Гай Требоний (на латински: C. Trebonius C.f.) е военен командир и политик от късната Римска република, съучастник в убийството на Юлий Цезар и първият убит от тях.

Гай Требоний
C. Trebonius C.f.
римски политик и военачалник
Роден
около 90 г. пр.н.е.
Починал
43 г. пр.н.е. (47 г.)
Семейство
РодТребонии
Бащанеизв.
Майканеизв.

Биография

редактиране

Като народен трибун през 55 пр.н.е. Гай Требоний предлага закон за продължаване на пълномощията на Цезар в Галия. Избран е за претор през 48 пр.н.е. и през 47 пр.н.е. е изпратен в Испания, за да се бие с войската на Помпей. През 45 пр.н.е. става суфектконсул.

Участието му в убийството на Цезар се състои в това, че Требоний задържа Марк Антоний, като го заговаря пред заседателната зала на Сената, докато убийците намушкват Цезар.[1]

През 43 пр.н.е. Требоний е проконсул в Азия, предоставена му още от Юлий Цезар. По предложение на Цицерон, Сенатът обявява Требоний за враг на народа.

На път за провинция Сирия, Публий Корнелий Долабела се отбива в Смирна, където е седалището на Требоний. Требоний не го пуска в града, но Долабела прониква тайно. Войниците му заварват Требоний в леглото и го убиват. Отсичат му главата и я набучват на трибуната на главния площад.

Требоний е написал книга с изказвания на Цицерон.[2]

Източници

редактиране