Генчо Кънев
Тази статия е за Уста Генчо. За Уста Генчо Малкия вижте Генчо Новаков.
Гèнчо Къ̀нев, наричан уста̀ Генчо Кънев[1], е български майстор строител и самоук архитект от епохата на Възраждането.[2]
| Генчо Кънев | |
| български строител | |
| Роден |
1829 г.
|
|---|---|
| Починал | 5 март 1890 г.
село Сарафово, Княжество България |
| Техника | |
| Област | Строителство |
Биография редактиране
Генчо Кънев е роден в колиби Генчовци, Тревненско през 1829 г. Първоначално работи с баща си уста Къньо, известен майстор-строител. След това се школува при архитектон Димитър Сергюв.[6] Като натрупва опит, става пръв майстор (уста) и започва самостоятелна работа.[2] Той е първият български строител, който въвежда предприемачеството[3] като форма на строителна организация.[4]
Убит е за да бъде ограбен на 5 март 1890 г. на път с лодка от Поморие за Бургас. Погребан е на брега при по-късно възникналото село Сарафово, Бургаско.[2]
Ученик на Генчо Кънев е Генчо Новаков (Уста Генчо Малкия) - известен възрожденски майстор.[5]
Строителна дейност редактиране
Построени от Генчо Кънев преди и след Освобождението са много църкви, училища и други.
Изградени от него са църквите:[2]
- „Успение Богородично, св. св. Кирил и Методий и Св. Николай“ в гр. Тутракан (1863);
- „Успение Богородично“ в Габрово (1866);
- „Свети Архангел Михаил“ в Калофер (1869);
- „Света Троица“ в Севлиево (1870);
- „Св. св. Кирил и Методий“ в Свищов (около 1873);
- камбанарията на църквата „Света Троица (Свищов)“ (1883 – 86);
- катедрала „Успение Богородично" във Варна (1886);
- католическа църква „Свети Архангел Михаил“ в село Трънчовица (1874);
- „Свети Димитър“ във Видин (1889);
- „Св. св. Кирил и Методий“ в Созопол;
- „Рождество Богородично“ в Поморие (1890).
Построени от Генчо Кънев са училища в:[2]
- село Боженци, Габровско (1872);
- град Върбица (1873, с М. Иванов);
- град Троян (1881, по-късно Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства).
- мъжката гимназия във Варна (1879, по чужд проект).
Генчо Кънев довършва изграждането на Априловската гимназия в Габрово.[2]
Заедно с Никола Фичев участва в строителството на Беленския мост.[2]
Памет редактиране
На Уста Генчо е наречена улица в кварталите „Разсадник-Коньовица“ и „Красна поляна 3“ в София (Карта).
Галерия редактиране
Източници и бележки редактиране
- ↑ През турското „уста̀“ от арабското „уста̀з“ – майстор, учител, професор.
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „България“, том 3, стр. 666, Издателство на БАН, София, 1982 г.
- ↑ Речник на българския език; предприемач Частно лице или компания, фирма, които се занимават с организиране и извършване на определена стопанска, строителна или търговска дейност съгласно сключен договор.
- ↑ Голяма енциклопедия „България“, том 7, стр. 2512 – 2513, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ История на храма // Архивиран от оригинала на 2020-11-04. Посетен на 2021-06-26.
6. Коева, М., Тулешков, Н. – 1987. Първомайстор Генчо Кънев: Живот и творчеств