43 г. пр.н.е.
година
(пренасочване от 43 пр.н.е.)
<< | 1 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
43 (четиридесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в неделя, понеделник или вторник, или високосна година, започваща в неделя или понеделник по юлианския календар.
Събития
редактиранеВ Римската република
редактиране- Консули на Римската република са Гай Вибий Панза Цетрониан и Авъл Хирций.
- Януари – Сенатът потвърждава назначаването на Октавиан за пропретор и му възлага съотговорност за кампанията срещу Марк Антоний.[1][2] Изпратени са пратеници за преговори с Антоний.
- Марк Юний Брут побеждава Гай Антоний при Дирахий, след което Брут прекарва няколко месеца в утвърждаване на позициите си в Македония и Тракия.[1]
- Март – Панза потегля с войската си с желанието да се присъедини към Хирций и Октавиан.[1]
- 14 април – Битка при Форум Галорум: Марк Антоний обсажда Децим Брут в Мутина и разбива легионите на Панза, но непосредствено след това сам е разбит от легионите на Хирций.[2]
- 21 април:
- Цицерон произнася своята 14-а и последна „Филипика“;
- Антоний претърпява ново поражение в битка при Мутина. Двамата консули загиват вследствие на сраженията с Антоний, който поема на север към Алпите.[1][2]
- 27 април – Сенатът обявява Антоний за обществен враг, Секст Помпей получава командването на флот, Гай Касий Лонгин е потвърден като проконсул на Сирия.[1]
- Май – Марк Емилий Лепид се присъединява към Антоний и скоро след това е обявен за обществен враг от Сената.[1]
- Август – Октавиан се отправя с армията си към Рим.
- 19 август – Октавиан е избран за консул заедно с Квинт Педий Публикола. Приет е законът „Lex Pedia“, който осъжда убийците на Юлий Цезар.[2]
- Краят на септември – Октавиан е натоварен с ръководена на кампанията срещу Антоний и Лепид и повежда армията си на север. Включен в списъка на наказаните съобразно „Lex Pedia“, Секст Помпей напуска Масилия.
- Средата на ноември – Октавиан се среща с Антоний и с Лепид (който действа като посредник между двамата) край Бонония. Образуван е Вторият триумвират. Триумвирите потеглят начело на войските си към Рим.
- 27 ноември – триумвиратът е официално легализиран от Сената посредством приемането на закона „Lex Titia“. Официално са обявени проскрипциите замислени от триумвирите, в резултат на което са убити поне 300 сенатори и няколко хиляди конници.[1][2]
- 7 декември – Марк Тулий Цицерон е екзекутиран, отсечената му глава и ръце са изложени на показ върху рострата на Римския форум.[1]
Родени
редактиране- 20 март – Публий Овидий Назон, римски поет (умрял 17 г.)
Починали
редактиране- Антипатър Идумейски – баща на Ирод Велики (роден ок. 100 г. пр.н.е.)
- Децим Брут – римски политик и военачалник (роден ок. 85 г. пр.н.е.)
- Гай Вер – римски политик (роден ок. 115 г. пр.н.е.)
- Публий Корнелий Долабела (консул 44 пр.н.е.) – римски политик и военачалник (роден 70 г. пр.н.е.)
- Гай Вибий Панза Цетрониан – римски политик
- Авъл Хирций – римски политик (роден 90 г. пр.н.е.)
- Квинт Педий Балб – римски сенатор и военачалник
- Квинт Тулий Цицерон – римски политик и Философ (роден 102 г. пр.н.е.)
- Ация Балба Цезония, племенница на Юлий Цезар и майка на Октавиан Август (родена 85 г. пр.н.е.)
- 7 декември – Марк Тулий Цицерон, римски политик и Философ (роден 106 г. пр.н.е.)