Георги Бодлев
Георги Бодлев (Бодле, Бодли) е български учител и общественик, деец на Българското възраждане в Македония.
| Георги Бодлев | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
1813 г.
|
|---|---|
| Починал | 1882 г.
|
Биография
редактиранеРоден е в големия български македонски град Охрид, тогава в Османската империя. Братовчед е на Михаил Бодлев - гъркоманин, юрист и министър в Гърция.[1] По професия е шивач. Учителства в родния си град около 1855 - 1856 г. Интересува се от миналото на родния си край и събира голяма библиотека с ръкописи и книги, включително пергаменти от Климентовото житие. Подпомага Виктор Григорович при престоя му в Охрид в 1845 година. Григорович пише за него:
| „ | За щастие с мен се срещна един много интелигентен българин на име Георги Бодли, който ми служеше за постоянен гид.[2] | “ |
Автор е на превод на български на част от Кодекса на Охридската митрополия.[3] Преписът е виждан от Георги Баласчев, но след смъртта на Бодлев попада у Йонче Карчев, който неразумно го дава на лидера на гъркоманската партия в града Тасе Зарчев и е унищожен.[4]
През март 1882 година Бодлев отваря в шивашкия си дюкян в първото българско читалище в Охрид „Свети Климент“, в което предоставя на охридчани огромната си домашна библиотека с книги по различни обествени, научни, културни и религиозни проблеми. Читалището е открито от Григор Пърличев.[5]
Охридчанинът Петър Карчев пише за Бодлев:
| „ | Георги Бодлев съзнавал, че макар в негово време образованието да се е водило на гръцки, макар в училищата и черквите да господствувал гръцкият език, никога охридчани не са били напускани от съзнанието, че са отделен от гърците народ и че са клонка от огромната славянска маса. Той разбирал, че охридчани имат нужда от знания за своето минало. И с оглед на това превежда от гръцки голяма част от известната Кондика на Охридската архиепископия... Георги Бодлев превел част от тази Кондика именно с цел да бъде полезен на своите съграждани. Той е знаел, че те не владеят гръцки и ням да имат полза от тази Кондика, няма да знаят съдържанието ѝ, докато тя не бъде преведена на родния славянобългарски, на охридски език.[6]
Ясно е, че Георги Бодлев се е чувствал като българин, както и всички охридчани...[4] |
“ |
Неговият син Константин Бодлев учи в Атина през 1856 година.[7]
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 22.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 98.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 178. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 62.
- ↑ Јовановиќ, Маринела, Нада Филева. Мал охридски литературно-научен лексикон. Охрид, Градска библиотека „Григор Прличев“, 2002. ISBN 9989-911-18-5. с. 45-46. (на македонска литературна норма)
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 61.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 78.