Генчо Кънев

български строител
Disambig.svg Тази статия е за Уста Генчо. За Уста Генчо Малкия вижте Генчо Новаков.

Гèнчо Къ̀нев, наричан уста̀ Генчо Кънев[1], е български майстор строител и самоук архитект от епохата на Възраждането.[2]

Генчо Кънев
български строител
Роден
1829 г.
Починал
5 март 1890 г.
Техника
Област Строителство

БиографияРедактиране

Генчо Кънев е роден в колиби Генчовци през 1829 г. Първоначално работи с баща си уста Къньо, известен майстор-строител. След като натрупва опит, става пръв майстор (уста) и започва самостоятелна работа.[2] Той е първият български строител, който въвежда предприемачеството[3] като форма на строителна организация.[4]

Умира на 5 март 1890 г. в село Сарафово, Бургаско.[2]

Ученик на Генчо Кънев е Генчо Новаков (Уста Генчо Малкия) - известен възрожденски майстор.[5]

Строителна дейностРедактиране

Построени от Генчо Кънев преди и след Освобождението са много църкви, училища и други.

Изградени от него са църквите:[2]

Построени от Генчо Кънев са училища в:[2]

  • село Боженци, Габровско (1872);
  • град Върбица (1873, с М. Иванов);
  • град Троян (1881, по-късно Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства).
  • мъжката гимназия във Варна (1879, по чужд проект).

Генчо Кънев довършва изграждането на Априловската гимназия в Габрово.[2]

Заедно с Никола Фичев участва в строителството на Беленския мост.[2]

ГалерияРедактиране

Източници и бележкиРедактиране

  1. През турското „уста̀“ от арабското „уста̀з“ – майстор, учител, професор.
  2. а б в г д е ж Енциклопедия „България“, том 3, стр. 666, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  3. Речник на българския език; предприемач Частно лице или компания, фирма, които се занимават с организиране и извършване на определена стопанска, строителна или търговска дейност съгласно сключен договор.
  4. Голяма енциклопедия „България“, том 7, стр. 2512 – 2513, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  5. История на храма
  • Коева, М., Тулешков, Н. – 1987. Първомайстор Генчо Кънев: Живот и творчество