Георги Божинов (писател)

български писател и журналист
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Божинов.

Георги Петров Божинов е български писател и журналист, известен със своите исторически книги, документални разкази и пътеписи.

Георги Божинов
български писател и журналист
Роден
Георги Петров Божинов
Починал
25 май 2004 г. (80 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, журналист
Литература
Жанровероман, пътепис, документален разказ
ТемаБългарско възраждане, Руско-турска война (1877 – 1878)
Дебютни творби„Вдън гората Дикчам“
Известни творбиКалуня-каля“ (1988)
Семейство
БащаПетър Божинов
СъпругаМинка Глутникова
Деца2

Биография

редактиране

Роден е на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, община Брусарци в семейство на земеделци. Баща му Петър Божинов е кмет на селото по време на управлението на Александър Стамболийски, който след преврата на 9 юни 1923 г. е пратен в затвора.

Завършва Ломската класическа гимназия. Учи усърдно немски език, за да чете Шилер и Хайне в оригинал. През 1946 г. записва философия в Софийския университет „Климент Охридски“ с втора специалност „Руска филология“. За да се издържа, работи като хамалин на Сточната гара. След дипломирането си е учител по руски език в Селскостопанския техникум в Пазарджик. През 1953 г. се жени за Минка Глутникова, която по това време е стажант агроном в Пазарджик. Имат две дъщери – Милка и Яна.

През 1950-те години става кореспондент за Благоевградски окръг на БТА, а по-късно – и на вестник „Литературен фронт“. След раждането на втората им дъщеря семейството се мести в Мъглиж, Казанлъшко, а Божинов става кореспондент на вестник „Отечествен фронт. През 1970-те години се връщат в Благоевград, където е кореспондент на вестник „Труд“.

През 1974-1975 г. Георги Божинов подготвя и дава в сп. „Септември“ пътеписа си „Гора зелена, вода студена“, който е публикуван в бр. 3‘1975 г. В последния момент авторът допълва творбата си с три страници, в които са предадени спомените на петима оцелели българи от съветския ГУЛАГ. След последвалата остра реакция от съветското посолство броят е иззет, а цялата редакция на списанието начело с главния му редактор Камен Калчев, включително и редакторът, приел и разписал за печат ръкописа – Николай Кирилов, са уволнени. Божинов също е уволнен като кореспондент на в. „Труд“, изключен от Съюза на българските журналисти, и от Дружеството на писателите в Благоевград. Повече не е назначаван на държавна работа. Жена му, която работи като учителка, също е уволнена. Тези събития довеждат и до създаването на негово досие в органите на Държавна сигурност[notes 1][1].

След уволнението му през същата 1975 г. започва да пише своята най-добра книга – историческия роман „Калуня-каля“, който завършва през 1980 г. и след дълго отлежаване по редакциите е издаден от „Български писател“ през 1988 г. За жалост, поради спецификата на темата и националистическата кампания, разгърната в страната покрай Възродителния процес, романът остава незабелязан по това време. Преоткрит е четвърт век по-късно от писателя Деян Енев, който спомага книгата да бъде издадена повторно през 2014 г.[2].

Николай Хайтов е сред малцината, помогнали му в трудните години, като го назначава за нещатен сътрудник на сп. „Родопи“.[3] Злополучният пътепис е издаден през 1980 г. в сборника с документални разкази и пътеписи „Кукувица кука“, но от 50 стр. обемът му вече е 15 стр. Авторът сам прави съкращенията, за да види книгата бял свят.

След 1989 г. Божинов не публикува нова творба, освен няколко статии в печата и разказа „Ай, Халиско“ в сп. „Летописи“. Старите му книги не са преиздавани. Последните си години, напълно забравен, живее в Благоевград, а когато отпада физически, се прибира при дъщерите си в София.

Награден е с почетния знак „Златен век“ на Министерството на културата на 24 май 2004 г. – само ден преди да почине на 80-годишна възраст.

През 2014 г. новото издание на романа „Калуня-каля“, осъществено под редакцията на Деян Енев, става обект на дискусии с участието на Николай Фенерски, Христо Блажев, Бойко Ламбовски, Иван Станков, Манол Глишев, Милена Кирова, Владимир Трендафилов, Александър Шурбанов, Лиляна Александриева, Деян Кюранов и Никола Иванов[4][5][6][7][8][9][10][11][12][13][14][15] и се превръща в една от най-продаваните книги на 2015 г. Изданието е наградено с наградата „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“ в категорията „За издателски проект с най-голяма обществена значимост и с широк медиен интерес“[16]. На Георги Божинов е присъдена посмъртно и почетната награда от името на книжарите от веригата „Хеликон“[17].

Библиография

редактиране
  • Вдън гората Дикчам (разкази и очерци). София: Български писател, 1960
  • Юлень (пътеписи). София: Български писател, 1967
  • Караджата (историческа повест за Стефан Караджа). София: Народна младеж, 1972
  • Кукувица кука (документални разкази и пътеписи). София: Български писател, 1980
  • От ек на век (очерк за Руско-турската война 1877-1878 г.). София: Издателство на ОФ, 1982
  • Сивият скиталец (разкази за юноши). София: Български писател, 1986
  • Черешови води (документални разкази и пътеписи). София: Профиздат, 1986
  • Калуня-каля (роман). София: Български писател, 1988. Второ издание: ИК „Хермес“, 2014
  1. В строго секретна справка на Шесто управление на ДС от 1975 г. „Относно: Данни за враждебни и нелоялни прояви в средите на художествената интелигенция“ в раздела „Дейци, по които ще продължи работа“, наред с още двайсетина интелектуалци, по които са придобити чрез подслушване нови данни за противодържавни прояви, е включен и Георги Божинов. Общият за тази справка елемент са изказванията на споменатите лица против СССР, на което се гледа като на най-тежко престъпление (15-М-ф. 22, опис. 1, а.е. 35, 1975 г., цит. в „РАДОЙ. Смутителят на реда и тоягата на властта“ от Таня Стоянова и Стефан Стоянов, с. 190, изд. „Изток-Запад“, 2013 г.)

Източници

редактиране
  1. „Да се осмелиш да пишеш за лагерите на Сталин при комунизма в България“, desebg.com, 28 декември 2014 г.
  2. Деян Енев, „Забравеният роман-шедьовър за Априлското въстание“, fakel.bg, 03.11.2014 г.
  3. „Романът „Калуня-каля“, който ще разтърси литературата ни“, clubz.bg, 13.11.2014 г.
  4. Деян Енев, „Думи за „Калуня-каля“, Портал за култура, изкуство и общество, 29.10.2014 г.
  5. Николай Фенерски, „Български писател. За Георги Божинов и неговия роман „Калуня-каля“, Електронно списание LiterNet, 09.11.2014, № 11 (180).
  6. Христо Блажев, „Има кой да чуе кръвта...“, knigolandia.info, 18 ноември 2015 г.
  7. Бойко Ламбовски, „Удар по тъпана“, в. „Сега“, бр. 5176 (2), 6 януари 2015 г.
  8. Иван Станков, „Глад за Голямо“, в. „Литературен вестник“, бр. 4, 2015 г.
  9. Манол Глишев, „Калуна-каля“: закъснял роман“, 5 февруари 2015 г.
  10. Милена Кирова, „Завръщането на един свръхгерой“, в. „Култура“, бр. 5 (2797), 6 февруари 2015 г.
  11. Николай Фенерски, „Шедьоврите и вивисекциите им“, offnews.bg, 8 февруари 2015 г.
  12. Владимир Трендафилов, „Калуня-каля: шедьовърът от кривите улички“, в. „Култура“, бр. 19 (2811), 15 май 2015 г.
  13. Александър Шурбанов, Владимир Трендафилов, Двама български англицисти за книгата „Калуня-каля“, Либерален преглед, 22 юли 2015 г.
  14. Лиляна Александриева & Деян Кюранов, „Интуиции за Калуня-каля“, Портал за култура, изкуство и общество, 08.09.2015 г.
  15. Никола Иванов, „Калуньо като Антей“, Портал за култура, изкуство и общество, 16.10.2015 г.
  16. Награди „Златен лъв“ (2014), crosspoint.mediabg.eu, 12 декември 2014 г.
  17. „Наградата „Хеликон“ пак отиде при Христо Карастоянов“, в. „Сега“, бр. 5165 (290), 13 декември 2014 г.

Външни препратки

редактиране