Генетика

(пренасочване от Генетик)

Генетика е клон на биологията, който изучава гените, тяхната вариация (вариативност) и наследимостта при хората, животвните, други организми.

Двойноспирална верига на ДНК. Съставена е от нуклеотидни бази, които се свързват комплементарно една с друга. Последователността при нуклеотидите определя последователността при аминокиселините изграждащи белтъците.

Макар че наследимостта е била наблюдавана и преди, чешкият отец и учен биолог Грегор Мендел, работил през 19 век в Бърно, е първият биолог, който изучава наследимостта систематично и поставя началото на генетиката. Той изучава наследимостта на определени характеристики, които са проследими от родителите до потомството, като прави своите наблюдения върху растящити видове (тоест неговите изследвания са основно в рамките на ботаниката).

Думата „генетика“ (от гръцки език γεννεῖν, (inf.), γεννώ , gennó, гл. – раждам, отглеждам, виж още за значението на думата в статията за ген) за пръв път е използвана за описване на изследването на наследяването и на науката за изменчивостта от великобританския учен Уилям Бейтсън в лично писмо до Адам Седуик, датиращо от 18 април 1905 г. Уилям Бейтсън превежда научните работи на Грегор Мендел на английски.[1]

Рекомбинацията на различните гени на родителите води до различни фенотипu.

Човекът започва да прилага генетиката в земеделието, в действетелност още в епохите, изучавани от древна история, при култивирането и размножаването на растения, а също и животни.

Днес, при модерните изследвания генетиката осигурява важни инструменти за изследването на функциите на отделните гени и др. (медицинска генетика), анализиране на генетичното взаимодействие (репродуктивна медицина).

В организмите генетичната информация е разположена основно в хромозомите под формата на ДНК секвенции или отрязъци от цялата молекула на ДНК.

Гените съдържат информация, необходима за синтезирането на аминокиселинни последователности до цели протеини, което играе важна роля в определянето на крайния фенотип на организма. В диплоидните организми доминантните алели в хромозомите налагат свойствата си върху рецесивните алели. Изразът „кодирам“ служи, за да обозначи, че гените съдържат инструкции как да произведат определен протеин, като в израза „гените кодират протеини“. Концепцията „един ген – един протеин“ е много опростена. Например един-единствен ген може да произведе множество продукти в зависимост от това, как е регулирана ДНК-транскрипцията. Гените кодират нуклеотидни секвенции в иРНК, тРНК и рРНК, необходими за синтезата на белтъците.

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране