Гебхард III (Регенсбург)

Гебхард III (на немски: Gebhard III; * началото на 11 век; † 2 декември 1060, Регенсбург) е 16. епископ на Регенсбург от 1036 до 1060 г.

Гебхард III
епископ на Регенсбург
Епископ Гебхард (горе вляво) като основател на манастир Йоринген
Епископ Гебхард (горе вляво) като основател на манастир Йоринген
Роден
Починал
РелигияКатолическа църква[1]
Управление
Период10361060
Семейство
МайкаАделхайд от Метц
Гебхард III в Общомедия

Той е син на Херман, граф в Бретахгау, или на граф Попо V от род Попони, и на Аделхайд от Мец от род Матфриди. Той е чрез майка си по-малък полубрат на Конрад II, от 1027 г. император на Свещената Римска империя.

Веднага щом става епископ той основава с майка си манастир Йоринген. Гебхард III се бие през 1040 г. при Хайнрих III против бохемския херцог Бретислав I. През 1044 г. участва в унгарския поход и 1046 г. в похода в Италия. Гебхард III сам предприема грабежни походи през 1049 и 1050 г. против Унгария, унищожава я при преследване на Ноймарк. Хайнрих III се бие отново от 1051 г. против Унгария на крал Андраш I. Гебхард III се връща през 1052 г. заедно с императора и папа Лъв IX в Регенсбург. Гебхард III е издаден от разболелия се херцог Велф III, че участва в заговор против Хайнрих III и е затворен в замък Вюлфлинген и 1056 г. освободен.

Източници

редактиране
  1. hohege // Посетен на 13 октомври 2020 г.
  • Michael Buchberger: 1200 Jahre Bistum Regensburg. Regensburg 1939. S.29f.
  • Harry Breßlau: Gebhard III., Bischof von Regensburg. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 470 – 472.
  • Hansmartin Decker-Hauff: Der Öhringer Stiftungsbrief. Württembergisch Franken. Band 41 (Neue Folge 31)
  • Hansmartin Decker-Hauff: Der Öhringer Stiftungsbrief II. Württembergisch Franken. Band 42 (Neue Folge 32), Historischer Verein für Württembergisch Franken, Schwäbisch Hall 1958, S. 3 – 32.
  • Kurt Reindel: Gebhard III. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 115 f. (Digitalisat).
  • Josef Staber: Kirchengeschichte des Bistums Regensburg. Regensburg 1966. S. 29f.
  • Josef Staber: Kirchengeschichte des Bistums Regensburg. Regensburg 1966. S. 29.
  • Aegidius Tschudi: Chronicon Helveticum