Галище (община Кавадарци)

(пренасочване от Галище (Община Кавадарци))
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Галище. За селото в Гърция вижте Галища.

Галище (на македонска литературна норма: Галиште) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.

Галище
Галиште
— село —
41.3211° с. ш. 21.8639° и. д.
Галище
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Географска областМариово
Надм. височина627 m
Население0 души (2002)
Пощенски код1423
МПС кодVE
Галище в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в източната част на областта Тиквешко Мариово, югозападно от общинския център Кавадарци. Селото е планинско, на надморска височина от 740 метра. От град Кавадарци е отдалечено на 31 km. Землището му е много голямо – 52,1 km2. Преобладават горите с 4011,7 ха, обработваемите земи са 155,3 ха, а пасищата само 16,7 ха.[1]

Етимология

редактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име Galъ (в старобългарски Галь).[2]

В Османската империя

редактиране

Името е споменато в XVI век в Слепченския поменик като Галища.[2]

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 4 152
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 5 187
Дефтер № 73 от 1519 г. 26 4 1 1363
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 37 1 1425
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 30 5 1015

В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година е отбелязано село Галище с 36 ханета (домакинства).[3] В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година селото е отбелязано като Галише с 42 ханета.[4]

Църквата „Свети Атанасий“ е от края на XVII век.[5]

В XIX век Галище е чисто българско село в Рожденска нахия (Морихово) на Тиквешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Галище (Galischté) е посочено като село с 49 домакинства и 232 жители българи.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Галища има 700 жители всички българи християни.[7]

За народните носии в селото Васил Балевски пише:

Носията на мъжете и жените е съвършено друга от тази на Реката и Тиквешко. Тя е бяла на мъжете с малко вез (бродерия), а на жените с много вез, която вез стига до 5-6 оки вълнена прежда. Поясите на жените са вълнени плетени остри като женска коса и дълги. Опасването представлява един много дебел пръстен около кръста, които са от много плитки. Над челото подстригани (цулувци), а от към ушите са дълги подстригани и се наричат къркмю. Вода носят на глава. Мъжете си носят ризите над гащите и се опасват с пояси цветни (кемери).[8]

По време на Балканската война в 1912 година 2 души от Галище се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

редактиране

Преброявания[1]

редактиране
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 420 399 418 292 15 2 2 0
македонци 396 416 288 15 2 2 0
албанци 0 0 1 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 2 1 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 3 0 2 0 0 0 0

Личности

редактиране
Родени в Галище
  1. а б в Галиште (Galiste) село во Тиквешко Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 173.
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 197 (превод Ст. Андреев).
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
  5. Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 - 81.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
  8. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.32.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.