Гай Марий Викторин

Гай Марий Викторин Афер (Gaius Marius Victorinus; Victorinus Afer; * между 281 и 291; † след 363 г.) e граматик, реторик, неоплатонически философ и християнски учен през 4 век по времето на император Констанций II.

Гай Марий Викторин
древноримски философ
Saint-Victor-l'Abbaye Church 7720.JPG
Роден
Починал
364 г. (74 г.)

Религия християнство
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Викторин.

Произходът му е от римската провинция Африка. Там завършва реторика и около 340 г. се мести в Рим, където учи на реторика множество сенатори. Толкова е бил почитан, че през 354 г. му издигат статуя в Троянския форум. През 355 г. приема християнството и се кръщава. През 362 г. се отказва да бъде учител, след като император Юлиан Апостат чрез Реторски едикт забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи.

Умира малко след 363 г. като оставя множество произведения и коментари. Написал е коментари за произведенията на Цицерон, Аристотел и писмата на Апостол Павел[1]. Превежда на латински гръцките неоплатоници. Написал е през 360 г. три теологични химни за тринитарианското учение[2]. Той е първият коментатор на латински на християнството и влияе на св. Августин.

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Mary T. Clark: Marius Victorinus, in: Theologische Realenzyklopädie, Bd. 22, 1992, S. 165–169.
  • Pierre Hadot: Porphyre et Victorinus, in: Erasmus 21, 1969, S. 621-626
  • Pierre Hadot: Marius Victorinus, in: Erasmus 24, 1972, S. 753-756.
  • Фокин А. Р. Христианский платонизм Мария Викторина. М., 2007. 254 стр.
  • Фокин А.Р. Античная метафизика и христианская теология в трактатах Мария Викторина. Интеллектуальные традиции античности и средних веков (Исследования и переводы). М.: Кругъ, 2010. С.69-106.

Външни препраткиРедактиране