Лесичери

село в България

Лесичери е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.

Лесичери
Общи данни
Население 400 души[1] (15 март 2022 г.)
15,5 души/km²
Землище 25,796 km²
Надм. височина 82 m
Пощ. код 5222
Тел. код 061305
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 43356
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   кмет
Павликени
Емануил Манолов
(БСП)
Кметство
   кмет
Лесичери
Димитър Митрев
(независим)

ГеографияРедактиране

Намира се в подножието на хълма Кутра. От него има връзка за селата Дъскот, Дичин, Стамболово, Мусина, Самоводене. ЖП гара Лесичери се намира на линията София – Горна Оряховица – Варна

На около половин километър от селото минава река Росица, един от притоците на река Янтра. Климатичните условия благоприятстват отглеждането на зеленчукови и овощни култури. През 20-те години на миналия век много градинари от селото са работили в Румъния и Унгария. В подножието на хълма почвенните условия са много подходящи за лозови насаждения.

Климатът е типичният за Дунавската равнина.

ИсторияРедактиране

В землището на селото са открити археологически доказателства за човешка дейност от времето на Римската империя.

 
Римски обелиск

В подножието на хълма Кутра при селскостопански дейности бяха намерени останки от храм, който е във форма на детелина (ротонда). През землището на селото е минавал водопроводът, който е снабдявал с вода римския град Никополис ад Иструм от водоизточник в пещера около село Мусина. Част от този водопровод е запазен в землището на селото и сега.

В посока на юг-югоизток се намират останки от обелиск, наречен от местното население „Марковия камък“. Той представлява колона, която се състои от каменни блокове с височина над 5 – 7 м и диаметър около 3 м. В началото на века е имало две колони с различна височина. Според легенда, записана от унгарския пътешественик Феликс Каниц, той е построен от Крали Марко. Според археолозите, съществуват две версии – едната е, че на това място е имало пост, охраняващ водопровода, а другата е, че тук се е намирала лятната резиденция на император Траян. Очевидно е, че около тези каменни блокове е имало постройки, което се доказва от останките от глинени съдове, които се виждат след по-дълбока обработка на почвата. Освен това, когато тази площ е засята с пшеница, могат да се видят участъци от по-ниски растения, които очертават сграда, което вероятно се дължи на съществуването на каменни основи. Близо до Марковия камък се намира чешма и около нея има участък без растителност. Местното население разказва легендата, че там е имало пещера, в която има съкровище, но който се е опитвал да го намери, не се е върнал обратно. Много пъти селяните са намирали на това място дълбоки ями, направени от иманяри. Селото е съществувало по време на Второто българско царство. За неговото име има много версии, но най-разпространени са две от тях. Едната е свързана с думата лес или леска и се основава на доминиращата по това време горска растителност в района. Другата версия е, че селото носи името на първия заселник в тази местност – Леско.


Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църквата „Св. Архангел Михаил“ е построена от учениците на Колю Фичето през 1873 година. Тя носи типичния за този самобитен български строител стил.

Редовни събитияРедактиране

  • Всяка година на храмовия празник св. Арахангел Михаил в Лесичери се провежда традиционен общоселски събор.

ДругиРедактиране

Никола Захариев (Н. З. Ангелов) е политически и държавен деец. Роден е на 11 април 1898 г. в с. Лесичери, Великотърновско. Член е на Българския земеделски младежки съюз и негов председател (1921 – 1923 г.). Завършва Висша кооперативна школа в Прага (1924 – 1927 г.). След завръщането си в България се изявява като активен деец на БЗНС. Главен организатор на групата „Орач“. Депутат в XXIII (1931 – 1934 г.) и в XXV ОНС (1940 – 1944 г.). Подпредседател е на XXV ОНС (1940 – 1944 г.). Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството (19 май 1934 г.), което същия ден се слива с Министерството на железниците, пощите и телеграфите в Министерство на съобщенията. Той го оглавява до 22 януари 1935 г. и от 22 януари 1935 г. до 21 април същата година. Министър е и на търговията, промишлеността и труда (11 юни 1942 г. – 14 септември 1943 г.). Осъден от Народния съд на смърт и на 1 февруари 1945 г. е разстрелян.

В село Лесичери е роден футболистът Илиян Киряков.