Хеликон (литературна награда)

Награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“
	Награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“
Присъждана за	книга с художествена проза от български автор, издадена през годината (не по-късно от 30 октомври)
От	„Хеликон“ АД
Място	София
Държава	България
Първо връчване	2002 г.
Уебсайт	nagrada.helikon.bg

Вижте пояснителната страница за други значения на Хеликон.

Наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ е учредена през 2002 г. от веригата книжарници „Хеликон“.

Наградата си поставя за цел да поощрява съвременни български писатели и художествените достойнства на тяхното творчество. Наградата включва скулптура, изобразяваща орел (изработка на скулптора писател Евгени Кузманов), и сума от 3000 (три хиляди) лева. Връчва се от петчленно жури за издадено през годината художествено произведение.^[1]

През 2007 г. извънредна награда за документалистика е връчена на Веселин Бранев за книгата „Следеният човек“.^[2] На следващата година се допуска още една извънредна награда за документалистика – връчена на журналистката от БНР Ивайла Александрова за книгата ѝ „Горещо червено“.^[3]

Носители на наградата

№	Година	Жури	Лауреати
1	2002	Жури с председател Михаил Неделчев и членове Бойко Ламбовски, Митко Новков, Пламен Дойнов и Марин Бодаков^[4]	сборника с разкази „Ниво за напреднали“ на Алек Попов
2	2003	Жури с председател Бойко Ламбовски и членове Георги Борисов, Алек Попов, Кръстьо Кръстев и Георги Чаталбашев^[5]	романа „Поражението“ на Константин Илиев
3	2004	Жури с председател Бойко Ламбовски и членове Георги Борисов, Алек Попов, Кръстьо Кръстев и Георги Чаталбашев^[6]	сборника с разкази „Господи, помилуй“ на Деян Енев
4	2005	Жури с председател Георги Борисов и членове Бойко Ламбовски, Алек Попов, Кръстьо Кръстев и Георги Чаталбашев^[7]	романа „Аутопсия на една любов“ на Виктор Пасков
5	2006	Жури с председател Георги Борисов и членове Деян Енев, Бойко Ламбовски, Галина Спасова и Йордан Ефтимов.^[8]	сборника с разкази „Читателска група 31“ на Елена Алексиева^[9], ^[10]
6	2007	Жури с председател Георги Борисов и членове Милена Кирова, Галина Спасова, Владимир Трендафилов и Йордан Ефтимов^[11]	романа „Проклятието на жабата“ на Емил Андреев^[12], ^[13]
7	2008	Жури с председател Боряна Христова и членове Николай Аретов, Петър Волгин, Румяна Пашалийска и Йордан Ефтимов^[14]	романа „Кръглата риба“ на Момчил Николов^[15]
8	2009	Жури с председател Цветан Ракьовски и членове Иво Сиромахов, Златомир Златанов, Михаил Вешим и Йордан Ефтимов^[16]	сборника с разкази „Кратка история на самолета“ на Захари Карабашлиев^[17]
9	2010	Жури с председател Юри Лазаров и членове Цветан Ракьовски, Аглика Георгиева, Бойко Ламбовски и Йордан Ефтимов^[18]	романа „Колкото до шотландеца“ на Росица Ташева^[19], ^[20], ^[21]
10	2011	Жури с председател Георги Лозанов и членове Ани Илков, Юри Лазаров, Йордан Попов и Йордан Ефтимов^[22]	сборника с разкази „Деград“ на Васил Георгиев^[23]
11	2012	Жури с председател Юри Лазаров и членове Калин Донков, Кристин Димитрова, Андрей Захариев и Йордан Ефтимов^[24]	романа „Името“ на Христо Карастоянов^[25], ^[26]
12	2013	Жури с председател Калин Донков и членове Юри Лазаров, Кристин Димитрова, Андрей Захариев и Бойко Ламбовски^[27]	романа „Сестри Палавееви“ на Алек Попов^[28]
13	2014	Жури с председател Калин Донков и членове Юри Лазаров, Кристин Димитрова, Андрей Захариев и Бойко Ламбовски^[29]	романа „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов^[30]^[31]
14	2015	Жури с председател Калин Донков и членове Веселина Седларска, Бойко Ламбовски, Светлозар Желев и Юри Лазаров^[32]	романа „432 херца“ на Недялко Славов^[33]
15	2016	Жури с председател Димитър Шумналиев и членове Албена Стамболова, Катя Атанасова, Анри Кулев и Юри Лазаров^[34]	романа „Камбаната“ на Недялко Славов^[35]^[36]
16	2017	Жури с председател Димитър Шумналиев и членове Албена Стамболова, Катя Атанасова, проф. Валери Стефанов и Юри Лазаров^[37]	романа „Другият сън“ на Владимир Полеганов^[38]
17	2018	Жури с председател Димитър Шумналиев и членове Албена Стамболова, Катя Атанасова, проф. Валери Стефанов и Бойко Ламбовски^[39]	наградата не се присъжда^[40]
18	2019	Жури с председател Алберт Бенбасат и членове Бойко Ламбовски, Пепа Витанова, Яница Радева и Кирил Кадийски^[41]	романа „Преселението“ на Боян Биолчев^[42]
19	2020	Жури с председател Алберт Бенбасат и членове Бойко Ламбовски, Пепа Витанова, Яница Радева и Кирил Кадийски^[43]	сборника с разкази „Имена под снега“ на Иван Станков^[44]^[45]
20	2021	Жури с председател проф. Боян Биолчев и членове Росица Ташева, Елена Алексиева, Емил Андреев и Бойко Ламбовски	романа „Резиденцията“ на Георги Тенев^[46]
21	2022	Жури с председател Михаил Вешим и членове Бойко Ламбовски, доц. Юрий Дачев, проф. Магдалена Костова-Панайотова и Яница Радева	романа „Ловецът на пеперуди“ на Костадин Костадинов^[47]
22	2023	Жури с председател проф. Кирил Топалов и членове Бойко Ламбовски, проф. Магдалена Костова-Панайотова, доц. Юрий Дачев и Николай Терзийски	романа „Не ви познавам“ на Теодора Димова^[48]^[49]^[50]^[51]

Източници

↑ Наградата „Хеликон“ // helikon.bg. Архивиран от оригинала на 2016-12-20. Посетен на 11 януари 2008.
↑ Емил Андреев и Веселин Бранев спечелиха наградите „Хеликон“ за 2007 г. // Нет Инфо.БГ, 2007. Посетен на 11 януари 2008.
↑ „Наградата Хеликон“, в. „Култура“, бр. 43 (2526), 12 декември 2008 г.
↑ Жури 2002, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ Жури 2003, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ Жури 2004, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ Жури 2005, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ Жури 2006, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ „Читателска група 31 – Елена Алексиева“, електронен бюлетин „Аз жената“, 8 декември 2006 г.
↑ „Писателката Елена Алексиева: Заинатила съм се на тема щастие!“, интервю на Таня Джоева, сп. „Ема“, 3 януари 2007 г.
↑ Жури 2007, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ Румен Леонидов, „Емил Андреев е първият белетрист, който след „Вик“ получава и наградата „Хеликон“, в. „Класа“, 19 декември 2007 г.
↑ „Мръсниците и политиците също мечтаят за любов, казва носителят на „Хеликон“, интервю на Искра Крапачева, в. „Стандарт“, 2 януари 2008 г.
↑ Жури 2008, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ „Писателят Момчил Николов, носител на „Хеликон“: Българската книга се измъкна от задънената улица“, интервю на Людмила Габровска, в. „Монитор“, 15 декември 2008 г.
↑ Жури 2009, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ „Награди Хеликон за осми пореден път“, „ViewSofia“, 4 декември 2009 г.
↑ Жури 2010, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ Венета Павлова, „Росица Ташева с литературната награда „Хеликон“, БНР, Радио „България“, 28 декември 2010 г.
↑ „Скрита фаворитка спечели „Хеликон“, в. „Сега“, 11 декември 2010 г.
↑ „Росица Ташева: Последният ни премиер е най-екзотичният екземпляр от Освобождението насам“, интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 30 декември 2010 г.
↑ Жури 2011, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ „Васил Георгиев, носител на „Хеликон“ 2011: Аз съм писател в правото и адвокат в литературата“, интервю на Теодора Мусева, в. „Дневник“, 17 декември 2011 г.
↑ Жури 2012, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ „Христо Карастоянов печели наградата „Хеликон“ за 2012“, БГНЕС, 12 декември 2012 г.
↑ „Награда „Хеликон“ за „Името“ от Христо Карастоянов“, Vesti.bg, 13 декември 2012 г.
↑ Жури 2013, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ Слово на председателя на журито, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ Жури 2014, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ Победител 2014, сайт на награда „Хеликон“.
↑ „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов спечели наградата „Хеликон“, Bulgaria.utre.bg, 12 декември 2014 г.
↑ Жури 2015, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ „432 херца“ на Недялко Славов с наградата „Хеликон“, Lira.bg, 14 декември 2015 г.
↑ Жури 2016, сайт на Награда „Хеликон“.
↑ Боряна Благоева, „Недялко Славов е носител на наградата „Хеликон“ за 2016 г.“, БНТ, 15 декември 2016 г.
↑ „Недялко Славов с наградата „Хеликон“ за втори път“^{[неработеща препратка]}, в. „Марица“, 16 декември 2016 г.
↑ Седем романа и пет сборника с разкази са номинирани за наградата „Хеликон“, Dnevnik.bg, 1 декември 2017 г.
↑ „Другият сън“ на Владимир Полеганов взе наградата на „Хеликон“, Dnevnik.bg, 16 декември 2017 г.
↑ Тази година журито на „Хеликон“ реши да не връчи наградата, Dnevnik.bg, 12 декември 2018 г.
↑ Елена Георгиева, „Наградата „Хеликон“ тази година не се връчи“, Segabg.com, 14 декември 2018 г.
↑ Мила Манолова, Проф. Боян Биолчев е новият носител на литературната награда „Хеликон“, dnevnik.bg, 5 декември 2019 г.
↑ Елена Георгиева, „Преселението“ на Боян Биолчев спечели Наградата Хеликон за 2019-а“, Lira.bg, 6 декември 2019 г.
↑ Людмила Еленкова, „Новият носител на Наградата „Хеликон“ е Иван Станков“, Lira.bg, 14 януари 2021 г.
↑ „Литература – награда Хеликон - Иван Станков“, БТА, 14 януари 2021 г.
↑ „Награда Хеликон за 2020 година се присъжда на „Имена под снега“ – сборник разкази от Иван Станков“, сайт на награда „Хеликон“.
↑ „Двайсетгодишният „Хеликон“ кацна на рамото на Георги Тенев“, Lira.bg, 10 декември 2021 г.
↑ Пепа Витанова, „Орлето на „Хеликон“ тази година спечели Костадин Костадинов за романа си „Ловецът на пеперуди“, БТА, 15 декември 2022 г.
↑ Темз Арабаджиева, „Не ви познавам“ от Теодора Димова стана носител на „Орлето на Хеликон“, Културни новини, 15 декември 2023 г.
↑ „Теодора Димова е тазгодишният носител на литературната награда Хеликон“, ОфНюз, 15 декември 2023 г.
↑ „Теодора Димова с „Орлето на Хеликон“, Площад Славейков, 15 декември 2023 г.
↑ „Теодора Димова спечели наградата „Хеликон“, Дневник, 15 декември 2023 г.

Вижте също

Външни препратки

Награда „Хеликон“ – официален сайт
От „Ниво за напреднали“ до „Колкото до шотландеца“: общ клип за първите девет носители на наградата „Хеликон“, YouTube, качено от fuegoterra на 17 декември 2011
Клип от церемонията по награждаването на деветия носител на наградата „Хеликон“ – Росица Ташева за „Колкото до шотландеца“, YouTube, качено DDPANAYOTOV на 10 декември 2010
Сайт на книжарници „Хеликон“ Архив на оригинала от 2021-05-11 в Wayback Machine.

[1] Наградата „Хеликон“ // helikon.bg. Архивиран от оригинала на 2016-12-20. Посетен на 11 януари 2008.

[2] Емил Андреев и Веселин Бранев спечелиха наградите „Хеликон“ за 2007 г. // Нет Инфо.БГ, 2007. Посетен на 11 януари 2008.

[3] „Наградата Хеликон“, в. „Култура“, бр. 43 (2526), 12 декември 2008 г.

[4] Жури 2002, сайт на Награда „Хеликон“.

[5] Жури 2003, сайт на Награда „Хеликон“.

[6] Жури 2004, сайт на Награда „Хеликон“.

[7] Жури 2005, сайт на Награда „Хеликон“.

[8] Жури 2006, сайт на Награда „Хеликон“.

[9] „Читателска група 31 – Елена Алексиева“, електронен бюлетин „Аз жената“, 8 декември 2006 г.

[10] „Писателката Елена Алексиева: Заинатила съм се на тема щастие!“, интервю на Таня Джоева, сп. „Ема“, 3 януари 2007 г.

[11] Жури 2007, сайт на Награда „Хеликон“.

[12] Румен Леонидов, „Емил Андреев е първият белетрист, който след „Вик“ получава и наградата „Хеликон“, в. „Класа“, 19 декември 2007 г.

[13] „Мръсниците и политиците също мечтаят за любов, казва носителят на „Хеликон“, интервю на Искра Крапачева, в. „Стандарт“, 2 януари 2008 г.

[14] Жури 2008, сайт на Награда „Хеликон“.

[15] „Писателят Момчил Николов, носител на „Хеликон“: Българската книга се измъкна от задънената улица“, интервю на Людмила Габровска, в. „Монитор“, 15 декември 2008 г.

[16] Жури 2009, сайт на Награда „Хеликон“.

[17] „Награди Хеликон за осми пореден път“, „ViewSofia“, 4 декември 2009 г.

[18] Жури 2010, сайт на Награда „Хеликон“.

[19] Венета Павлова, „Росица Ташева с литературната награда „Хеликон“, БНР, Радио „България“, 28 декември 2010 г.

[20] „Скрита фаворитка спечели „Хеликон“, в. „Сега“, 11 декември 2010 г.

[21] „Росица Ташева: Последният ни премиер е най-екзотичният екземпляр от Освобождението насам“, интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 30 декември 2010 г.

[22] Жури 2011, сайт на Награда „Хеликон“.

[23] „Васил Георгиев, носител на „Хеликон“ 2011: Аз съм писател в правото и адвокат в литературата“, интервю на Теодора Мусева, в. „Дневник“, 17 декември 2011 г.

[24] Жури 2012, сайт на Награда „Хеликон“.

[25] „Христо Карастоянов печели наградата „Хеликон“ за 2012“, БГНЕС, 12 декември 2012 г.

[26] „Награда „Хеликон“ за „Името“ от Христо Карастоянов“, Vesti.bg, 13 декември 2012 г.

[27] Жури 2013, сайт на Награда „Хеликон“.

[28] Слово на председателя на журито, сайт на Награда „Хеликон“.

[29] Жури 2014, сайт на Награда „Хеликон“.

[30] Победител 2014, сайт на награда „Хеликон“.

[31] „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов спечели наградата „Хеликон“, Bulgaria.utre.bg, 12 декември 2014 г.

[32] Жури 2015, сайт на Награда „Хеликон“.

[33] „432 херца“ на Недялко Славов с наградата „Хеликон“, Lira.bg, 14 декември 2015 г.

[34] Жури 2016, сайт на Награда „Хеликон“.

[35] Боряна Благоева, „Недялко Славов е носител на наградата „Хеликон“ за 2016 г.“, БНТ, 15 декември 2016 г.

[36] „Недялко Славов с наградата „Хеликон“ за втори път“^{[неработеща препратка]}, в. „Марица“, 16 декември 2016 г.

[37] Седем романа и пет сборника с разкази са номинирани за наградата „Хеликон“, Dnevnik.bg, 1 декември 2017 г.

[38] „Другият сън“ на Владимир Полеганов взе наградата на „Хеликон“, Dnevnik.bg, 16 декември 2017 г.

[39] Тази година журито на „Хеликон“ реши да не връчи наградата, Dnevnik.bg, 12 декември 2018 г.

[40] Елена Георгиева, „Наградата „Хеликон“ тази година не се връчи“, Segabg.com, 14 декември 2018 г.

[41] Мила Манолова, Проф. Боян Биолчев е новият носител на литературната награда „Хеликон“, dnevnik.bg, 5 декември 2019 г.

[42] Елена Георгиева, „Преселението“ на Боян Биолчев спечели Наградата Хеликон за 2019-а“, Lira.bg, 6 декември 2019 г.

[43] Людмила Еленкова, „Новият носител на Наградата „Хеликон“ е Иван Станков“, Lira.bg, 14 януари 2021 г.

[44] „Литература – награда Хеликон - Иван Станков“, БТА, 14 януари 2021 г.

[45] „Награда Хеликон за 2020 година се присъжда на „Имена под снега“ – сборник разкази от Иван Станков“, сайт на награда „Хеликон“.

[46] „Двайсетгодишният „Хеликон“ кацна на рамото на Георги Тенев“, Lira.bg, 10 декември 2021 г.

[47] Пепа Витанова, „Орлето на „Хеликон“ тази година спечели Костадин Костадинов за романа си „Ловецът на пеперуди“, БТА, 15 декември 2022 г.

[48] Темз Арабаджиева, „Не ви познавам“ от Теодора Димова стана носител на „Орлето на Хеликон“, Културни новини, 15 декември 2023 г.

[49] „Теодора Димова е тазгодишният носител на литературната награда Хеликон“, ОфНюз, 15 декември 2023 г.

[50] „Теодора Димова с „Орлето на Хеликон“, Площад Славейков, 15 декември 2023 г.

[51] „Теодора Димова спечели наградата „Хеликон“, Дневник, 15 декември 2023 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

[28]

[29]

[30]

[31]

[32]

[33]

[34]

[35]

[36]

[37]

[38]

[39]

[40]

[41]

[42]

[43]

[44]

[45]

[46]

[47]

[48]

[49]

[50]

[51]