
- Принос към старата история на София (1910)
- Договорът на княза Иванко, син Добротичев, с генуезците 1387 г., (съавтор с Васил Златарски, 1911).
- Приноси към историята на древността. Първа редица (1920)
- Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония (1921)
- Цар Филип II Македонски. История на Македония до 336 г. пр. Христа (1922)
- България в древността. Историко-археологически очерк (1926)
- Обща и българска история за II прогимназиален курс (1927)
- Katzarow, Gawril. Chapter XVII: Thrace. // The Cambridge Ancient History; volume VIII; Rome and the Mediterranean 218 – 133 B.C.. Cambridge At the University Press, 1930. с. 534 – 560.
- Извори за старата история и география на Тракия и Македония, съавт., (1949)
Обекти, носещи името на личносттаРедактиране
- 110-то ОУ "проф. Гаврил Кацаров"- в гр. София, ж.к. "Захарна фабрика"- до 2007г.!
БележкиРедактиране
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 92 – 99.
- ↑ Ан.Ив. Явашов / Разград - неговото археологическо и историческо минало, Част I // Изд. Читалище "Развитие"/ Разград, 1930 г.
- ↑ Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1964, том 2, стр. 650.
- ↑ Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 262
- ↑ Маринов 2015, с. 89 – 90.
- Цитирани източници
- Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6.
ИзточнициРедактиране
- Алманах на Софийския университет 1888 – 1939, С., 1940, с. 277 – 279
- Алексиева А., Велков В., Гавраил Илиев Кацаров. Библиография, С., 1953
- Велков В., Гаврил Кацаров, С., 1991
- Velkov, Velizar Iv. GAWRIL KAZAROV (1874 – 1958). // Revue Archéologique. janvier-juin 1959. с. 94 – 96. Посетен на 1 юни 2018.
- Пройчев, Симеон- параграф "Обекти, носещи името на личността Гаврил Кацаов"- 14 май 2022г.
Външни препраткиРедактиране
- Произведения от и за Гаврил Кацаров в библиотеки (WorldCat Catalog)