Георги Ангелов (преводач)

български журналист и преводач
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Ангелов.

Георги Ангелов е български преводач от френски език и журналист.

Георги Ангелов
български журналист и преводач
Роден
4 юни 1960 г. (64 г.)
Националност България
Учил въвВеликотърновски университет
Работилпреводач, журналист
Литература
Награди„Христо Г. Данов“ (2010, 2014)
Рицар на книгата“ (2004 и 2013)
Семейство
ДецаДесислава, Алиса и Неда

Биография

редактиране

Георги Ангелов е роден на 4 юни 1960 г. във Варна.[1]

Завършва ІV ЕГ с преподаване на френски език „Фредерик Жолио-Кюри“ и Френска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. След кариера като водещ и автор в БНТ („Формула 5“[2], „Рококо“, „Салон на книгата“ и др.) работи като продуцент и редактор в редица частни телевизии.[1]

От 2010 до 2017 г.[3] е водещ на „Денят започва с култура“, от 2013 г. – на „История.бг“, а от 2015 г. и на „Библиотеката“ в БНТ 1.[4]

Има три дъщери от три различни брака: Десислава, Алиса и Неда.

Библиография

редактиране
Информацията в списъка подлежи на допълване.

Награди и отличия

редактиране
  • През 2010 г. става лауреат на Националната награда „Христо Г. Данов“ за превода си на романа „Доброжелателните“ от Джонатан Лител.[14]
  • Два пъти удостоен със званието „Рицар на книгата“ (2004 и 2013).[2][15]
  • През 2014 г. за втори път става носител на наградата „Христо Г. Данов“, но този път в категорията „Представяне на българската книга“ в предаването „Денят започва с култура“ БНТ 1.[16]

Източници

редактиране
  1. а б Георги Ангелов в БГ-Фантастика.
  2. а б Соня Спасова, „Георги Ангелов от БНТ не емигрирал заради жените си“, в-к „Труд“, 19 януари 2014.
  3. „Денят започва с култура. Но без Георги Ангелов“, „Площад „Славейков“, 10 април 2017.
  4. „Денят започва с култура“ Архив на оригинала от 2014-02-09 в Wayback Machine., БНТ продукции, сайт на БНТ.
  5. Амелия Личева, „Отвъд границите“, рец. в „Култура“, 1998.
  6. Митко Новков, „Митопаяжини“, рец. в „Култура“, бр. 32 (2041), 14 август 1998.
  7. Борис Попиванов, „И отново Маркс“, рец. в „Култура“, бр. 34 (2428), 6 октомври 2006.
  8. Ангел Игов, „Между Пруст и Путин“, рец. в „Култура“, бр. 27 (2466), 13 юли 2007.
  9. Цветан Цветанов, „Пътят на Андрей Макин“, рец. в „Монитор“, 28 юли 2007.
  10. Джонатан Лител, Откъс от „Доброжелателните“, електронно списание „Литературен клуб“, 23 януари 2012 г.
  11. Йордан Ефтимов, „Анатомия на мрака“, рец. във в. „Капитал“, 12 юни 2009.
  12. Аглика Георгиева, „Циничен разказ за нацизма подлуди света“, рец. във в. „Новинар“, 26 април 2009.
  13. Тиери Жонке, Откъс от „Тарантула“, електронно списание „Литературен клуб“, 25 октомври 2011 г.
  14. „На тържествена церемония бяха наградени носителите на националната награда „Христо Г.Данов“ за принос в националната книжовна култура“ на сайта на Министерство на културата, 12.06.2010.
  15. „Кои са новите „Рицари на книгата“?“ Архив на оригинала от 2016-06-30 в Wayback Machine., сайт на Асоциация „Българска книга“, 24 април 2013 г.
  16. „Антон Дончев удостоен с голямата награда „Христо Г. Данов“, информационна агенция БГНЕС, 20 юни 2014.

Външни препратки

редактиране