Галище (община Кавадарци)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Галище. За селото в Гърция вижте Галища.
Галище (на македонска литературна норма: Галиште) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.
| Галище Галиште | |
| — село — | |
  Галище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 627 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 1423 |
| МПС код | VE |
| Галище в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в източната част на областта Тиквешко Мариово, югозападно от общинския център Кавадарци. Селото е планинско, на надморска височина от 740 метра. От град Кавадарци е отдалечено на 31 km. Землището му е много голямо – 52,1 km2. Преобладават горите с 4011,7 ха, обработваемите земи са 155,3 ха, а пасищата само 16,7 ха.[1]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име Galъ (в старобългарски Галь).[2]
В Османската империя
редактиранеИмето е споменато в XVI век в Слепченския поменик като Галища.[2]
| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 4 | 152 | ||
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 5 | 187 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 26 | 4 | 1 | 1363 |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 37 | 1 | 1425 | |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 30 | 5 | 1015 |
В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година е отбелязано село Галище с 36 ханета (домакинства).[3] В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година селото е отбелязано като Галише с 42 ханета.[4]
Църквата „Свети Атанасий“ е от края на XVII век.[5]
В XIX век Галище е чисто българско село в Рожденска нахия (Морихово) на Тиквешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Галище (Galischté) е посочено като село с 49 домакинства и 232 жители българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Галища има 700 жители всички българи християни.[7]
За народните носии в селото Васил Балевски пише:
| „ | Носията на мъжете и жените е съвършено друга от тази на Реката и Тиквешко. Тя е бяла на мъжете с малко вез (бродерия), а на жените с много вез, която вез стига до 5-6 оки вълнена прежда. Поясите на жените са вълнени плетени остри като женска коса и дълги. Опасването представлява един много дебел пръстен около кръста, които са от много плитки. Над челото подстригани (цулувци), а от към ушите са дълги подстригани и се наричат къркмю. Вода носят на глава. Мъжете си носят ризите над гащите и се опасват с пояси цветни (кемери).[8] | “ |
По време на Балканската война в 1912 година 2 души от Галище се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
редактиранеПреброявания[1]
редактиране| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 420 | 399 | 418 | 292 | 15 | 2 | 2 | 0 |
| македонци | 396 | 416 | 288 | 15 | 2 | 2 | 0 | |
| албанци | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 2 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 3 | 0 | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Галище
Гело Галишки (? – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО
Бележки
редактиране- ↑ а б в Галиште (Galiste) село во Тиквешко Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 173.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 197 (превод Ст. Андреев).
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
- ↑ Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 - 81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
- ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.