Търговище

Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.

---

Търго̀вище (до 1934 година – Ескѝ Джумая̀) е областен град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименната община Търговище и област Търговище. Населението на града към 31 декември 2019 г. е 35 344 жители. Търговище е 25-ият най-голям град в България.

Търговище
Южната част на град Търговище от високо
Търговище 43.241447, 26.571855 Търговище Търговище
Общи данни
Население	39 998 души (15 септември 2022 г.) 458 души/km²
Землище	87,43 km²
Надм. височина	170 m
Пощ. код	7700
Тел. код	(+359) 601
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	73626
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    – кмет	Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ)
Уебсайт	www.targovishte.bg
Търговище в Общомедия

Центърът на града от площад „Свобода“. От ляво надясно – I ОУ „Христо Ботев“, Банка ДСК и сградата на общината. (26 декември 2009)

В началото на центъра (вляво – Регионална библиотека „Петър Стъпов“)

География

Местоположение

Градът е разположен в Дунавската равнина, на около 170 m надморска височина, на север от Преславската планина. Намира се на 339 km североизточно от София, на 41 km западно от Шумен, на 25 km северозападно от Велики Преслав и на 100 km североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (110 km) и Русе (100 km), както и големи икономически центрове, като Шумен, Търново и Русе, го превръща в естествено стратегическо кръстовище. Средновисокият релеф, спомага развитието както на земеделието, така и на индустриалното производство. Поради опростения релеф е улеснено изграждането на транспортни съоръжения, за разлика от тежки региони като Родопския например. Градът има много добри условия за развитие на всяка една област. Географските координати на града са 43°13’07’’ с.ш. и 26°24’04’’ и.д. В миналото географското положение на града е играло в различна степен и положителна роля за икономическото му развитие. Разположен между две физико-географски области – Стара планина и Дунавската равнина, той е служил като средище на взаимната размяна на стоки между населението от тези области. Това кръстопътно положение спомага градът да се оформи като оживен пазар.

Панорамен изглед на Търговище от 5 юли 2006 г.

Административно деление

Град Търговище е административен център на община и област Търговище. Градът се състои от отделни квартали, жилищни комплекси, паркове и вилни зони.

Карта	Квартали, жилищни комплекси, паркове и вилни зони
	Жилищни комплекси	Запад 1, Запад 2, Запад 3, Изток 1
	Квартали	Боровец, Бряг, Вароша, Въбел, Калково, Малчо Малчев, Център
	Паркове	Боровец, Борово око, Градска градина, Гробищен парк, Роден кът, Юкя
	Вилни зони	Аврамови лозя, Драката, Кованлъка, Серсема, Чокята, Юкя

Релеф

Територията на община Търговище се характеризира със своето разнообразие и преливане на равнинен, хълмист и ниско-планински релеф, поради което и надморската височина варира от 150 до 690 m. За град Търговище тя е 170 m. По-голямата част от територията на общината се намира в обхвата на Предбалкана в близост до северните склонове на Преславската планина, чиято най-висока точка е връх „Коджакус“ – 690 m. Северната част от територията е разположена в Търговищкото поле по поречието на река Врана. Добре изразени земновръхни форми са долинните разширения на реките Врана и Сива и нископланинските възвишения – Търговищко поле, Преславска планина и Поповските височини. Търговищкото хълмисто поле е най-тясно свързано с икономиката на града. На север граничи с Разградските височини, на изток с Шуменските, на запад с Лилякското плато, а на юг с Преславската планина. В североизточна посока на река Врана, нейната долина се разширява, като се оформят две акумулационни тераси, като върху едната е разположена част от град Търговище. Релефът на Търговищкото поле е разнообрзен и от ридове, като по-известни са Юкя, Иванка баир, Серсема, Драката и Чокята. Търговищкото поле е изградено от кредни материали, съставени от варовици и мергели. Те започват с валанжа и свършват с апта. Отличават се с висока водопропускливост и вертикална цепителност. Средния им наклон е от 3 до 5%. В Преславската антиклинала се намира и петно от юра. Осевата ѝ зона е изградена от валанжни флиш и варовици и варовити мергели, а бедрата – от хотривски мергели.

Климат

Климатът се характеризира със студени североизточни ветрове през зимните месеци, а лятото е горещо и сухо. Типично се наблюдават засушавания в края на лятото – юли и август, докато в началото му са характерни множество превалявания от дъжд. Климатът на Търговище е умерено континентален. Оградните ниски планини и ридове влияят слабо върху климата на града, разположен в Търговищкото поле. През пролетта от югозапад и запад нахлуват влажни въздушни маси. Не по-малко значение за формирането на климата има и пренасянето на въздушни маси от тропичен произход през лятото. Климатичното влияние на Черно море почти не въздейства на климата на Търговище. Хълмистият и нисък планински релеф в близките и по-далечни околности влияе слабо върху атмосферната циркулация. По-съществено значение за микроклимата на града имат изложението му, дълбочината и посоката на речните долини и високото било на Стара планина.

Продължителността на слънчевото греене е 2250 часа годишно, и се отразява благоприятно върху развитието на селското и горско стопанство. Първата метеорологична станция в Търговище е създадена едва през 1960 г. Средната годишна температура 10,7 °C, за разлика от градове от същия паралел като Плевен (11,5 °C) и Варна (11,8 °C), е сравнително по-ниска. Средномесечната максимална температура е 29,4 °C. 240 дни от годината температурата е над 5 °C; 184 дни с над 10 °C; 120 дни с над 15 °C. Зимните застудявания са чувствителни. Средномесечната януарска температура е -6,7 °C. Годишната абсолютна влажност е 7,7. Най-висока влажност е през юли – 12,6 мм., а най-ниска през януари – 3,5 мм.

Валежите са важно условие за развитието на селското стопанство. Годишното количество на валежите в Търговище е 585 мм на m², което е под средното за страната. В съседните общини като Омуртаг е 686 мм, а в Попово – 577 мм. Според разпределението си спадат към континенталния тип. Главният им максимум е 77 мм, а минимумът им е през февруари – 28 мм. Максимален денонощен валеж е отчетен на 26 май 1937 г. – 111,2 мм. Максималния годишен валеж за Търговище е отчетен през 1952 г. – 990 мм, а минималния – 385 мм през 1935 г. Най-сухи месеци са юли, август и септември. Твърдите валежи се изразяват чрез снеговалежи през зимата, и градушки през лятото. Снежната покрива се задържа средно по 43,6 дни; средната ѝ дебелина е 10 – 12 см. Районът е беден на водни ресурси, което е наложило изграждането на много водоизточници.

Ветровете са отражение на циркулацията на въздушните маси в Северна България. В Търговище най-често духат западните, северните и северозападните ветрове. От тях западните имат най-голям относителен процент – 47%. Честота им е най-голяма през зимните и пролетни месеци. Северните и северозападните духат през зимата. Те отвяват значителна част от снежната покривка. През лятото от юг и югозапад понякога нахлуват сухи и горещи ветрове. Последните причиняват преждевременно узряване на посевите.

В Търговище и района се срещат всички неблагоприятни климатични явления – мъгли, градушки, слани, поледици и вихрови бури. Градушки падат през късната пролет и ранното лято. Средногодишните случаи с градушка са 1,7. Често те нанасят големи щети на селското стопанство. Сланите се образуват през пролетта и есента. Първата слана има средна дата 5 октомври, а последната – 21 април. Средната продължителност без слана е 172 дни в годината. Облачността е по-значителна през зимата, а по-слаба през лятото. Броят на ясните дни е 63. Броят на дните с мъгла е 35,5.

Като климатични ресурси се разглеждат онези елементи на климата и свойства на въздушната среда, които могат да се използват пряко в практиката. Те се определят като енергийни, биоклиматични, рекреационни, агроклиматични. Комплексът от климатичните условия в Търговище има значение за развитието на селското стопанство. Характеристиките на местния климат са определящи при подбора на селскостопанските култури. Показателите показват, че в Търговище могат да се отглеждат и редица култури като втори култури. От значение за селското стопанство е и количеството на валежите през вегетационния период. Установено е, че в Търговище валежите съвпадат с продължителността на този период. От значение за селското стопанство са и твърдите валежи, които се акумулират във вид на снежна покривка и се използват през месеците на вегетация на растенията. За развитието на земеделието климатът е изключително благоприятен.

Води

Водното богатство в Търговищко не е голямо. То е тясно свързано с недостатъчното количество на валежите, силната нарязаност на релефа и водопропускливостта на пластовете. Търговищката област обхваща води от три речни басейна – Русенски Лом на север, Голяма Камчия на изток и Янтра на запад. Нито една не протича изцяло през областта. Част от реките са маловодни и водосборните им басейни са малки. Речния отток е непостоянен. Реките имат дъждовно-снежен режим с максимален отток през пролетта. При поройни валежи. Течните речни долини се пълнят и наводняват ниските им тераси. През лятото вследствие на високите температури и силното изпарение, голяма част от реките пресъхват. По-съществено стопанско значение има река Врана.

Най-голямата река е река Врана, която преминава и през града. Тя извира от североизточните склонове на Лиса планина, проломява Преславската планина и навлиза в Търговищкото поле. Тя е слабо врязана в основните скали – варовици и мергели. Ниските ѝ тераси обикновено се заливат при поройни дъждове. Залесяването на водния ѝ басейн е 23%. Отточният ѝ режим изразява особеностите на севернобългарските реки – период с високи водни количества и чести колебания от началото на февруари до края на юни и период с ниски през лятото. Средногодишният ѝ обем е 12,5 млн. m³ вода. При обилни валежи, водите на Врана излизат от коритото ѝ, макар и рядко. Най-известното езеро е „Борово око“ в едноименния парк на града. Един от най-големите язовири в България се намира на територията на областта – Ястребино. Най-големия язовир в общината е язовир Съединение. Карстовите извори в Търговищко имат малък дебит. Те са пряко свързани с карбонатните скали. Водосборния басейн им е ограничен. Използват се за водоснабдяване на селищата.

Опасни явления, свързани с водите, са наводненията. Те се предизвикат в резултат на падане на обилни дъждове, интензивно снеготопене. Най-големи покачвания на нивото на водите има в периодите март – април – май и октомври – ноември. Поради отдалечеността на Търговище от големи водни басейни, като цяло е защитен от големи наводнения с големи щети.

Почви

Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и литоложкия състав и отразява влиянието на континенталните климатични условия, нископланинския климат и хълмист релеф и растителна покривка.

В Търговищко най-разпространените почви са светлосивите горски почви. Те са плитки, ерозирани и дълбококарбонатни. Отличават се с голямото си плодородие. Покриват Сланник, Герлово и землищата на селата Длъжка поляна, Обител и Зелена морава. На отделни места те са песъчливи, глинести и каменисти. Подходящи са за развитие на трайни насаждения – малини, сливи, лозя.

Второ място по обхват, заслужено заемат силно излужените черноземни почви. Те покриват по-голямата част от землищата на Търговище, Попово, Дралфа, Славяново, Светлен т.е. северната част на областта. Върху тях добре виреят зърнените култури, както и някои технически като слънчоглед. Типични черноземни почви има в землищата на Търговище, Давидово и Голямо Соколово. Отличават се с голямото си плодородие.

Алувиално-ливадните почви покриват речните долини и долинните разширения на реките Черни Лом, Малки Лом и Врана. Те са доста влажни. Подходящи се за зеленчуци, картофи, дини и пъпеши.

Почвената покривка на Търговищко е благоприятна за развитие на селското стопанство. Град Търговище и областта попадат в северната почвена област.

Чрез терасиране на склоновете и правилната агрообработка с правилна агротехника, обработваемият фонд бива опазен от вредното влияние на ерозията. Изкуственото напояване и наторяване увеличават плодородието, запазват и подобряват структурата на почвата.

Растителност

Специфичните почвено-климатични условия са обусловили прехода от широколистна горска растителност на запад към тревна растителност със степен характер на изток. Естествената растителност заема ограничени пространства. По остатъчната естествена растителност се съди, че в миналото равнината е била почти изцяло заета от просторни гори и ливадни степи, които във времето били изсечени. Липсата на води, значително съкращава видовото разнообразие. Зелената система на общината се характеризира с представеност от основни видове както на равнинно-хълмистия пояс на листопадните гори до 400 м надморска височина, така и на пояса на заливните и крайречните гори до 600 м надморска височина. Естествена растителност е запазена в зоните, които са по-малко годни за развитието на земеделието.

Естествената растителност е представена от различни дървесни видове, като дъб, липа, ясен, дива круша, габър. Вековни гори покриват обширен район в югозападната част на общината. В местността „Пирамидата“ в землището на село Бракница, Поповско расте огромен летен дъб на възраст около 430 години. От храстите най-важни представители са: смрадлика, чашкодрян, драка, глог, леска, къпина, трънка, шипка и др. Тревната растителност е сравнително по-бедна. Представена е от житни треви: содина острица, осика, млечка, троскот, магарешки бодил, татул, бял равнец и др. Успоредно с тази растителност по територията на общината се срещат много и разнообразни билки, които имат стопанско значение. Използват се във фармацевтичната промишленост за извличане на екстракти за различни лекарства и за билколечение. В района повсеместно са разпространени: шипка, глог, коприва, глухарче, змийско мляко, маточина, живовляк, лайка, бял равнец, мента, мащерка, жълт кантарион, смрадлика, орех, къпина и др.

Животински свят

Животинският свят на територията на общината се характеризира с типични представители на фауната на Източната Дунавска равнина. Фаунистичният състав е твърде разнообразен. Срещат се сърни, елени, диви свине, лисици, язовци, вълци и др. Голямо разпространение имат гризачите: зайци, мишки, лалугери. Птичият свят показва голямо разнообразие на видове. Едни от тях обитават горските масиви, а други – полския район. Обект на лов представляват яребици, пъдпъдъци, гълъби, гургулици, а от едрия дивеч – сърни, елени, диви свине. В язовирите на общината има предимно шаран, толстолоб и сом.

Защитени територии

Пет територии в област Търговище са обявени за защитени по смисъла на Закона за защитените територии. Те се контролират от Регионалната инспекция по околна среда и води – Шумен. В териториалния обхват на региона попадат „Урумово лале“, „Игликина поляна“, „Петка Балкан“, „Божур поляна“ и „Римският мост“.

„Урумово лале“ е каменист, силно варовит стръмен склон в землището на с. Пайдушко с площ 12 хектара. Обявена е като природна забележителност през 1983 г., а 20 години по-късно е прекатегоризирана в защитена местност. Под защита е естественото находище на растителния вид „Урумово лале“, представен в трите му форми – жълта, пъстра и червена, която е представена от единични екземпляри. Видът е български ендемит, застрашен от изчезване, включен в „Червената книга“ на България.

„Игликина поляна“ се намира в местността „Кайрака“ край Търговище. Тя е обявена за защитена, заради естественото находище на билката лечебна иглика. Целогодишно „Игликина поляна“ е обект на неорганизиран туризъм, поради красивата природа, съчетание на защитения обект с ограждаща го смесена широколистна гора и близостта с града.

Вековната церова гора в местността „Бабаконду“ край село Братово и „Божур поляна“ в землищата на селата Вардун и Стража са другите две защитени природни територии, а „Римският мост“ е прекатегоризиран в защитена местност през 2003 г., за да се опази територията с характерен ландшафт в землището на антоновското село Стеврек.

История

Изглед от югозапад към стария български квартал Вароша, в центъра на който е църквата Успение Богородично (1930)

Древност

Археологически разкопки в района на Търговище разкриват богата многовековна история, основно място в която заема обособената материална култура „Поляница“ от V-IV хилядолетие пр.н.е. Разкрити са девет селищни могили:

• Селищна могила Текето, населявана през халколита, разположена върху невисоко плато на 3,5 км югоизточно от града в квартал Кос, между реките Калайджи дере и Умник.
• Селище от неолита, разположено на 3,5 км югоизточно от града южно от селищната могила Текето.
• Селище от халколита, разположено в квартал Михаил Петров.
• Селище от ранния неолит, наречено „Поляница – платото“, разположено на 4 км южно от града, в мочурището под платото Поляница. Разкопки през 1973 – 1975 г. на Хенриета Тодорова.
• Селищна могила „Поляница – платото“, населявано трайно през ранния, средния, късния халколит, ранножелязната и късносредновековната епоха. Осем жилищни хоризонта с дебелина на културния пласт 3,5 м със специфини находки идолна пластика. Могилата е разположена на 4 км южно от града, в мочурището под платото Поляница. На 200 м северозападно от селищната могила се намира некропол от ранния и средния халколит. Разкопки през 1973 – 1975 г. на Хенриета Тодорова.
• Селищна могила Търговище – Гарата – датирана от халколита, разположена на 0,5 км североизточно от града, на брега на река Врана, вляво от шосето за Шумен, с диаметър около 100 м и височина 10 – 12 м. Идентифицирана от Васил Миков.
• Селищна могила Омуртаг, от средния и късния халколит, разположена южно от града, вляво от шосето за Омуртаг на брега на река Врана. Съставена е от 4 жилищни хоризонта.
• Селищна могила от халколита, с диаметър 50 м и височина 2 м, разположена на 2 км югозападно от квартал Михаил Петров в горичката, вдясно от черния път.
• Селищна могила от халколита, с диаметър 50 м и височина 4 м, разположена на 3 км северозападно от кв. Михаил Петров.

Античност

Археологическите сведения в района на днешния град доказват останки от тракийски селища (V-III век пр.н.е.) и селище от римската епоха (II-IV век). От всички регистрирани находки в Търговищко най-голям е броят на тези от периода на античността. Земите на Търговищка област, както и териториите на цялата днешна Североизточна България са населени от многобройните гетски племена. В средата на V в. пр.н.е те са част от състава на Одриското царство, по-късно са съюзници на Александър Македонски, а през III–I в. пр.н.е живеят самостоятелно. На територията на Търговищка област са открити многобройни находки съдържащи тракийско въоръжение. В началото на I в. Римската империя завладява Балканския полуостров, а земите на днешна Търговищка област влизат в състава на провинция Долна Мизия. Античните автори не са отбелязали градове в Търговищкия регион, но с оглед значителните размери на селищата край селата Горско Абланово и Ковачевец и откритите там археологически материали, може да се твърди, че те са имали градски облик.

Средновековие

Археологическите сведения доказват останки от селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VI век). От намерените край града монети, керамика, битови изделия, се съди за връзките и голямото влияние на центровете Никополис ад Иструм (дн. Търновско) и Марцианополис (дн. Варненско). През 5-и и 6 век, характерни стават непрекъснатите набези на варварските племена от север. Император Юстиниан строи редица крепости и стени по тези места. Днешният Търговищки проход през средновековието е обезпечен от подобно укрепление на пътя между Долна Мизия и Тракия. В най-високия край на късноантичната крепост са открити останки от църква от V век, която изглежда продължава да се използва и през Средновековието.

Намерени са останки от селище от Първата българска държава – крепостта Сборище. Според най-нови изследвания, знаменитата битка между кан Крум и император Никифор през 811 г. се е състояла в Търговищкия проход, вместо наложената версия за Върбишкия проход. За това се съди по надпис на каменна плоча намерен край Мисионис. На него ясно се вижда изписването „кан“, т.е. хан, а датировката му е някъде от началото на 9 век. Камъкът е открит преди години на крепостта, но едва сега учените са се заели с разчитането му. Първите податки насочват към това, че през 9 – 10 в. по тези земи на Първото българско царство е имало укрепени крепости, които всъщност са останали още от византийско време и нашите предшественици са ползвали с малко подобрения, оставяйки знаци върху камъните. Този надпис, открита амфора със символа на рода Дуло, редом с изрисуваните върху камък животни, намерени още от проф. Димитър Овчаров, директно препращат към версията, че край Търговище е „Крумовото кале“, както бе известна крепостта Мисионис в народните предания. Напълно възможно е през юли 811 г. именно тук, в прохода Боаза хан Крум да е посрещнал и разбил 60 хилядната византийска войска, водена от василевса Никифор І Геник. Оттук води най-прекият път за Средец, тръгвайки от ограбената Плиска. Освен това в калето са открити множество останки от стрели от различни периоди, което означава, че на това място са се водили тежки сражения. Намерени са също селище и крепост от Втората българска държава.

Османо-турски период

От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща старото наименование на селището Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център.

Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в XVIII век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развивали се множество занаяти – абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др., като скоро след това градът станал средище на най-известния панаир в европейската част на Османската империя. Градът има своето място в националноосвободителното движение.

Стилиян Чилингиров цитира думите на Мидхат паша при посещение в града, на което той говори пред свои хора:

„

– Има ли българи ратаи при турците? - Няма. - А турци ратаи при българите? - Във всяка къща по двама, трима. - Е, как могат българите да бъдат рая, когато те имат търговията и занаятите в ръцете си и като всичко хубаво в града е тяхно?

“

Унгарският пътешественик етнограф и художник Феликс Каниц, при посещението си в града в навечерието на Освобождението, споменава че той е преимуществено мюсюлмански, с осем турски махали от около 1400 къщи и три български махали с около 400 къщи. Според него българските били по-солидно построени, отколкото турските.

През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. Народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса. Тук е роден Никола Симов (Куруто) – знаменосец на Ботевата чета.

Освобождение

С настъплението на руската армия на 27 януари 1878 година, събралите се от града и околни села турци започнали да се изселват с редовната турска армия към Шумен. В града останали някои от придошлите от селата турци, черкези и въоръжен под предводителството на Къзъли Юсуф, Кючук Али и Джун Ахмед, които подложили града. Били запалени панаирът, чаршията и българската Срещна махала. Изгорели заедно със стоката си около 400 дюкяна, 7 хана, 50 – 60 български и турски къщи, както и прочутата кула на градския часовник. Общият брой на жертвите бил около 485 души. Но някои не избрали бягството, а с оръжие в ръка се събрали в отделни къщи със семействата си и се отбранявали. Най-добре организирана била защитата в старата махала Варош. Хаджи Илия х. Марков, предупреден от Замък Ефенди, че турците се готвят да бягат, накупил барут и патрони, и заедно със сина си подготвил голямо количество муниции. Щом започнали палежите, местните български първенци се събират в къщата на Васил Маньоолу, решавайки да свикат населението от цялата махала и да се защитават. Събрали се към 350 – 400 души. Но не навсякъде отбраната имала успех – закланите, застреляни, обесени били много. Не била пощадена и църквата.

В книгата „Страданието на Българите“, издадена в Пловдив през 1889 г., се описва:

„

...след като турците отдалечили от града семействата си, под предводителството на Къзили Юсуфа, Инджили Оглу Ахмеда, Кючук-Али Иджун Ахмеда с едно отделение войска и черкези, запалили чаршията и българската махала откъм десния бряг на дола Врана, впуснали се с пушки и голи ножове в ръце, мъчили за пари и изтезавали, жени безчестели, моми изнасилвали, на майки из ръцете деца грабили и на две ги разсичали, трудни жени разпаряли и рожбата им убивали, на старците ушите рязали, на някои с ножовете си очите извъртявали и най-после с пушка или нож ги умъртвявали.

Виждайки безизходното положение, неколцина смели граждани, разделени на две групи, прехвърлили Балкана, търсейки руска помощ за града. Едната група – Пеньо Стоянов, Бандю Димитров, Геньо Димитров, Васил Стойков и Доси Тодоров, преминали край с. Разбойна и навлезли в Балкана през Боаза, минала край Вардун и приближила Осман пазар. Другата група, начело със Сава Севов и Стоян Митрев се озовала при русите, преминавайки през с. Божурка. Групата на Пеньо Стоянов била заловена от руски патрул и той докладвал на генерал-лейтенант Казимир Ернрот за трагичното положение на Ески Джумая. Сформиран бил отряд под предводителството на руския полк. Карганов от три батальона на Охотинския полк, една сотня казаци и две оръдия. Частта незабавно се отправила към града и на 29 януари 1878 година той бил освободен. На следващия ден, по решение на руското командване, петима от заловените били осъдени и обесени публично заради деянията си.

Следосвобожденски период (1878 – 1944)

Според преброяването от 1885 година в града живеят 9558 души, от които 5976 турци, 3250 българи, 331 цигани и един евреин. Българите живеели във „Варуш махала“ (днес част от „Вароша“).

През 1934 година градът е преименуван на Търговище, както е и до днес.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 12 336 1946 12 430 1956 15 822 1965 27 543 1975 38 827 1985 46 062 1992 43 016 2001 40 659 2011 37 611 2021 33 401

Брой и динамика

Броят на населението е най-важният синтезиращ демографски показател. Динамиката на населението има много голямо значение, защото тя предопределя в дългосрочен план и броя на работната сила и броя на евентуалните потребители на продукция в региона. Сегашният брой и динамика на населението на област, община и град Търговище са резултат от въздействието на множество фактори през различни исторически етапи. В доосвобожденския си период, населението стремително нараства; в периода след Освобождението до 1944 г., тази тенденция се запазва. Според първото преброяване от 1887 градът има 8519 души, през 1946 – 10 561 души. След началото на индустриализацията през 50-те години, населението главно механично, нараства с много бързи темпове, като през 1985 г. достига до 46 522 души. Днес, според последното преброяване, населението на града е 37 611 души – на общината – 62 636 души, което е около 50% от населението на областта.

Естествено и механично движение

Естественият прираст на населението през последните 25 години е отрицателен, заради неблагоприятните фактори, оказващи влияние както на града така и на държавата. Поради тези фактори, механичното движение на население от града и общината се увеличава и по-слабо от областта към областния град.

Раждаемостта е 9,3%, а смъртността – 15,1% – което е отрицателен естествен прираст от 5,8%. Заселените в община Търговище са 1007, а изселените 1224, тоест отрицателен механичен прираст от 217 души.

Възрастова структура

Съотношението между трите основни възрастови групи за общината е следното:

0 – 14 години – 16,5 %

15 – 64 години – 68,6 %,

Над 65 години – 14,9 %.

Година	Население
1887	8519
1910	9388
1934	10 343
1946	10 561
1956	14 193
1965	25 502
1975	38 827
1985	46 522
1992	43 016
2001	40 775
2005	38 390
2007	37 861
2009	37 375
2011	37 611
2015	35 841
Източници:

Етнически състав

Към 1 февруари 2011 година броят лица, запитани за своя етнически произход пред НСИ, е 35 053 души:

• 27 825 (79,38 %) – българи
• 6222 (17,75 %) – турци
• 633 (1,80 %) – цигани
• 138 (0,39 %) – други етноси
• 235 (0,67 %) – не се самоопределят

Религиозна структура

Православни християни – 70,5%

Мюсюлмани – 22,8%

Образователна структура

За периода между 1992 и 2001 г. е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование в общината, което е характерно за областта, района и страната. Наблюдаваната тенденция на нарастване на високообразованите лица се отнася и за трите съставящи групата компоненти (висше, полувисше и средно образование) като тя е по-силно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на общината – гр. Търговище. Делът на завършилите висше образование е 16%, което е доста под средното за страната; със средно – 45%; с основно и по-ниско – около 35%, което е доста високо за сравнение със средното за страната.

В града функционират 9 гимназии и 4 основни училища.

Гимназии

• СУ „Свети Седмочисленици“
• СУ „Проф. Никола Маринов“
• ПГИИ „Джон Атанасов“
• ПГИЧЕ „Митрополит Андрей“
• ПГТХВТ „Алеко Константинов“
• ПТГ „Цар Симеон Велики“
• Професионална гимназия по електротехника и строителство
• Професионална гимназия по земеделие
• Спортно училище „Никола Симов“
• ПУИ „Д-р Петър Берон“

Основни училища

• ОУ „Христо Ботев“
• ОУ „Никола Йонков Вапцаров“
• ОУ „Петко Рачов Славейков“
• ОУ „Иван Вазов“

Детски градини и ясли

Детска градина „Пчелица“, Детска Градина №7 „Снежанка“, Детска градина №1 „Веселушко“, Детска градина №2 „Осми Март“, Детска градина №11, Детска градина „Пролет“, Детска градина №8 „Слънце“,Детска градина"Приказка"

Детска ясла №1 „Първи юни“, Детска ясла №2, Детска ясла №3 „Мечо Пух“, Детска ясла №5.

Религия

Делът на православните християни в града е 70,5%, а на мюсюлманите – 22,8%. В Търговище функционират три православни църкви и една джамия (Сахат джамия).

Градът е център на Търговищката духовна околия към Варненска и Великопреславска епархия на Българската православна църква, която има 3 църкви („Свети Иван Рилски“, „Успение Богородично“, „Света Троица“) и 2 параклиса („Свети Димитър“, „Св. Григорий Богослов“) в територията на града.

Политика

Градоначалници

Д-р Дарин Димитров, кмет на град Търговище

Първи кмет на града след освобождението на България е сливенският възрожденец Христо Самсаров. Кметове в периода след падането на комунистическия режим са Петър Карагеоргиев (1990 – 1999) и д-р Красимир Мирев (1999 – 2015), и двамата издигани от БСП, която е наследник на БКП. През 2015 г. за кмет е избран д-р Дарин Димитров, издигнат от листата на ГЕРБ.

Международни контакти

Търговище има 9 побратимени града:

Емблема	Град	Държава	Година
	Котбус	Германия	1988
	Козани	Гърция	2002
	Санта Мария да Фейра	Португалия
	Смоленск	Русия	2003
	Болград	Украйна	2009
	Сюрен	Франция	2011
	Ватерлоо	САЩ	2002
	Търговище	Румъния	1999
	Краснодар	Русия	2004

Икономика

Характеристика

Най-големите работодатели в града са „ЕнерСис“ АД – 880 работници, „Божур 2000“ АД – 420 работници, „Винпром Търговище“ АД – 340 работници, „Кока-Кола ХБК България“ АД – 330 работници (2003), „Тракия глас България“ ЕАД – 2600 работници (2008), „Терем-Хан Крум“ ЕООД – 628 работници (2009), „Мебел Стил“ ООД – 550 работници (2009), „Дже те ка“ ООД – 220 работници, „Корабно оборудване Н. Симов“ АД – 200 работници, „Мизия Милк“ ООД – 100 работници, „Мебели Лито“ АД – 140 работници, „Гласко“ ООД – 210 работници, „Агроелит – Митов“ – 250 работници, „БКС Търговище“ – 200 работници, „Кауфланд“ & Лидъл & ЦБА – 250 работници, „Екотранс“ – 100 работници и други.

Първичен сектор

В него водещо място заема селското стопанство. Под влияние на различни фактори селското стопанство в община Търговище има многоотраслов характер с растениевъдно-животновъдната насоченост. Растениевъдството е един от основните подотрасли на земеделието в общината. Земеделските територии заемат площ от 474 537 дка. Произведената продукция е с високо качество благодарение на добрите почвено-климатични условия и наличието на квалифицирани кадри. Има значително търсене на пшеница, както от местни производители на брашно (в общината има 4 мелници) така и от търговски фирми от други райони на страната, извършващи експорт на селскостопанска продукция. Основните култури са пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Те заемат 55% от земеделските територии. Освен традиционните култури, се отглеждат и тритикале, маслодайна рапица, ръж, пролетен ечемик, овес, фуражен грах, сорго, захарно цвекло, картофи.

Производството на технически култури, особено на захарно цвекло и тютюн, през последните години значително намалява поради отдалечеността на преработващите предприятия.

Тютюнопроизводството и цвеклопроизводството, имащи традиции в селата Драгановец, Вардун, Буховци, Пресяк, Подгорица, Дългач и Руец, са преустановени. Зеленчукопроизводството преди години е било основен поминък на населението в някои населени места на общината. Поради спиране на работата на консервния комбинат и проблеми с напояването, и това производство е почти изоставено. През последните години има повишен интерес към трайните насаждения.

Състоянието на съществуващите се подобрява и се създават нови – вишни, череши, сливи, ягоди и малини. Създават се добри предпоставки за увеличено производство през следващите години. Качеството на продукцията е в състояние да задоволи изискванията на европейския пазар, но са нужни още инвестиции в модерни преработващи мощности. Плододаващите овощни насаждения заемат площи от 4513 дка, от тях: сливи 32,8%, ягоди 15,5%, малини 14,5%, ябълки 13,1%, череши 9,7%, вишни 8,8%, праскови 3,5%, кайсии 1,8% и круши 0,5%.

Новосъздадените трайни насаждения през стопанската 2003/2004 г. почти удвояват площите им (4275 дка, или 94,7% от заварените). Лозарството е обект на специално внимание. Преобладава производството на винено грозде. Местният винзавод – ЛВК „Винпром“ АД – Търговище изкупува продукцията и създава стимули за добро поддържане на лозята (и след възстановяването на собствеността). Необходими са инвестиции за създаването на повече насаждения с качествени, предимно бели сортове, за отглеждането на които има много подходящи климатични условия. Производството на грозде и качествени вина, печелещи награди на международни изложби и конкурси, създава възможност за развитието и на винения туризъм.

Животновъдството е другият основен подотрасъл на селското стопанство. Освен суровинна база за преработващата индустрия, то е стратегическа опора на малките натурални и полу-пазарни стопанства. Говедовъдството е съсредоточено изцяло в личните стопанства, където се отглеждат от 1 до 5 крави. Едва в един процент от фермите има над 20 крави, което прави сектора нерентабилен. Регистрираното производство на мляко възлиза на 4890 х.л. За последната година се наблюдава спад както в броя на животните, така и в средната им продуктивност, а от там и в произведената продукция. Биволовъдството е сравнително слабо застъпено. В личните стопанства се отглеждат около 66 биволици с тенденция към увеличение.

От тях е получено 7,7 хил.л биволско мляко. В последните години се наблюдава интерес към този вид животни, поради факта че са устойчиви на заболявания и добре усвояват грубите фуражи. Друг фактор е повишеното търсене на екологично чисти продукти за нуждите на пазара. Наблюдава се колеблива тенденция към увеличение, но ниската ефективност при сегашните породи и начин на отглеждане, поставят под съмнение този клон на животновъдството. Козевъдството допълва фонда на натуралните стопанства.

Свиневъдството е застъпено основно в частния сектор. Тревожен е спадът му с повече от 20 % спрямо предходната година. Птицевъдството също бележи спад. Перспективно е внедряването на хибридни линии с висок генетичен потенциал и добри репродуктивни показатели. Демонстриран е интерес към отглеждането на нетрадиционни за региона и страната птици. На територията на кметство Дралфа има създадена ферма за отглеждане на щрауси (25 възрастни и 30 подрастващи).

Пчеларството се развива бързо. През последните 4 години, броят на пчелните семейства се увеличава с 2,1 пъти и достига 10 044. Проблем остава сертифицирането на меда и защитата на „справедлива“ изкупна цена.

Вторичен сектор

Стъкларският завод „Тракия Глас България“

Заводът за акумулатори „Енерсис“

През 90-те години промишленото производство в общината изживя тежка криза. Изчезването на големите предприятия или модифицирането им в малки, с различен производствен профил производства, разкъсване на връзките между тях, изгубването на експортни позиции имат силно негативни социално-икономически последици за общината. Производството на хранителни продукти и напитки е с най-висок принос –71,1% от продукцията на промишлените предприятия за 2003 г.

Добре развито е винопроизводството и производството на безалкохолни напитки. В последните години успешно се развива и млекопреработването. С инвестиции по линията на Предприсъединителните фондове на ЕС – Програма „САПАРД“ в общината са изградени Предприятие за месодобив и преработка в с. Здравец и Предприятие за замразяване и преработка на плодове и зеленчуци в гр. Търговище. Текстилната и шивашка промишленост има силни традиции в общината. Формира 13,3% от промишлената продукция. Функционират няколко големи предприятия, предимно в частния сектор. Фирмите нямат дългосрочни договори и затова работят предимно по поръчка и на ишлеме. Сериозно е намалял делът на отрасъл „машиностроене“, който в миналото е бил водещ в икономиката на общината. Не е приватизирана държавната фирма „Терем – Хан Крум“ ЕООД, чието бъдеще до голяма степен ще определи и развитието на отрасъла. Дървопреработването също изживява криза. От ДК „Славиния“ функционира единствено „Стария дъб“ ООД. В последните години отрасълът (чрез фирмите на малкия и среден бизнес) успя да стабилизира в известна степен позициите си. Водещо предприятие е „Мебел стил“ ООД. Отрасъл строителство постепенно излиза от кризата. Около 5 – 6 от фирмите са утвърдени и поддържат обекти и извън общината – „Стрем“ ООД, „Поляница“ АД, „Радита“ АД и др. В община Търговище се слага началото на изцяло нов отрасъл от химическата промишленост, а именно „производство и преработка на стъкло“.

Транспорт

Транспортът е с много важни функции за развитието на община Търговище. През територията на общината минава главната жп линия София-Варна, като общината се обслужва от гара Търговище, гара Надарево и още 5 спирки. Гара Търговище осигурява нормален режим на приемане и изпращане на пътници и товари до всички големи центрове в страната. В близост до общинския център има изградени аерогара и летищен комплекс, които не функционират.

Здравеопазване

За здравеопазването на града се грижат редица здравни заведения – частни, общински и държавни. Сред тях са МБАЛ – Търговище, ДКЦ 1 – Търговище, РВМС, Медицински център „Вита-Ирис“, Център за психично здраве, Очна болница д-р Тасков, Медицински център д-р Симеонов, Специализирана хирургична болница за активно лечение „Папуров“, Медицински център „Солигена“, Медицински център д-р Бонева и др.

За община Търговище 64,5 са леглата и 37 са лекарите на 10 000 души.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Медии

В Търговище с активна дейност е националната телевизия КИС 13. Местното и регионално радио е Ново Радио Търговище до 2012. Местни вестници са – Търговищки новини, Знаме, информационен сайт Targovishtebg.com , новинарският сайт www.targovishte.tv, както и най-новият проект – Targovishte.INFO,

Култура и забавления

Регионален исторически музей – Търговище

Регионален исторически музей – Търговище е създаден през 1959 г. Първи директор на музея е проф. Димитър Овчаров. Музеят разполага с две постоянни експозиции – археологическа и етнографска, къща музей на Никола Симов (Куруто), както и с две емблематични за града сгради – Свещаровата къща и Славейковото училище. В залите на Славейковото училище периодично се откриват различни тематични и мобилни изложби. Музеят се радва на засилен интерес от страна на младата публика, както и на активно сътрудничество с местните училища.

Драматичен театър

Драматичен театър – Търговище е държавен театър, основан в 1969 г. Той създава собствена продукция и приема гостуващи трупи. Има собствена зала с 500 места и е домакин на два фестивала: Международен фестивал на спектакли за деца „Вълшебната завеса“, който се провежда ежегодно през първата седмица на месец май, и „Дни на големия театър в малкия град“ – през месец юни.

Куклен театър

Куклен театър – Търговище е създаден от група ентусиасти през януари 1961 г. като самодеен състав към читалище „Напредък“. С разпореждане № 49/ 13 февруари 1975 г. от 1 октомври 1975 г. се обособява като Държавен куклен театър.

Първата премиера е на 15 февруари 1961 г. – постановката „Вълшебният галош“.

За 47 години са осъществени и изиграни повече от 160 постановки, пред повече от 2 300 000 зрители в град Търговище, и в над 100 селища в страната и чужбина.

В репертоара на театъра присъстват произведения от класически и съвременни автори, от българската и световна куклена драматургия, както и от националния фолклор.

Широко е жанровото разнообразие, диапазона на използваните изразни форми и средства, техниките за водене на кукли: от чисто куклен театър зад параван, куклена пантомима с импровизирани кукли, мюзикъл, изпълнения на живо и с кукли в естрадно-вариететен спектакъл, до чисто драматичен такъв. Заглавията се интерпретират актуално и модерно, сценографските решения са разнообразни и силно въздействащи, което определя своеобразния динамичен стил на спектаклите.

Библиотека и читалища

В града е разположена местната Регионална библиотека „Петър Стъпов“, разполага с модерна база, с 6 читални и предлага близо 330 хиляди тома литература. Изпълнява функциите на съвременен граждански и информационен център със собствена компютърна мрежа.

Изобразително изкуство

Художествената галерия

Художествената галерия в града носи името на Никола Маринов и е специализирана в събирането, съхраняването и експонирането на акварели.

В града има Школа за изобразителни изкуства, основната ѝ дейност е обучение на ученици от 5 до 18-годишна възраст, в областта на изобразителните изкуства. Нейните възпитаници са носители на награди от международни конкурси в Япония, Италия, Полша, Северна Македония, Чешката република, Германия и др.

Народни танци

В града функционират професионален ансамбъл „Мизия“ (с професионални танцьори и оркестър), школа „Рождество Христово“ (с групи за деца и възрастни, начинаещи и напреднали), младежки ансамбъл към Обединен детски комплекс (съставен основно от ученици до 8-и клас) и детски ансамбъл „Шарено герданче“ към Младежки дом – Търговище.

Мажоретки и мажоретни състави

Някои училища имат собствени мажоретни състави, в които участие взимат деца от съответното училище, най-често под формата на свободно избираема подготовка. Търговище разполага и с частен мажоретен състав – мажоретки Flash Търговище, който се състои предимно от ученици до 8-и клас.

Туризъм

Туристическо дружество „Никола Симов“, създадено на 30 ноември 1903 година.

Спорт

Стадион „Димитър Бурков“

Традиционно силни спортове в града са футбол, автомобилизъм, борба, тенис на маса, спортна стрелба, художествена гимнастика и др.

Футболните отбори на града са: „Светкавица“, „Боровец“ и „Въбел“. Освен футболни отбори в града има още спортен клуб по спортна стрелба „Светкавица“ и карате-клуб „Тангра“, спортни танци – клуб „Киара“, Бокс и кикбокс клуб „Светкавица“ и много други спортове като борба, баскетбол, волейбол, гимнастика, ММА (свободни боеве). Клуб по карате киокушинкай „Ояма“. Клуб по спортно ориентиране „Вариант 5“. Мото клуб „Екстрийм Райдърс“ и „АСК Търговище-Авто 2001“.

Факти

Търговище е една от най-малките области в България, със 110 914 жители при последното преброяване. През 2019 година тук са станали 55 тежки катастрофи, с 18 жертви и 62 ранени.

Средно жертви на 100 000 души – 16,36.

Личности

• Никола Симов (Куруто) (1845 – 1876) – български революционер, първи знаменосец на Ботевата чета.
• Марко Георгиев (1848 – 1920) – български адвокат и политик, кмет на град Търговище
• Симеон Янков (1858 – 1929) – български военен деец, генерал-майор, участник във войните за национално обединение
• Йордан Аврамов (1866 – 1940) – български военен деец, полковник, участник във войните за национално обединение
• Иван Бончев (1866 – 1948) – български военен деец, генерал-майор, участник във войните за национално обединение
• Никола Свещаров (1869 – 1916) – български военен деец, полковник, участник във войните за национално обединение
• Панайот Бърнев (1859 – 1934) – български военен деец, генерал-майор, участник във войните за национално обединение
• Александър Бърнев (1868 – 1922) – български военен деец, полковник, участник във войните за национално обединение
• Васил Данаджиев (1858 – 1885) – български военен деец, капитан, загинал в Сръбско-българската война
• Сава Геренов (1852 – 1878) – български революционер и учител, оглавява комитета в Сливен
• Михаил Радев (1865 – 1922) – български революционер, деец на ВМОРО
• Руси Матеев (1855 – 1926) – български политик и два пъти кмет на град Варна
• Стефан Данаджиев (1863 – 1943) – български лекар, невролог и психиатър
• Никола Маринов (1879 – 1948) – български художник и професор
• Никифор Богданов (1886 – 1929) – български авиатор
• Йордан Севов (1891 – 1945) – български архитект, военен и съветник на цар Борис III
• Любен Саев (1904 – 1993) – български артист
• Петър Т. Станев, български революционер от ВМОРО, четник на Евстатий Шкорнов
• Петър Стъпов (1910 – 1992) – български писател
• Стоян Петрински (1912 – 1980) – български минен инженер
• Петър Първанов (1914-) – български цирков артист
• Кръстьо Димитров (1916 – 1999) – български шахматист
• Евгени Матеев (1920 – 1997) – български икономист
• Лиляна Анастасова (1921-) – българска оперна певица
• Тодор Капралов (1923) – български футболист
• Здравко Милев (1929 – 1984) – български шахматист и инженер-химик
• Румен Скорчев (1932 – 2015) – български художник и академик
• Донка Грозданова (1938) – българска бизнесдама
• Петя Цолова (1939) – българска поетеса, писателка и журналистка
• Стефан Мутафчиев (1942 – 1997) – български композитор и един от основателите на ансамбъл „Тракия“
• Стойка Теодосиева (1942) – българска поетеса и писателка
• Стоян Колев (1944 – 2010) – български автомобилен състезател
• Красимир Мирев (1949) – български лекар и кмет на град Търговище в перидоа 1999 – 2015 г.
• Цоньо Василев (1952 – 2015) – български футболист
• Емил Енчев (1953) – български поет, писател и белетрист
• Славчо Проданов (1954) – български духовник и архиерейски наместник на Търговищка духовна околия
• Румен Такоров (1955 – 2020) – български политик и народен представител
• Николай Манев (1956 – 2015) – български мотоциклист
• Николай Бъчваров (1963) – български футболист
• Николай Николов (1964) – български актьор
• Здравко Стоичков (1964) – български щангист
• Диян Първанов (1965) – български футболист
• Борис Цанков (1969) – преподавател в УАСГ
• Добромир Дафинов (1969) – български футболист
• Станислав Славчев (1972) – български лекар и асистент в МУ Варна
• Венцислав Харизанов (1974) – български футболист
• Румен Стоянов (1976) – български футболист
• Милен Манев (1979) – български мотоциклист
• Йордан Камджалов (1980) – български музикант и диригент, първия чужденец начело на операта в Хайделберг
• Лора Лазар (1984) – българска писателка
• Даниел Генов (1985) – български футболист
• Антоанета Бонева (1986) – българска състезателка по спортна стрелба
• Цветан Илиев (1990) – български футболист
• София Маринкова (1991) – българска актриса
• Елена Тодорова (1994) – българска състезателка по художествена гимнастика
• Никола Колев (1995) – български футболист
• Александър Георгиев (1997) – български футболист
• Д-р Христо Христов (1982) – български финансист, финансов директор на „Шишеджам“ холдинг в Руската федерация
• Ивайло Стефанов Станев (23 март 1985 г.) – български дипломат, търговски съветник в Генерално консулство – Истанбул, Турция;
• Панайот Стойков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев

Редовни събития

• 29 януари – освобождение на града от османска власт.
• В средата на месец май се провежда традиционен панаир, познат като Пролетен панаир и Изложение на индустриални стоки.
• 14 май е определен през 2015 г. за празник на град Търговище (според решение на Общинския съвет от 27 март 2015 г.). Преди това за празник на града се е смятал 29 януари, когато градът е освободен от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878).

Галерия

• 

  Фонтанът срещу сградата на Банка ДСК и общината

• 

  Фонтанът, разположен в центъра на града

• 

  Сградата на Драматичния театър

• 

  Сградата на Хеброс Банк

• 

  ОУ „Христо Ботев“

• 

  Славейковото училище (първото в града, днес музей)

• 

  Хаджиангеловата къща

• 

  Захариевата къща

• 

  Ботевият четник Никола Симов (Куруто)

• 

  Храм „Свети Иван Рилски“

• 

  Изглед към храм „Успение Богородично“

• 

  Фасадата на храм „Успение Богородично“

• 

  Храм „Успение Богородично“

• 

  Храм „Успение Богородично“ през зимата

• 

  Парк „Борово око“

Външни препратки

• Сайт на Община Търговище
• Портал на гр. Търговище