Георги Динишев
Георги Динишев (Денишев) Наков е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация и Вътрешна македонска революционна организация (обединена).
| Георги Динишев | |
| български революционер | |
 Георги Динишев (вляво) на дървения мост на река Луда Мара в Петрич | |
| Роден |
1899 г.
|
|---|---|
| Починал | 1968 г.
|
Биография
редактиранеГеорги Динишев е роден в 1899 година кукушкото село Долни Тодорак, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[1] Присъединява се към ВМРО и е секретар на Кукушката чета, но по-късно под натиска на Иван Михайлов е осъден на смърт от организацията.[2] Сприятелява се с поета Христо Смирненски и попада под влияние на левите идеи.[3] През 1924 година е делегат от Кукушката околия на Солунския конгрес на организацията. През 1925 година е съден заедно с Евтим Цеков за връзки с федералистите.[4] По късно преминава към левичарската ВМРО (обединена). Брат е на Иван Динишев Наков, подсъдим по процеса срещу ВМРО (обединена). През Втората световна война е участник в комунистическата съпротива.[5] През 1944 година подписва Апела към македонците в България.[6] Влиза във временното ръководство на Съюза на македонските емигрантски организации като секретар заедно с Борис Михов.[7] Участва в заседанията за разпускането на СМЕО през 1947 година.[8]
Умира през 1968 година в София.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б Парцел 13 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ Мичев, Добрин. Освободителните борби след Първата Световна Война 1919 – 1944, Македонски научен институт, София, 2003, стр.160
- ↑ Георги Динишев Наков. Моята дружба с Христо. „Спомени за Христо Смирненски“. Сборник. Под редакцията на Г. Караславов, Хр. Радевски, Л. Стоянов, Т. Боров, Н. Измирлиева, Ст. Божков, изд. „Български писател“, София, 1955, стр. 96.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 234 - 236.
- ↑ Колектив. В бой с фашизма: документи, статии и спомени из борбата на софийските трудещи се. Българска комунистическа партия, Софийски градски комитет, София, 1960, стр.577.
- ↑ Апел до Македонците во Бугарија – 1944. mk.wikibooks.org.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 368 – 369.
- ↑ Македонски преглед, том 14, бр.1, Македонски научен институт, София, 1991, стр.33.