География на Грузия

Грузия е разположена на границата между Европа и Азия. Някои институции я причисляват към Източна Европа, а други – и към Европа, и към Предна Азия. В повечето от случаите страната се разглежда като част от съвременна Европа. Площ 69 611 km² (заедно с териториите на обявилите и частично признати за независими държави Абхазия и Южна Осетия). Население на 1 януари 2018 г. 3 973 664 души (без населението на Южна Осетия). Столица град Тбилиси.

География на Грузия
Континент	Евразия
Регион	Западна Азия, Източна Европа
Площ
• Общо	69 611 km2
Брегова линия	324 km
Граници	783 km – Русия 360 km – Азербайджан 213 km – Армения 288 km – Турция
Най-висока точка	Шхара 5068 m
Най-дълга река	Кура 1364* km, Терек 623* km, Чорох 1516* (28) km, Алазани 351 km, Риони 327 km, Йори 320* km, Енгури 213 km, Храми 201 km
Най-голямо езеро	Паравани 37 km² Карцахи 27 km² Палеостоми 17 km²
Климат	субтропичен
Грузия в Общомедия

Физикогеографска карта на Грузия

Географско положение, граници, големина

Грузия заема северозападната част на Закавказието. На север и североизток граничи с Русия (дължина на границата 783 km), на югоизток – с Азербайджан (360 km), на юг – с Армения (213 km) и на югозапад – с Турция (288 km). Обща дължина на сухоземните граници 1644 km. На запад територията ѝ се мие от водите на Черно море. Дължина на бреговата линия 324 km. Дължина от запад-северозапад на изток-югоизток 542 km, ширина от север на юг 282 km. В тези си граници заема площ от 69 611 km² (заедно с териториите на обявилите и частично признати за независими държави Абхазия и Южна Осетия).

Територията на Грузия се простира между 41°03′ и 43°25′ с.ш. и между 40°00′ и 46°44′и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – (43°35′11″ с. ш. 40°14′32″ и. д.43.586389° с. ш. 40.242222° и. д.43.586389, 40.242222), в хребета Аигба, на границата с Русия.
• крайна южна точка – (41°03′18″ с. ш. 46°29′38″ и. д.41.055° с. ш. 46.493889° и. д.41.055, 46.493889), северозападно от Мингечаурското водохранилище, на границата с Азербайджан.
• крайна западна точка – (43°23′20″ с. ш. 40°00′27″ и. д.43.388889° с. ш. 40.0075° и. д.43.388889, 40.0075), устието на река Псоу в Черно море, на границата с Русия.
• крайна източна точка – (41°17′05″ с. ш. 46°44′10″ и. д.41.284722° с. ш. 46.736111° и. д.41.284722, 46.736111), на десния бряг на река Алазани, на границата с Азербайджан.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

Геоложки строеж

Територията на Грузия се отнася към Алпийската нагъната област и се дели на редица крупни структурни единици. На север, в осовата зона на Голям Кавказ, е разположен антиклинорият на Главния, или Вододелен хребет. Той е изграден от метаморфни докамбрийски и палеозойски скали, пронизани от гранитоиди и ултраосновни интрузии. На изток древните скали потъват под аспидните шисти с долно- и средноюрска възраст. Нагънатите пластове на Главния хребет се разполагат върху нагъната система на южните склонове на Голям Кавказ, в които се различават 4 зони: Казбекско-Лагодехска (юрска шистова серия), Местийско-Тианетска (горноюрска, кредна и еоценска флишева серия), Чхалта-Лайлинска (силурски и триаски слабометаморфозирани теригенни скали), Гагро-Джавска (горноюрски и долнокредни карбонатни и порфитови скали). Всяка от тези зони се възкачва върху следващата в направление от север на юг, а флишевата серия на изток припокрива тектонски двете по-южни. Вътрешният строеж на зоните се характеризира с асиметрична линейна нагънатост и издигания в южно направление. През антропогена се наблюдава активизиране на наземния вулканизъм (Келското плато). На юг от съоръженията на Голям Кавказ (от Колхидската низина до Външна Кахетия) са разположени Грузинските издутини – средищен масив в основата на херцинската консолидация. Субстратът на издутините е изграден от метаморфни скали и докамбрийски и палеозойски гранитоиди (Дзирулски масив), излизат на повърхността в Горноимеретинското плато и потъват на запад и на изток. Седиментната покривка се състои от червени варовици, порфирити и въгленосни наслаги, горноюрски пъстроцветни, кредно-еоценски карбонатни наслаги и моласи. Долната глинеста моласа е с олигоценска и долномиоценска възраст (майкопска серия), а горната грубо структурирана моласа – от пясъчници и конгломерати със средномиоценска и долноплиоценска възраст. В Колхидската низина, Картли и Външна Кахетия (Гаре Кахети) са развити антропогенни наслаги, предимно континентални, а в Колхида и морски. Наслагите са събрани в наклонени нагъвания, като във Външна Кахетия нагънатостта се усилва и важна роля играят издуванията.

На юг в широчинно направление са простира Аджаро-Триалетската нагъната система, изградена от мощни кредни вулканогенни и карбонатни наслаги и палеогенски теригенни и вулканогенни наслаги. Като цяло нагънатостта е линенйна, а общият строеж е асиметрично-веерообразен. Натискът в гънките е в северно направление, като в Боржомско-Бакурианския район се проявява антропогенен наземен вулканизъм. Още по̀ на юг (от Джавахетската планинска земя до Марнеулската низина) се простира втори междупланински масив с херцинска консолидация – Артвино-Болинско издуване. Джавахетската планинска земя е изградена от плиоценски и плейстоценски лави (андезито-дацити, долеритови базалти), а центровете на изригванията са привързани към сеизмични активни меридионални разломи. На изток от планинската земя на повърхността се разкриват субстрати (Храмски и Локски масиви), покриващи техните маломощни теригенни слоеве и мощни вулканогенни и варовикови пластове с кредна възраст. На изток, във връзка с общото потъване са развити моласи, нагънатостта се прекъсва и става полегата.

Полезни изкопаеми

Основните полезни изкопаеми в Грузия са мангановите руди с олигоценска възраст (Чиатурско находище), каменните въглища (Ткибули, Ткварчели) и нефтът (Колхида, Външна Кахетия), свързани с мезозойски, палеогетови и неогенови наслаги. По южните склонове на Голям Кавказ са известни полиметалните и антимоно-арсеновите находища, свързани с юрските и неогеновите интрузии. На юг има голямо находище на медни руди (Марнеули), подчинено на кредната вулканогенна формация. Почти повсеместно се срещат строителни материали (мрамор, шисти, туфи, циментни суровини и др.). Многочислени са минералните и термалните източници.

Природа

Сателитна снимка на Грузия и източния бряг на Черно море, 2003

Изглед от Голям Кавказ в Сванетия

Въпреки малката си площ природата на Грузия е извънредно разнообразна. Принадлежността на страната към подвижната алпийска геосинклинална зона обуславя рязката смяна на интензивни неотектонски издигания и потъвания. Тези движения са създали контрастният релеф на страната и в крайна сметка нейните разнообразни ландшафти с множество типове климат, хидроложки режим, почвена покривка, растителност и животински свят. Съществена роля за формирането на многообразната природа играе също пограничното положение на страната между полувлажното Средиземноморие, аридната и безотточна Арало-Каспийска падина и континенталните Предноазиатски планински земи. Бреговата линия на страната (308 km) се отличава със слабата си разчлененост, като описва плавна дъга, без значителни заливи и полуострови.

Релеф

На територията на Грузия се съчетават високопланински, среднопланински, хълмист, низинно-равнинен и платообразен релеф. Северната част на страната е заета от Голям Кавказ (на грузински Кавкасиони), предимно неговите южни склонове, а също и малки части от северните му склонове. Най-високата точка на Грузия е връх Шхара 5068 m, издигащ се в Главния Кавказки хребет, на границата с Република Кабардино-Балкария на Русия. Системата на Голям Кавказ се състои от Главния, или Вододелен хребет и редица съпровождащи го хребети, сред които в пределите на Грузия най-значителни са: по южните склонове – Гагрински, Бзъйбски, Кодорски, Сванетски, Егриски, Лечхумски, Рачински, Харулски, Ломиски, Гудиски, Картлийск, Кахетски; по северните склонове – Хохски, Шавана, Кидегански, Хевсуретски и Пирикитски. В северната високопланинска зона отчетливо са изразени планинско-ерозионни, планинско-глациални и нивални форми на релефа, създадени от ледниците на Голям Кавказ (а също и по най-високите планински масиви на Малък Кавказ и Южногрузинската планинска земя) – трогови долини, морени и пр. В западните части на Голям Кавказ на грузинска територия широко са разпространени карстовите форми, а на изток – млади вулканични съоръжения. На юг от Голям Кавказ в субширочинно направление се простира междупланинска депресия, подразделяща се на Колхидска и Иверийска (западната част на Куринската) равнинно-хълмиста падина и разделящият ги Дзурилски масив (Горноимеретско плато). Значителни части от двете падини са заети от алувиални равнини – Колхидска низина, Вътрешнокартлийска, Долнокартлийска, Алазанска (Кахетска), като между последните две е разположено Йорското плато. В северната хълмиста полоса на Колхидската низина е разпространен ниският карст, за разлика от високия карст в Голям Кавказ. Още по̀ на юг в широчинно направление се простират средновисоки хребети от грузинската част на Малък Кавказ (Месхетски, Шавшетски, Триалетски, Локски), достигащивисочина до 2850 m и съхранили в релефа си морфологичните следи от древни денудации във вид на стъпаловидно разположени повърхности. Крайният юг на страната е зает от Южногрузинската вулканична планинска земя, в морфологията на която определяща роля играят лавовите плата, вулканичните вериги и каньонообразните дефилета на реките. Най-високата точка на планинската земя е връх Диди-Абули 3301 m.

Високите планински хребети създават естествени бариери, заради които има културни и лингвистични различия между отделните части на страната. Поради голямата надморска височина и слаборазвитата инфраструктура, много планински села са изолирани от останалия свят през зимата. Земетресения и свлачища в планинските части на Грузия създават заплаха за живота и имуществото на населението. Сред най-скорошните природни бедствия са масивни скални свлачища в Аджария през 1989, които отнемат домовете на хиляди души в югозападната част на страната и две земетресения през 1991, които разрушават няколко села в централно-северна Грузия и Южна Осетия.

Климат

Климатът на Грузия като цяло носи характер на преходен от субтропичен към умерен. Колхидската низина от морското равнище до 500 – 600 m се характеризира с влажен субтропичен климат с топла зима (средна януарска температура 3 – 6 °C), малка годишна температурна амплитуда (17 – 21°), голямо количество на валежите (1200 – 2800 mm) с пролетен минимум и относително равномерно разпределение през другите сезони. Студове под -5 °C се случват в отделни зими и предизвикват нахлуване на арктичен въздух. Характерни са силните, понякога продължителни източни ветрове от типа на фьона. Климатът в Иверийската падина се отличава от колхидския с по-студената си зима (средна януарска температура от -2 до 1,5 °C), по-голяма годишна амплитуда (24 – 27°), малко количество на валежите и неравномерното им разпределение по сезони (пролетен максимум). Средните температури на най-топлия месец август са 23 – 26 °C. Средната годишна температура в понижените части на планинските депресии е 12 – 15 °C. За планинските части на Грузия – Голям и Малък Кавказ е характерна височинната зоналност (умерен, алпийски и нивален пояс), усложнена от намаляващата влажност от запад на изток и от перифериите на планините към техните вътрешни котловини. Количеството на валежите на обърнатите към Черно море склонове достигат 3000 – 4000 mm, а във вътрешните райони в източните части на планинските области намаляват до 600 – 800 mm. Най-ниските абсолютни температури са регистрирани в затворените котловини – Шаорската котловина в Рачинския хребет -35, -40 °C. Климатът на Южногрузинската планинска земя се характеризира с относителна континенталност и засушливост, тънка снежна покривка и много студена зима.

Средни температури за Тбилиси

температура	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
минимална	-1 °C	-1 °C	3 °C	8 °C	12 °C	16 °C	20 °C	19 °C	15 °C	10 °C	5 °C	0 °C
максимална	6 °C	7 °C	12 °C	18 °C	22 °C	27 °C	31 °C	30 °C	26 °C	19 °C	12 °C	8 °C

Валежи в Тбилиси

	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
количество валеж (мм)	12	18	22	33	38	50	15	23	18	26	16	16

Води

Реки

Река Кура и притокът ѝ Арагви (от дясно)

Речната система на страната е неравномерно развита. С най-голяма гъстота ке отличава Западна Грузия, а с най-малка – Йорското плато, което е свързано с разпределението на модула на оттока (от 80 – 150 l/s/km² в Западен Кавказ до 3 l/s/km² в Йорското плато и на югоизток в Долнокартлийската равнина). Реките на Грузия принадлежат към два водосборни басейна – Черноморски и Кадпийски. Почти целият отток към Каспийския басейн принадлежи на река Кура. Нейните основни притоци са: леви – Голяма Лиахви, Ксани, Арагви, Йори и Алазани (двете последни се вливат в Мингечаурското водохранилище на територията на Азербайджан); десни – Паравани, Дзама, Тана, Тедзами, Алгети и Храми. Реките от Черноморския басейн (Западна Грузия) не образуват единна система и се вливат в морето самостоятелно. Най-голямата от тях е Риани (с притоците си Цхенисцкали, Техури и Квирила), протичаща с долното си течение по оста на Колхидската низина. Други по-големи са: Ингури, Кодори, Аджарисцкали, Бзйъб, Хоби, Галидзга. Река Чорох, води началото си в Турция и протича през Грузия на протежение от 26 km с най-долното си течение. Болшинството от реките, водещи началото си от планините, са пълноводни през пролетта, при топенето на снеговете. Реките, получаващи подхранването си основно от ледниците (горните течение и притоците на Кодори, Ингури, Риони), носят повече вода през лятото и имат през това време ясно изразен денонощен ход с максимум във вечерните часове и минимум на разсъмване. За реките по Аджарското крайбрежие и северните склонове на Месхетския хребет е характерно есенно-зимното пълноводие, свързано с максимума на валежите през този период. Имайски бързо течение, планинските реки замръзват рядко. Изключение правят реките в Южногрузинската планинска земя, отличаващи се с обърнат наопаки надлъжен речен профил (полегат в горното и стръмен в долното течение). Районите изградени от варовици или лави, се характеризират със силно развита подземна речна мрежа и наличието на големи карстови извори. Общо в Грузия има около 25 000 реки, на някои от които са изградени ВЕЦ-ове. Общата енергийна мощност на реките се оценява на 18,2 млн. квт, а потенциалните ресурси на 159,4 млрд. квт.ч.

Езера

Като цяла Грузия е бедна на езера, но в отделни региони (Джавахети, Колхидската низина, Келското плато, древноледниковата зона на Абхазия) има групи езера с тектонски, вулканичен, морски, речен, ледников, свлачищен, карство и друг произход. Най-големи по площ са: Паравани (37 km²), Карцахи (26,6 km²) и Палеостоми (17,3 km²). С най-голяма дълбочина са свлачищните езера Рица (116 m), Амткел (72 – 122 m в зависимост от резките колебание на нивото му) и Келистба (75 m).

Ледници

Съвременното заледяване в Грузия е съсредоточено в осовата ивица на Голям Кавказ и има предимно планинско-ледников характер. В страната има 605 ледника със сумарна площ от 520 km². Най-големите ледници са разположени в Сванетия (Лекзири, Цанери, Твибери, Чалаати, Адиши) и Рача (Зопхито, Киртишо и др.). Най-ниско от всички (до 1900 m) се спускат ледниците Лекзири и Чалаати.

Почви

Почвите на Грузия носят разнообразен, пъстър домозаечност характер, обусловен от многобразието на почвообразуващите фактори. Червеноземните почви, близки до тропичните латеритни, са разпространени в хълмистите райони на Западна Грузия – основно в Аджария и Гурия и като цяло се явяват реликти от древните геоложки почвообразувания. Там са разпространени и жълтоземни почви. Черноземните, кестенявите, кафеникавите и сивокафеникавите почви са свойствени за източните части и междупланинските депресии. Освен това, черноземните са развити по платата на Южногрузинската планинска земя. В планините под горите са сформирани кафяви горски почви, преминаващи във варовиковите райони в хумусно-карбонатни, а под алпийската растителност – в планинско ливадни почви. Блатните и субтропичните подзолисти почви образуват големи масиви в Колхидската низина.

Растителност

Альпийски пасища в долината на река Абуделаури

Флората на Грузия наброява над 4500 вида цветни растения. Растителното богатство на страната, както и в Кавказ като цяло, е свързано с разнообразните физикогеографски условия и с относителната стабилност на климата в миналото, способстващи за съхраняването на дривни флористични елементи. Флората на Грузия изобилства с реликтови и ендемични растения (диоскорея, понтийски и кавказки рододендрон, самшит, лавровишна, дзелква, фурма и др.). растителната покривка е разнообразна. Горите заемат 36,7% от територията на страната. В миналото горска растителност е покривала Колхидската низина и голяма част от Иверийската падина. Долните (равнинни) гори в Колхида и Алазанската долина почти повсеместно са изместени от културни насаждения. Планинските гори в долния горски пояс са представени от смесени широколистни видове (дъб, габър, кестен и др.), а нагоре господства букът. В горния горски пояс в Западна и Северна Грузия и Триалетския хребет са разпространени тъмните иглолистни гори съставени от ела и смърч, а във високите долини на Тушетия и Северна Хевсурети – боровите гори. Алпийските пасища в Голям Кавказ, Малък кавказ и вулканичните хребети в Южна Грузия се простират от горната граница на горите до 2800 m (в Западен Кавказ) до 3500 m в останалите райони. Степите, в голямата си част са изместени от културни насаждения, имат обширен ареал в Иверийската падина и по лавовите плата на Южногрузинската планинска земя.

Животински свят

Фауната на Грузия представлява съчетание от средиземноморски и централноазиатски елементи. В алпийския пояс на Голям Кавказ обитават ендемични за Кавказ планински козли, тур, кавказка (планинска) пуйка улар (на грузински „шуртхи“), преминалата от Европа сърна, планински козел и др. В горите живеят кафява мечка, благороден елен, кошута, рис. По високите планини на Малък Кавказ и в Южногрузинската планинска земя се среща каспийска пуйка.

Природни райони

• Високопланинска област на Голям Кавказ – Характеризира се с ясно очертани пояси – планинско-горски, планинско-ливаден и нивален. Западен и Централен Кавказ се отличават от Източен Кавказ с по-влажния си климат и снижението на нивалния пояс, по-голямо разпространение на ледници и наличие на тъмни иглолистни гори. За Централен и Източен Кавказ са характерни младите вулканични съоръжения. За северните склонове на Източен Кавказ са свойствени боровите гори.
• Колхидска равнинно-хълмиста влажна субтропична област – виж Колхидска низина.
• Иверийска равнинно-хълмиста лесостепна област – Състои се от Вътрешнокартлийска, Долнокартлийска и Алазанска междупланински равнини и Йорско плато. Сухият в сравнение със Западна Грузия климат обуславя почти безлесният лесостепен и степен характер на ландшафта. Гори са се съхранили само покрай някои реки (галерийните гори по реките Йори, Алазани, Кура и др.) и по склоновете на най-високите хребети (Сагурамски и др.).
• Среднопланинска област на Малък Кавказ – Характеризира се предимно от планинско-горски пояс, прекъсван на места от планинско-ливаден пояс. Тези райони са с обилно овлажняване, широко развитие на тъмните иглолистни гори и елементи от колхидска флора (Шавшетски и Месхетски хребет, Аджарска котловина, западните склонове на Триалетския хребет) и по-малко влажни райони (ахалцихската котловина, останалата част на Триалетския хребет, Среднохрамския планински възел и локския хребет). Планинската степна и ливадна област в Южна Грузия се състои от райони с алпийски ландшафти (Самсарски, Джавахетски и Ерушетски хребети) и планинско-степни ландшафти (платата: Ахалкалакско, Гомаретсдко, Дманиско).