Михаил Бодлев или Бодле (на гръцки: Μιχαήλ Ποτλής, Михаил Потлис) е гръцки учен и политик от български произход, професор по църковно право.[1]

Михаил Бодлев
Μιχαήλ Ποτλής
гръцки учен и политик
Роден
1810 г.
Починал
1863 г. (53 г.)
ПогребанВиена, Австрия
Право
Работил вАтински университет
Михаил Бодлев в Общомедия

Биография

редактиране

Михаил Бодлев е роден в 1810 година във Виена, като родителите му са от Охрид. Братовчед е на Георги Бодлев.[2] Установява се в Гърция и става юрист.[3] По-късно е пръв професор по църковно право в Юридическия факултет на Атинския университет. Става депутат на Университета в 1860 година.[4] Избран е за министър на правосъдието.[3] Заедно с Георгиос А. Ралис публикува „Сбор на Божествените и Свещени канони“.[3] В Атина се среща със съгражданина си Григор Пърличев, който пише за него:

Един ден изяви желание да ме познае Михаил Ποτλυς (Бодле, охридянин, отличен юрист и министър правосъдия). Он беше, против своя характер, много весел и е чудеше с моята апатия, ужасно и болезнено студена. Излишно е да разказвам все, что си говорихме.[5]

Продължава да преподава до 1863 година, когато напуска Гърция заради изгонването на крал Отон I.[6] Умира във Виена в 1863 година.[7]

Вижте също

редактиране
  1. Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών
  2. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 22.
  3. а б в Σύνταγμα των θείων και ιερών Κανόνων Архив на оригинала от 2014-05-22 в Wayback Machine., άρθρο του Σεβ. Μητροπολίτου Ναυπάκτου και Αγίου Βλασίου Ιεροθέου
  4. Εστία, αριθ. 594. Αθήνησι, Εκ του Τυπογραφείου των Καταστημάτων Ανέστη Κωνστατνινίδου, 17 Μαΐου 1887. Посетен на 30 май 2010. (на гръцки) Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  5. Пърличев, Григор. Автобиография.
  6. Πληροφορίες για τον Ποτλή Архив на оригинала от 2012-01-25 в Wayback Machine., αφιέρωμα για τους Έλληνες της Βιέννης
  7. Τρωϊάνος, Σπύρος. „Μιχαήλ Ποτλής: Ο πρώτος καθηγητής του Εκκλησιαστικού δικαίου στη Νομική Σχολή του Πανεπιστημίου Αθηνών“, ΕΚΕΙΕΔ, 2002.