Гопеш (на македонска литературна норма: Гопеш; на румънски: Gopeş или Gopeşi, на арумънски: Gopeshi; на гръцки: Γκόπεσι, Гопеси) е високопланинско село в община Битоля на Северна Македония.

Гопеш
Гопеш
— село —
Велоекспедиција Ѓават-Кол 49.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.12° с. ш. 21.1219° и. д.
Гопеш
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Гяваткол
Надм. височина 1120 m
Население 0 души (2002)
Пощенски код 7314
МПС код BT
Гопеш в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 1120 m надморска височина на гористо било на планината Бигла в областта Гяваткол, на 28 km северозападно от Битоля.[1]

ИсторияРедактиране

 
Гопеш през Първата световна война

През XIX век Гопеш е голямо влашко село в Битолска кааза, Ресенска нахия на Османската империя. През 1868 година Димитри Космеску открива в къщата си в Гопеш арумънско училище.[2] Църквата „Свето Преображение Господне“ е построена от 1871 до 1878 година.[3] Освен нея в селото има стара църква „Свети Илия“ и нова „Свети Никола“ от 2001 година.[1]

„...стигнахме въ селото. Веднага слѣдъ пристиганието ми дойдоха учителитѣ: Димитру Пелица, Йорги Каравота и Наки Щерю.

И тука, както и въ другитѣ аромѫнски села, се води ожесточена борба между аромѫнетѣ гъркомани и онѣзи, които сѫ за народностьта си. Гопешъ принадлѣжи между малкото села, дѣто народната партия е взела върхъ и това се длъжи на обстоятелството, че единъ богаташъ аромѫнинъ, Димитро Казаковицъ, е оставилъ значително богатство за тукашнитѣ училища и че жителитѣ отъ това село отиватъ повече въ България и Романия и вслѣдствие на това нѣматъ сношение съ Гърция.

Това село има 450 кѫщи, но отъ развалинитѣ се вижда, че прѣди сѫ биле повече. Живущитѣ наблизо албанци имъ правятъ много пакости, не сѫ почти никакъ сигорни и, вслѣдствие на тази несигорность, изселватъ се много въ България. Въ София трѣбва да има около 100 фамилии, въ Самоковъ 50, въ Дупница 20. Но откакъ почнаха тамъ да ги взематъ солдати, почна се едно бавно завръщание и то етъ младежитѣ. За сега и сигорностьта е по-добра. Общината нѣкога поддържала нѣколко стражари, които трѣбвало да пазятъ селото и пѫтьтъ за Битоля и то по гориститѣ мѣста, а послѣ всички хора сѫ биле въорѫжени и сѫ отблъсвали и цѣли разбойнически шайки отъ по 300 души.

Прѣзъ 1879 год. навлѣзла въ селото една тълпа отъ разбойници, състояща се повечето отъ аромѫне, ограбила пари, храна, едно момиче и двѣ момчета. Тѣ влѣзли и въ църквата, дѣто се е намиралъ владиката, цалувнали му рѫката и не направили никакво зло на онѣзи, които се гърчеятъ. По това врѣме страхътъ е билъ много голѣмъ и затова сѫ се изселили доста. Такива разбойнически шайки покрай грабежа иматъ и полигическа цѣль. Тѣ искатъ да прѣдизвикатъ безпорядъкъ и неблагодарность[4] помежду населението, да го застваятъ да търси освобождението си отъ страна на Гърция и да се покаже на Европа, че Турция не е въ състояние да удържи редътъ.

Слѣдующия день, 20 септември, бѣ празникътъ Малка Богородица. Посѣтихъ църквата, съградена отъ общината и то най-голѣма църква, която видѣхъ въ Турция и въ която всички надписи сѫ на романски езикъ, макаръ владиката да не искалъ това. Въ началото се е пѣло на аромѫнски, но отпослѣ се запрѣтило. Вслѣдствие на това запрѣщение патриотитѣ аромѫне сѫ се отказали да плащатъ владиштината 6 гроша годишно. Владиката се е оплакалъ, но нищо не е направилъ, защото жителитѣ поддържатъ, че ако не се пѣе на тѣхния езикъ, то и службата е безцѣлна и затова тѣ не сѫ длъжни да даватъ никакъвъ данъкъ.“[5]

Според Васил Кънчов в 90-те години Гопеш има 400 къщи власи.[6] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гопешъ има 2460 жители, всички власи християни[7]. Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гопеш има 2400 власи и функционират гръцко и румънско училище.[8] След 1903 година Гопеш е едно от малкото влашки села, в които румънската идея взима връх над гръцкото влияние. Преди войните от 1912-1918 година румънското училище в селото е посещавано от 120 деца, а гръцкото – от 60.[9]

В 1900 година в селото има 22 бакалници, 7 фурни, 5 касапници, 1 фотограф и 1 аптека.[1]

В 1911 година Братя Манаки заснемат в Гопеш един от своите филми - „Румънска делегация на посещение в Гопеш“ с продължителност две минути[10], който е част от филма „Румънска делегация на посещение в Македония“.

 
Гопеш в 1917 година

При избухването на Балканската война 9 души от Гопеш са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

По време на Първата световна война Гопеш е център на община в Ресенска околия, а населението му вследствие на изселване намалява до 1070 жители.[12]

 
Свети Мина и Свети Теодор, фреска от „Свето Преображение“ в Гопеш, 1894 година, с надписи на румънски

През XIX и XX век голямата част от жителите на Гопеш се изселва в различни части на днешна България, в Битоля и Скопие, в Румъния и отвъд океана в САЩ, Канада и Австралия.[1]

Броят на преселилите се в София след средата на XIX век гопешани според някои източници е около 50 семейства, които формират основата на местната арумънска колония. През 1888 година тези преселници основават дружество „Пробуждане“ (Deshteptarea), чиято цел е да събира помощи и средства за училището в Гопеш и да се борят срещу гърцизацията на просветното дело в селото. Дружеството просъществува до 1893–1894 г., когато е създадено общото за всички власи дружество „Обединение“ (Unirea). През 1895 година е създадено и младежко дружество на преселниците от Гопеш — „Опора“ (Indrupaciunea).[13] В България гопешани се заселват и в Плевен, Мездра, Фердинанд, Радомир, Орхание и на други места.

В 1961 година в селото има 97 жители, а в 1994 година – само трима – власи.[1] Според преброяването от 2002 година селото e обезлюдено.[14][1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Гопеш
Други

Външни препраткиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Ceară, Ilie. Gopeş, un sat istoric aromân. In: PVB, 1998, 4, p.155-158.
  • Erca, Gheorghe I. Comuna aromânească Gopeş. In: Études roumaines et aroumaines. Paris, 1993, II, p.33-44.
  • Trifunovski, Jovan, "Gopes", Faculte de Philosophie de l'Universite de Skopje, Tome 10 (1957), Skopje.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Гопеш. // Мој Роден Крај. Посетен на 29 юли 2018.
  2. Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319-330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, стр. 122.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 243.
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 113.
  5. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 114.
  6. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 21.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  8. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.174-175.
  9. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, стр. 81
  10. Романска делегација во посета на Гопеш, Македонски информациски филмски центар, посетен на 29.10.2010
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.
  12. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 9.
  13. Барболов, Георги. Историята на аромъните и взаимоотношенията им с българите, София 2000, с. 56, 119, Христу, Василе. Колонията на арумъните в София, в: История на арумъните (цинцарите) в София, съставител Николай Кюркчиев, София 2002, с. 101
  14. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  15. а б Парцел 53. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  16. Парцел 70. // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  17. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  18. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
  19. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  20. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  21. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  22. Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 17.
  23. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  24. Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 15.
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
  26. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44