Чезар Папакостя
Чезар Папакостя (на арумънски: Cezar Papacostea, на румънски: Cezar Papacostea) е румънски писател и преводач, член-кореспондент на Румънската академия.
Чезар Папакостя Cezar Papacostea | |
румънски писател | |
Роден |
11 ноември 1886 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Букурещки университет |
Семейство | |
Баща | Гушу Папакостя |
Братя/сестри | Александру Папакостя |
Чезар Папакостя в Общомедия |
Биография
редактиранеЧезар Папакостя е роден в 1886 година в битолското влашко село Маловище в семейството на учителите Гушу Папакостя и Теофана-Флора Папакостя (по баща Тону). Има две сестри и е брат на историка Виктор Папакостя,[1] на юриста Петре Папакостя, на политолога Александру Папакостя[2] и чичо на историка Шербан Папакостя.[3] Гушу Папакостя е сред първите македонски арумъни поканени от княз Александру Йоан Куза за обучение в Румъния. След завръщането си в Македония Гушу Папакостя отваря румънско училище.[4]
Чезар завършва основно училище във Визиру, Браилско и гимназия в Браила в периода 1892 - 1905 година. След това учи в Юридическия факултет на Букурещкия университет, който завършва в 1908 година, а в 1909 година завършва Филологико-философския факултет на същия университет. В университета му преподава арумънинът професор Юлиу Валаори. След завършването си започва да преподава гръцки и латински език в гимназията в Александрия. От 1912 до 1913 година преподава в Централната семинария в Букурещ.[1]
В 1914 дебютира в литературата със стихосбирката си „Литературни разговори“ (Convorbiri literare). В 1918 година става генерален директор на средното и висшето образование и главен секретар на Министерството на образованието.[1]
Папакостя е активист на Обществото за македонорумънска култура.[5] Пише в арумънските издания „Алманахул Аромънеск“ и „Пенинсула Балканика“.[6] През юли 1918 година заедно с д-р Г. Д. Гюламила, д-р Перикле Пючеря, Никола Папахаджи, подписва мемоар на Македоно-румънското културно-просветно дружество в Букурещ, депозиран пред Мирната конференция в Париж. Мемоарът заклеймява като крайно несправедлива подялбата на Македония от 1913 година, която „дълбоко не задоволи различните народности в Македония“. Затова тя трябва да се остави на „македонците“.[7]
В 1922 година защитава докторска дисертация на тема „Традиции и рефлексии в гръцката литература“ (Tradiție și cugetare în literatura greacă), ръководена от професор Думитру Буриляну пред комисия в състав Николае Йорга, Юлиу Валаори, Димитрие Еволцяну и Рамиро Ортиз. В 1923 година Папакостя започва да преподава гръцки език и литература в Яшкия университет, където негови ученици са Орест Тафрали, Дионисие Пипиди, Теофил Сименши[8] и Никулае Хереску.[1]
Избран е за депутат от Дорохои при управлението на генерал Александру Авереску, като заема поста от 1 декември 1926 до 29 май 1927 година.[9]
Папакостя въвежда в Румъния Еразмовото произношение на старогръцкия език. В 1926 година заедно с Валаори и Еволцяну основава списанието за класическа литература „Орфеус“. След сливането със списанието на Никулае Хереску „Фавониус“ в 1929 година се ражда „Ревиста Класика“, сред чиито редактори е и Папакостя. Заедно с Валаори и Георге Попа-Лисяну участва в превеждането и издаването на класически латински и гръцки автори – Ксенофонт, Тит Ливий, Вергилий и други, учебници, христоматии, латински и гръки граматики. Превежда Платон и Омир. В 1935 година е избран за член-кореспондент на Румънската академия на науките.[1]
Трудове
редактиране- „Liceul trifurcat și învățamântul clasic“, București, 1913;
- „Evoluția gândirii la greci“, București, 1919;
- „Reorganizarea liceului“, București, 1919;
- „Platon, Phaidon sau despre nemurirea sufletului, o cercetare critică și trad. de Cezar Papacostea“, București, 1919;
- „Diodor Sicilianul și opera sa“, București, 1921;
- „Între divin și uman. O problemă a culturii elenice“, București, 1921;
- „Platon, Apărarea lui Socrate, Kriton (Datoria cetățeanului), Phaidon (Despre suflet)“, București, 1923;
- „Cercetări pedagoice și sociale“, București, 1925;
- „Problema destinului în tragedia greacă“, București, 1925;
- „Homer, Odiseea, l-l1 (extrase)“, București, 1925;
- „Între doctrinele și practica politică a partidelor“, București, 1926;
- „Homer, Odiseea, l-XII“, București, 1929;
- „Filosofia antică în opera lui Eminescu“, București, 1930;
- „Platon, I – [Introducere, Apologia, Eutyphron, Kriton], II [Banchetul, Phaidon], trad. de Cezar Papacostea“, București, 1930-l931;
- „Platon. Viața. Opera. Filosofia“, București, 1931;
- „Sofiștii în antichitatea greacă“, București, 1934;
- „Ștefan Zeletin, Viața și opera lui“, București, 1935;
- „Platon. Dialoguri“, După trad. lui Cezar Papacostea, revizuite și întregite cu două trad. noi și cu Viața lui Platon de C. Noica, București, 1968.
Родословие
редактиранеГушу Папакостя (1853 - 1912) | Теофана-Флора Тону | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Александру Папакостя (1884 - 1925) | Чезар Папакостя (1886 - 1936) | Петре Папакостя (1893 - 1969) | Виктор Папакостя (1900 - 1962) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Петре Папакостя (1926 - 1995) | Шербан Папакостя (р. 1928) | Корнелия Даниелополу (1927 - 1998) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е Material realizat de Consilier Mocanu Simona –DJCPN Brăila. 125 de ani de la nașterea lui Cezar Papacostea // Архивиран от оригинала на 2016-03-05.
- ↑ Alexandru Papacostea - un aroman respectabil // EduSoft. Посетен на 21 януари 2017.
- ↑ Drăgusin, Nicolae. Dialoguri pentru viitor. Bucureşti, Editura Institutului Cultural Român, 204. с. 82 - 106. Посетен на 21 януари 2017.
- ↑ Papacostea // Dexonline. Посетен на 21 януари 2017.
- ↑ Общество за Македонорумънска култура - "Makedonia Al Makedoniani; expozo da La Kulturala Societo Makedonian-Rumaniana", Stockholm, 1917 година // Библиотека „Струмски“. Посетен на 19 януари 2017.
- ↑ Pariza, Dr. Maria. Presa Aromână on date, Editura Predania, București, www.predania.ro
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 103.
- ↑ Theofil Simenschy // Universitatea „Alexandru Ioan Cuza din Iaşi“. Посетен на 21 януари 2017.
- ↑ Burac, Gheorghe. Şase virtuoşi vlăsineşteni, publicişti la periodicele dorohoiene dinaintea Marii Uniri şi din perioada interbelică // Lucefărul. 23 Noi 2010. ISSN: 2065 - 4200. Посетен на 21 януари 2017.