Георге Гюламила
Георге (Жорж) Я. Гюламила (на арумънски: Gheorghe Ghiulamila) е виден български търговец и арумънски общественик.[1]
| Георге Гюламила Gheorghe Ghiulamila | |
| български търговец | |
| Роден |
1845 г.
|
|---|---|
| Починал | 1928 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Йоан Гюламила |
Биография редактиране
Роден е в 1845 година в битолското влашко село Гопеш, тогава в Османската империя.[1] Завършва архитектура.[2] Участва активно в живота на арумънската колоние в София[3] и е председател е на арумънското дружество.[1]
Заедно с архитектите Наум Торбов и Богдан Раданов построяват за 500 000 лева първия кинотеатър в София „Одеон“ (разрушен от бомбардировките през Втората световна война).[4] Гюламила е водеща и вероятно най-богата фигура в съдружието и е председател на Управителния съвет на дружеството.[5] Гюламила е представител на „Пате фрер“ в България и един от ръководителите на Съюза на българските филмодавци.[4]
През юли 1919 година Македоно-румънското културно-просветно дружество в Букурещ депозира пред Мирната конференция в Париж мемоар, подписан от д-р Г. Д. Гюламила, д-р Перикле Пючеря, Никола Папахаджи и Чезар Папакостя. Мемоарът заклеймява като крайно несправедлива подялбата на Македония от 1913 година, която „дълбоко не задоволи различните народности в Македония“. Затова тя трябва да се остави на македонците. „За да подпомогне реализирането на това толкова скъпо желание на македонците, Македоно-румънското културно-просветно дружество е натоварило вече една делегация избрана от собствената му среда, да се отнесе в Париж и да ходатайствува пред събраната в тоя град конференция върху базата на принципа на народностите и самоопределението на последните: 1. Признаване независимостта на румънския кантон в Пинд, прокламирана вече ог Националния съвет на населението в тоя край, и 2. За останалата част от Македония установяването на политически режим, който да осигури на всички националности в тая страна, включително и на румънския елемент пълна автономия във всяко отношение.“ Според мемоара румънското население настоява за автономна Македония по възможност по швейцарски образец, защото Македония е „толкова различна по своето етническо устройство“. Автономията има за цел и избягването на непосредственото съприкосновение между „държави като Гърция и България например“, които имат стари вражди и така да се избегне нова война Балканите.[6]
Гюламила умира в 1928 година в София. Негов син е търговецът и общественик Йоан Гюламила.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Парцел 53 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
- ↑ Кюркчиев, Т., Николай Кюркчиев. История на армъните (цинцарите) в София. София, Издателско ателие Аб, 2001. с. 64.
- ↑ Кюркчиев, Т., Николай Кюркчиев. История на армъните (цинцарите) в София. София, Издателско ателие Аб, 2001. с. 103.
- ↑ а б Първите стъпки на „Пате фрер“ в България // Новинар. Посетен на 10 април 2016.
- ↑ Кърджилов, Петър. Загадките на филма „Балканската война“. София, Титра, 2007. ISBN 9549048683. с. 92 - 93.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 103.