Генчо Новаков
български резбар и каменоделец
Тази статия е за Уста Генчо Малкия. За Уста Генчо вижте Генчо Кънев.
Генчо Новаков (Уста Генчо Малкия) е български строители, самоук архитект, резбар и каменоделец от Тревненската художествена школа.[1]
| Генчо Новаков | |
| български резбар и каменоделец | |
| Роден |
1846 г.
|
|---|---|
| Починал | 1912 г.
|
Биография редактиране
Роден е през 1846 г. в село Генчовци, област Габрово. Калфа е на Генчо Кънев. Помага при изграждането на църквата „Св. Богородица“ в Габрово. Гради църквите „Св. Троица“ в Габрово през 1881 г. и „Св. Димитър“ в Мъглиж през 1891 г. Негово дело са църквите „Свети Архангел Михаил“ в Лесичери, „Свети Димитър“ в Калояновец и „Свети Димитър“ във Винарово, както и „Свети Георги“ в Долна Оряховица. В периода 1883 – 1886 г. построява камбанарията на църквата „Св. Троица“ в Свищов, а през 1906 г. на „Св. Богородица“ в Търговище.
Умира през 1912 г.[1]
Галерия редактиране
-
„Света Богородица“ в Търговище -
„Света Троица“ в Свищов -
„Света Троица“ в Габрово -
„Свети Димитър“ в Мъглиж
Източници редактиране
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3114.