Уикипедия

Галин Никифоров

Галин Никифоров е български писател.

Галин Никифоров
Галин Никифоров
Галин Никифоров
Роден1968 г. (56 г.)
Професияписател
Националност България
Жанрроман
Награди„Развитие“ (2003)
„Светлоструй“ (2008)
„Елиас Канети“ (2011))
„Български роман на годината“ на Фонд „13 века България“ (2011)
СъпругаВиолина Никифорова (ж. 1992)
ДецаНиколета Никифорова

Биография редактиране

Роден е на 25 май 1968 г. в Добрич.[1]. Завършва математическата гимназия в родния си град. Има две висши образования: техническо (Пловдив) и икономическо образование (Варна).[2]

Творчество редактиране

Галин Никифоров е автор на един сборник с новели и осем романа.

По новелата му „Нощта на мечтите“ през 2011 г. е създаден едноименен пълнометражен филм с режисьор Боби Костов.[3]

Библиография редактиране

  • Последната истина. Варна, 1998, новели, 182 с.
  • Умерено нежно. София, Корпорация Развитие, 2003, роман, 184 с.
  • Добро момче. Пловдив, Жанет-45, 2006, роман, 156 с.
  • Добро момче & Умерено нежно. София, Сиела, 2021, романи, втори преработени издания, 300 с.
  • Фотографът: Obscura Reperta. София, Сиела, 2009, роман, 270 с.[4][5][6]
    Фотографът. София, Сиела, 2019, роман, второ преработено издание, 248 с.
  • Лятото на неудачниците. София, Сиела, 2010, роман, 144 с.[7]
  • Лятото на неудачниците. София, Сиела, 2023, роман, второ издание, 147 с.
  • Къщата на клоуните. София, Сиела, 2011, роман, 160 с. [8][9]
  • Къщата на клоуните. София, Сиела, 2023, роман, второ издание, 190 с.
  • Лисицата. София, Сиела, 2014, роман, 558 с.
    Лисицата. София, Сиела, 2019, роман, второ преработено издание, 484 с.
  • Тяло под роклята. София, Сиела, 2018, роман, 244 с.
  • Черна светлина. София, Сиела, 2022, роман, 296 с.

Награди редактиране

За романите си е номиниран многократно:

  • две номинации в конкурса за наградата „ВИК“ за Роман на годината (2007 и 2009)[10][11] и две в конкурса за наградата за „Български роман на годината“, създадена от Фонд „13 века България“ (2011 и 2019)
  • шест номинации за наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината (2006[12], 2009[13], 2011[14], 2015, 2018 и 2022)
  • три номинации за наградата „Елиас Канети“ (2009, 2011 и 2015)
  • две номинации за наградата „Христо Г. Данов“ (2010 и 2015)[15]
  • номинация в конкурса за нов български роман „Развитие“ (2003)
  • номинация за наградата „Перото“ (2015) на Националния център за книгата към НДК[16]
  • номинация за наградата „Светлоструй“ (2008).[1]

Националните награди, които е печелил, са:

  • 2003 – „Развитие“ за нов български роман – за романа „Умерено нежно“[17]
  • 2008 – „Светлоструй“ – за романа „Добро момче“[1]
  • 2011 – „Елиас Канети“ (Русе) – за романа „Къщата на Клоуните“[18][19][20][21][22]
  • 2011 – „Български роман на годината“, създадена от Фонд „13 века България“ – за романа „Лятото на неудачниците“[23]

Източници редактиране

  1. ↑ а б в Профил на Галин Никифоров в Литернет
  2. ↑ „Литературната сензация:Галин Никифоров“ Архив на оригинала от 2014-08-26 в Wayback Machine., интервю на Петър Марчев, в. „Седмица“, 28 февруари 2012 г.
  3. ↑ Димитър Николов, „Явор Бахаров е пекар в бг фентъзи“, в. „Новинар“, 24 март 2013 (архивирано от оригинала).
  4. ↑ В рецензия за вестник „Монитор“ писателят Деян Енев определя романа като „българския отговор на Дан Браун“ – вж. Деян Енев, „Галин Никифоров хвърли ръкавицата на Дан Браун“, в. „Монитор“, 21 февруари 2009 г. (архивирано от оригинала)
  5. ↑ Милена Кирова, „Внимание: опасна книга!“, рец. за Фотографът: Obscura Reperta във в. „Култура“, бр. 23 (2550), 19 юни 2009.
  6. ↑ Драгомил Георгиев, „Волята за среща с Ненаситната“, рец. за Фотографът: Obscura Reperta в сп. „Антимовски хан“, 2010, кн.2.
  7. ↑ Драгомил Георгиев, „Сантиментализмът на неудачниците“, рец. за Лятото на неудачниците в сп. „Антимовски хан“, 2011, кн.1.
  8. ↑ Милена Кирова, „Има ли просто добра литература?“, рец. за Къщата на клоуните във в. „Култура“, бр. 23 (2641), 17 юни 2011.
  9. ↑ Кристина Йорданова, „За сенките на реалното“, рец. за Къщата на клоуните във в. „Литературен вестник“, 17.11.2011.
  10. ↑ „Георги Тенев с „Партиен дом“ спечели наградата ВИК“, Vesti.bg, 08.11.2007
  11. ↑ „Галин Никифоров е номиниран за втори път за наградата ВИК“, Дарик Добрич, 17 септември 2009 г.
  12. ↑ Летни номинации за наградата „Хеликон“ 2006 Архив на оригинала от 2014-08-26 в Wayback Machine. на сайта на наградата „Хеликон“
  13. ↑ Пролетни номинации за наградата „Хеликон“ 2009 Архив на оригинала от 2014-08-26 в Wayback Machine. на сайта на наградата „Хеликон“
  14. ↑ Пролетни номинации за наградата „Хеликон“ 2011 Архив на оригинала от 2013-10-04 в Wayback Machine. на сайта на наградата „Хеликон“
  15. ↑ „Вече са известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ за 2010“ на сайта на Министерство на културата.
  16. ↑ „Връчват литературните награди „Перото“ на 6 ноември“, cross.bg, 23 октомври 2015 г.
  17. ↑ „Конкурс „Развитие“ избра новия български роман за 2003“, News.bg, 24 юни 2003 г.
  18. ↑ „Национална литературна награда „Елиас Канети“ на сайта на Община Русе
  19. ↑ „Национална литературна награда „Елиас Канети“ на сайта на Община Русе
  20. ↑ „Галин Никифоров е носител на наградата „Елиас Канети 2011“, RuseInfo.net, 31 октомври 2009 г.
  21. ↑ „Галин Никифоров – с наградата „Елиас Канети“, Дарик Добрич, 1 ноември 2009 г.
  22. ↑ „Галин Никифоров и с награда „Елиас Канети“, в. „Новинар“, 1 ноември 2011 г.
  23. ↑ „Добричлия спечели наградата „Български роман на годината“, Дарик Добрич, 14 октомври 2011 г.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Галин_Никифоров&oldid=11957303“.